Разсъждение

Защо някои хора, добре образовани и кръстени християни, отпадат от християнството и се насочват към философията и научните теории, като към нещо уж по-истинско от християнството? По две главни причини: или поради съвсем повърхностно познаване на християнството, или заради греха. Повърхностното познаване на християнството отблъсква от него, а грехът бяга от Христа, както злосторник от съдията. Повърхностните и порочни християни често са ставали тъй жестоки неприятели на християнството, както и езичниците. За повърхностните и порочните е удобно да се къпят в плитките вади на човешкото мислене, а не в опасните Христови дълбини. Защото онези, които искрено следват Христа, Христос призовава все по-надълбоко и на по-дълбоко, както някога апостол Петър: Отплувай към дълбокото. Свети Марк Подвижник пише, че законът Божий се разбира според изпълнението на Божиите заповеди. „Незнанието принуждава (човека) да говори противоположното на онова, което е полезно, а дързостта умножава пороците“.

БЕСЕДА за пътуването с Христа в дълбочината

Отплувай към дълбокото (Лк. 5: 4).

Така наредил Господ на Петър и на останалите апостоли, когато престанал да говори. Това означава, че Той първо поучава, а веднага след това призовава към дело. Същото важи и за нас – като научим нещо от Евангелието, трябва веднага да започнем да го изпълняваме. На Господа са мили учениците изпълнители, а не просто учениците. Отплувай към дълбокото! Край брега, от плиткото, Господ говорил на народа, който е по-малко просветен в тайните на Божието Царство, а апостолите той призовава в дълбокото. В плитчината опасността е малка, ала и уловът е малък. В плитчината има змии, жаби и други дребни водни гадини – това е цялата опасност; в плитчината е само дребната риба – и това е целият улов. А в голямата дълбочина и опасността е голяма. Там са големите морски зверове и големите бури – това вече е опасност; но там са големите и хубави риби – в огромно количество – това се казва улов! О, посветени, Отплувай, значи,  към дълбокото! Отплувай към дълбокото тайнствено море на живота, но не потегляй с твоята ладия без Христа. Не! Защото не само че можеш да прекараш цялата нощ на твоя живот, без да уловиш нищо, както Петър се оплакал: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме – не само това, а може и нещо по-лошо да ти се случи, ако Христос не е в ладията. Може бури да те връхлетят и да те потопят в бездната, може и големите морски зверове да те погълнат. Бурите – това са твоите собствени страсти, о, посветени, които неминуемо ще дойдат с тебе, ако се упътиш в дълбочината без Христа. Големите морски зверове са демоните, които за миг могат да те погубят, както за миг са погубили голямото двехилядно стадо свине. Отидеш ли с Христос в дълбочината, не се плаши от нищо, а радостно и смело се приближи към Господа. Ще уловиш най-добър улов и с него ще напълниш и двете ладии – и телесната, и душевната. Ще уловиш най-добрия улов, о, посветени, и без опасност ще излезеш на брега, на брега на Христовото Царство. Само никъде без Христа! Нито в плитчината, нито в дълбочината. В плитчината ще те тормозят и глад, и много дребни гадини, а на дълбокото ще те сполети преголямо зло.

Ти Си нашият Кормчия, нашата Защита, нашето Пристанище, о, всесилни Спасителю! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски