Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1013512 Постинги: 2668 Коментари: 0
Постинги в блога от 23.03.2018 г.
 



Преди няколко години на лекция в Лондон един безбожник доказвал, че по-голямата част от учените не вярват в Бога. Това дълбоко засегнало и оскърбило професор Табрум, който веднага заявил, че това е лъжа и клевета и решил да докаже това на дело. С решителност и упоритост, свойствени на английската раса, той се заел с трудната задача да уста­ви какво мислят учените за Бога. За тази цел изпратил многобройни  писма до учени от Европа и Америка, поставяйки им два прости и ясни въпроса:

 1/ Вярвате ли в Бога?

 2/ Познавате ли някой учен, който не вярва в Бога?

Пристигнали отговори  от много страни  и всички те били подобни един на друг. Учените заявявали, че вярват в Бога и че основните християнски догмати не противоречат на достиженията на съвременната наука. Табрум издал сборник с тези отговори.

Един ботаник пише: „С помощта на микроскопа аз видях Бога и се  удивлявам и радвам на мъдростта на Твореца." Друг учен пише: „Малкото наука отдалечава от Бога, а голямата наука връща човека към Бога". По­следната мисъл е интересна и с това, че е в пълно съгласие с мнението на  св. Василий Велики (+ 379).

Безбожниците и хората, които мислят повърхностно, правят от науката (от която нямат никаква истинска представа) един вид вяра, а от природата -   безименно божество. Те твърдят, че всичко трябва да се  остави на природата и че природата е създала всичко. Това означава следното: природата е създала времето и течението на времето; прос­транството; светлината; въздуха; водата; движението; земята; звездите; мрака; растенията; животните и човека. Добре, но всичко това ние на­ричаме природа и се питаме кой е сътворил нея самата. Как е възможно природата да сътвори сама себе си? Или как е възможно понятието за природа да бъде разделено на природа, която е творила, и природа, която е била сътворена? По своето естество слънцето дава светлина и  топлина. Откъде има този дар да осветява земята и въздуха, да свети на хората, на растенията, на птиците и зверовете?  То е мил сродник на целия живот, извор на непресекваща   велика благодат и на насъщни блага. Тогава неминуемо следва, че природата, в която не е имало нито слънце, нито светлина, е сътворила природа, в която има слънце и светлина. Това е невъзможно. Природа, в която няма светлина, не е природа и никога не е съществувала.

И в миналото човешката себичност и гордост са влизали в конфликт с Божиите дела. Когато Питагор изучавал египетските и индийските суеве­рия, всред гръцките интелектуалци властвало схващането, че всичко е сът­ворено „случайно". В тази заблуда е вярвал преди своето покаяние и свети Ефрем Сириец /+378/. Ако малко размислим, ще видим, че „случаят" е по­добен и сроден на идола „природа, която всичко е сътворила".

Вярата в Бога, която са изразили учените, е признание на тяхната душа, а не резултат от тяхната наука. Науката няма за задача да определя предпи­сания и доказателства за вярата в Бога. Учените използват сетивата, изчисле­нията, разума и изследванията им са изцяло ограничени в материалния свят. Нека има милиони учени и нека изследват каквото си искат, те няма да от­крият нито следа от Царството Божие. А каква полза да вярваш в Бога и да не се надяваш на Неговото Царство.

Вярата си има своя наука.Тази наука ни е открита от Христос и повтор­но предадена и потвърдена от апостолите, мъчениците, църковните отци и светители. Тя е в тясна връзка със Светите Тайнства (Свещенство, Покаяние,  Причастие и т.н.). Тя е в тясна връзка и с духовното обновяване, което е велика Божия благодат, и се състои в запазване на телесна и духовна чистота и в практикуване на добродетелите. Първата добродетел е смирението: християнинът трябва да смята себе си за нищо, да служи усърдно и искрено на всекиго, да е послушен, да търпи и с нищо да не се гордее. Защото който  понизява себе си, Бог го въздига; който обвинява себе си, Бог го оправдава;  който не вярва на себе си, Бог го умъдрява. Както се вижда, такива мисли  нямат почти нищо общо с мислите на учените за вярата.

