Един свещеник от вашия град те е изплашил с думите: проклет да бъде всеки, който смени вярата, в която е роден. Страхувайки се от проклятие, ти питаш: наистина ли е така?

Ако наистина беше така, проклети щяха да бъдат всички наши ези­чески предци, които са изоставили вярата си в идолите и са се кръстили в Христовата вяра. Проклети щяха да бъдат - със страх изговарям това, - и (светите апостоли, които са оставили иудаизма и са подбудили и мнозина други да го оставят. Проклети щяха да бъдат и светите наши отци Кирил и Методий - славянските просветители, които първи са донесли светлината на истинската вяра на нашите славянски предци в Карпатите и Моравия. Проклет щеше да бъде и свети цар Борис, който е покръстил българите; и свети Григорий, който е покръстил арменците; и света Нина, която е покръстила грузинците; и свети Патрик, който е покръстил ирландците; и свети княз Владимир Киевски, който е покръстил русите. Но ако светците са проклети, тогава кой е благословен? Страшно е проклятието да се свързва с най-благословените Божии чеда - да пази Господ и да бъде милостив към нас!

Но нека разгледаме този въпрос и от друга страна. Може би този, който толкова те е изплашил с това проклятие, би се защитил, казвайки: „Аз не съм имал предвид езичниците, а християните, т.е. тези, които са приели кръщение в една християнска църква и после преминават в друга". Какво можем да отговорим на това ти и аз? Да се помолим на Господ Бог и тогава да запитаме този господин: ако някой е бил лутеранин, но остави лутеранството и стане униат, ще бъде ли проклет? „Не, хиляди пъти не!" - ще каже този господин.

Затова, когато чуеш от него тези думи, обърни се на изток и кажи: „Наистина не е проклет онзи, който е роден като униат, но се е върнал към изконната вяра на своите предци - към православната вяра, вярата на светите Кирил и Методий, св. Владимир Киевски, св. Вацлав Чешки, св. Прокопий Карпатски, св. Борис Български, св. Сава Сръбски, св. Петър Черно­горски. Не е проклет, а е благословен, както са благословени тези свети мъже". А те са благословени на двата свята - между ангелите на небесата и между Божиите народи на земята, сега и вовеки. Амин!

Мир на теб и радост от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Доверявай се на Бога повече, отколкото на майка си; изповядай пред Него всичко – няма да те издаде, всички Негови заповеди веднага приеми като добри – няма да те излъже. Но колкото се доверяваш на Бога, бъди толкова предпазлив към неприятеля; към плътта, света и демона. Всичко това прекрасно го е изразил дивният Божи светец Ефрем Сирин, казвайки: „В приемането на Божиите заповеди имай простосърдечие, а в отблъскването на противниковите козни –  мъдрост (гълъб и змия )“.

БЕСЕДА за зрението на очите и зрението на духа

По вид се оказа като човек. (Филип. 2: 7).

Това се казва от апостол Павел, онзи същия, който казал за Господа, че Той е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар (Колос. 1: 15 ), понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството (Колос. 2: 9). Т.е. такъв е Господ по същество и по вътрешното Си битие, но по външен вид изглеждал [бил] като човек. Хората, чието сърце е окаменяло и чиито ум е помрачен, разпознават нещата около себе си само с очи. Такива хора и днес, гледайки с очи, виждат Иисуса само като човек и не им се удава да видят нещо повече в Него, освен онова, което виждат с очите си. Плътските хора, като виждат Иисуса, виждат плътта, ала не виждат в тази плът нито Бога, нито Човека (Съвършения и Безгрешния). И днес, който съди само чрез онова, което вижда, отрича в Иисуса всичко онова, което не може да се види и в другите хора. Никой не може да каже истината за Господа, ако Го гледа[1] само с очи. Онова, което очите могат да видят, е само една скромна завеса, зад която се крият вечните тайни на Небето и най-големите тайни на времето и на земята. Но за да се види онова, което се крие в Него зад плътската завеса, затова трябва да имате духовно зрение, т.е. Духа Божий в своето сърце, Духа, Който открехва завесата и разкрива тайните.

Господи, най-сладка Тайно, удостой и нас с посещението на Твоя Свят Дух. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – оценява (бел. прев.).