Винаги с радост си спомням за вас, благодарейки на Бога, че и в наши дни има такива ревнители за вярата и чистотата. И към вас могат да бъдат отнесени думите на апостола: „изобилва всичко у вас: вяра, слово, позна­ние и всяко усърдие” (2 Кор. 8:7). А вярата е главната движеща сила на вашите души, главната сила на вашите думи, главната светлина на вашия разум и главният подтик на усърдието ви за спасение - вашето и на вашите ближ­ни. Вие сте пример за това каква сила се получава, когато народната инте­лигенция и народът се обединят.

Вашето братство се състои от различни хора - и образовани, и необра­зовани, и земеделци, и чиновници, но всички се чувствате братя и Божии слуги. Всяка неделя вашият храм ехти от многогласно пеене. Вярвам, че и милосърдието ви не изостава по-назад от славословието. Единственото, от което се оплаквате, е отпадането на някои, които са се върнали към стария си начин на живот и към старите си навици. Оцапаното рухо на греха им е по-мило от чистата риза на добродетелите. Тютюневият дим по кръчмите им е по-приятен, отколкото благоуханието на тамяна. И най-глупавите пе­снички са по-привлекателни за ушите им от църковните песнопения. Всич­ки те носят имена на апостоли и светци; дори се хвалят, че са сърби и право­славни, но всичко това при тях е като някакъв външен накит.

Какво да се прави? И по времето на Христос е имало отпадащи. Не че­тем ли в Евангелието: „От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него” (Иоан. 6:66). И сега какво? Да ги осъждаме и да разглася­ваме наляво и надясно техните грехове? В никакъв случай. Далеч по-добре за тях ще бъде да чуят, че ние се молим за тях и че разказваме за чистотата на живота и поведението им, преди да отпаднат от братството. Все едно че не знаем нищо за облака, който е скрил слънцето на тяхната душа, все едно че знаем само за слънчевия им блясък. Да се правиш, че не забелязваш чуждата добродетел винаги е грях; а да се правиш, че не забелязваш чуждия грях не винаги е грешно. Молитвата за тях и споменът за предишния им добър живот рано или късно ще докоснат душите им. И мисля, че по този начин дори можете да придобиете отново своите изгубени братя и да се зарадвате за тях заедно с техните ангели.

Нека Бог ви зарадва с тази радост!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Крий своето духовно богатство и не го показвай без необходимост. Виж как хората крият своето материално богатство и когато са принудени да кажат какво имат, прикриват главната сума, а обявяват само малка част. Твърде малък е броят на онези хора, които искат да разкрият всичко, което имат, а още по-малък е броят на онези хора, които казват, че имат повече, отколкото всъщност притежават (тях светът ги смята за несериозни и безумни). С това ясно ти е показано как трябва да криеш своето духовно богатство, т.е. добродетелите, подвизите, бденията и молитвите си. Защо мъдрите чеда на този свят не показват богатствата си? По две причини – за да не разберат крадците и за да не предизвикват завист в лошите хора. Има крадци и завистници и на духовното богатство. Това са злите духове. Ако ти го покажеш, те ще се постараят да ти го вземат[1], или да го разпилеят. Ха си го показал без необходимост (да кажем от суета, да се похвалиш ), те вече са го грабнали и разпилели. И ти, притежателят на духовно богатство, неусетно и ненадейно ще станеш бедняк. Много духовни богаташи светии са се престрували на безумни пред света и чрез привидното безумие скривали великата мъдрост и сила в себе си. Авва Исай пише: „На Бога са приятни добродетелите, извършвани тайно“. А свети Нил Синайски казва: „Покритата кожа на тялото е бяла, а откритата – изгоряла и черна“. Същото е и с нашите тайни и явни добродетели.

БЕСЕДА за търпението докрай

Но, който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10: 22).

Господи предивни, Ти всичко си претъпял докрай, затова Си станал не само блажен, но и извор на блаженство за всички хора, които желаят добро за себе си, вовеки веков! И апостолите претърпели всичко докрай, и влезли във вечното блаженство. И Христовите мъченици претърпели всичко докрай, и станали осиновени сънаследници в Христовото Царство. И светиите доброволно претърпели тегоби, и страдания докрай, и се прославили на небето и на земята. Всеки основател на ново общество вербува последователи, като им обещава добри плодове и много наслади, но премълчава за множеството тегоби и трудове, с които се достигат тези плодове и наслади. Единствен Господ Иисус е казал цялата истина на Своите последователи – и горчивата, и благата страна на истината. Той не е обещавал плодове без служба, нито слава без страдания, нито окончателен покой без трънлив път, нито победа без борба, нито наслаждения без горчивина, нито царство без сълзи и самоотричане. Като изброява многото мъки, които ще сполетят Неговите последователи, най-накрая Той не ги оставя без утеха. Той им показва смисъла на техните страдания и не ги оставя в тъмнина. Той казва: Но, който претърпи докрай, ще бъде спасен. А какви блага очакват онези, които претърпят докрай, това Той Самият ясно е открил  и за това свидетелствали и до ден-днешен свидетелстват много светии, които или са се явили от онзи свят на вярващите, или, бидейки още в тяло, духом са се възвисили до съзерцание на онези слава и блаженство, които очакват вярващите – избраните и претърпелите докрай.

Господи, Ти си нашата сила. Помогни ни, та с вярата, че Ти Си до нас да претърпим всичко докрай. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                      

[1] В ориг. – намалят (бел. прев.).