Безбожниците биха искали да имат в потвърждение на своето мнение  поне някакво здраво достижение на човешкия труд. Сиреч с нещо, което е добро и признато, да потвърдят онова, което е лошо и фатално; искат да подкрепят своите тъмни замисли, използвайки науката и учените. По-добре и по-логично би било за тях да потвърждават своята „вяра" със свои „дела" и да казват на себе си и на другите: Ние не вярваме в Бога и не се сьобразяваме с Него в нашите дела и мисли. Споменаването на Неговото име ни е омразно. Ние ненавиждаме онези, които зачитат Божията воля.

И така, между науката и безбожието има безмерно голямо разстояние.

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 


Категория: Други
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове: 2
23.03.2018 06:20 - ???


 ВЪПРОС: Какво е страст?

 

ОТГОВОР: Една от проявите и е  състояние в което колкото повече получаваш, толкова повече искаш.

Категория: Други
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 МАРТ

 

Разсъждение

 

Когато 42-ма византийски[1] воеводи от Аморея били в агарянска тъмница (6 март), при тях влезли някои от мохамеданските мъдреци да ги съветват да приемат Мохамедовата вяра и да получат свобода. Тези мъдреци изтъквали пред християнските воеводи две „преимущества“ на исляма пред християнството: първо, че Мохамед е по-късен пророк от Христа, и второ, че мохамеданите навсякъде побеждават християните, с което Бог ясно показва истинността на тяхната [мохамеданска] вяра. На първия довод воеводите отговорили: „Ако двама човека се съдят за една нива, и ако единият има много свидетели, че нивата е негова, а другият няма свидетелство от никого, освен неговото собствено твърдение, какво ще кажете, чия е нивата?“. На това агаряните отговорили; „Определено, нивата е на онзи, който има много свидетели“. На това воеводите отговорили: „Сами отсъдихте за Христа против Мохамед, защото за Христос има много свидетелства от всички пророци и апостоли, а Мохамед свидетелства сам за себе“. На другия довод воеводите отговорили: „Ако по военните победи се оценяваше истинността на вярата, би означавало, че всички идолопоклоннически народи, които понякога са побеждавали света, като перси, гърци, римляни и други, са имали истинска вяра! Това самите вие, като мохамедани, няма да признаете. Затова, че сега сте победили християните, не означава, че вашата вяра е по-добра, а че са големи нашите грехове, заради които Бог чрез вас ни наказва.

 

БЕСЕДА за разкриване на тайните

 

Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да се не узнае (Мат. 10: 26).

 

Има едно око, братя, което никога не спи. Това е окото Божие. Има на небесата, братя, повече очи,  отколкото звезди на небесния свод. Това са ангелските очи. Никаква завеса, никакъв зид, ни тъмнина, не могат да скрият каквато и да е тайна на земята. Пред всевиждащия Бог и пред Неговите свети ангели всичко е открито и явно. Онзи човек, който повярва, че човешките дела могат да се скрият, става злосторник. Така мислили и еврейските старейшини, които тайно замислили своето злодеяние над Христос Господ, тайно Го преследвали, тайно го съдили в нощния мрак, тайно наемали и подкупвали лъжесвидетели като Иуда, тайно Го и осъдили. Къде са днес тези техни тайни? Всичко е станало явно на целия свят. По-скоро човек може да се скрие от въздуха, нежели от Божието око. Всички тайни на човешкия род – и добрите, и злите, са открити пред Бога; а много от тези тайни Бог, по Своя Промисъл, открива на целия свят. Хората, които могат да разберат тази истина, че Бог вижда и знае всичко, внимателно се пазят от лоши мисли дори вътре, в сърцето си, а камо ли от лоши дела. Когато сърцето ти потегли към лошо, о, човече, спомни си тези думи, които не са от човек, а от Бога: Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае. А ти, когато сториш тайно нещо добро, не спирай[2]; всяко твое добро дело е на небесата и ще се разкрие в свое време.

Господи Всевиждащи, помогни ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – гръцки. На много места, много автори вместо „византийски“ пишат „гръцки“, което е неточно (бел. прев.).

[2] В ориг. – не отслабвай (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1013512
Постинги: 2668
Коментари: 0
Гласове: 800
Календар
«  Март, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031