Разсъждение

Велики са онези християни, които имат голяма любов към Христа. О, колко велики са били богоносните отци и мъчениците! В наше време за мнозина е невъзможно да си представят това. Ето какво един от тях, св. Симеон Нови Богослов, изповядал в своя манастир пред всички монаси. Говорейки от своя опит как над него се изпълнили Господните думи: Игото Ми е благо и бремето Ми леко, той казал: „Вярвайте ми, откакто прибягнах към Бога, моя Спасител, не съм срещал нищо скръбно, тежко и непоносимо… Голяма и непоносима скръб съм имал тогава, когато не съм успявал да намеря достатъчен повод да умра заради любовта към Христа“. Не са ли душите ни като пламък, затворен в глинени съдове? Пламък,  изправен и устремен към небето! Само да се махне капакът, пламъкът ще излезе навън.

БЕСЕДА за помиряването на злите заради злото

И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други (Лк. 23: 12).

Дори в безчестието и унижението Си Праведникът прави добро на своите неприятели. Той ги помирява. Наистина, в този случай тяхното помирение не е било в името на някое добро дело, а за съвместно преследване на Праведника. Но поне пламъкът на омразата между тях се уталожил и угаснал. Това е наградата за Праведника. Пилат и Ирод били врагове. Но в онзи ден, когато Спасителят бил изведен на съд, и при единия, и при другия, те се помирили. Князът на мира въдворил мир между скараните, мир, който помогнал да се издяла кръст за Него. Но Той дошъл, за да бъде доброволна жертва за греховете на мнозина. И днес враждуващите противници, когато трябва да нападнат и осъдят Господа, се помиряват. Пълно е с такива, които се колят помежду си, докато не се спомене Господнето име. А като чуят това име, постепенно, заради нападението върху това свето име, се помиряват помежду си. По-леко е за грешник[1] да понесе грешник, отколкото праведника. По-лесно е грешник да се разбере с грешника и да се помири, отколкото с праведника. Даже и партиите в някои държави, противоречащи помежду си, се помиряват, когато трябва да решат какво място трябва да се отреди На Господ Иисус Христос в държавата, дали първо (каквото прилича Нему) или последно. По този въпрос кръвните врагове се помиряват помежду си само и само, за да отделят за Господа последното място. Също така, навремето враждуващите партии на фарисеите и садукеите се помирили и съюзили против Христа. А защо Най-Чистият и Най-Необходимият да бъде на последното място? Защото  – според тяхното мислене – първото място да остане за тях. Същата подбуда е помирила фарисеите и садукеите, [дотогава] кръвни врагове, когато трябвало да поискат Христос да бъде убит. Същата тази подбуда е предизвикала помирението между Пилат и Ирод, когато трябвало да отсъдят Христос да бъде убит.                                                                                                 О, братя мои, да, въобще да не търсим мир с неправдата против правдата. Нека винаги да търсим мир с Бога и със съвестта.

Боже, помогни ни винаги да имаме такъв мир. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

[1] В ориг. – неправедник (бел. прев.).

Престани да се вайкаш за смъртта, а плачи за своите грехове, та да ги загладиш и да влезеш във вечния живот.

Свт. Иоан Златоуст

Разсъждение

Никой, че даже и Господ, не поучава с радост горделивия. Никой не се грижи да даде поучение на онзи, който крещи, че знае всичко. Тайните се откриват на смирени – казва премъдрият Сирах[1] (3: 19). А и Давид казва същото, че Бог насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища (Пслт. 24: 9 ). Горделив е онзи, който напира да поучава всекиго, а сам не иска да бъде поучаван от никого; а е смирен онзи, който не желае да учи никого, а желае непрестанно да бъде поучаван от някого. Празният клас е с издигната глава над цялата нива, а пълният клас е с наведена глава! О, горделиви човече. Да би някак твоя ангел-пазител свали завесата от твоите очи и ти покаже безкрайното море на всичко, което не знаеш, ти ще коленичиш пред всеки човек, пред когото си се гордеел и когото си унижавал, и плачейки, ще извикаш: „Прости, прости! Аз нищо не знам!“. На смирения и благоговейния често се открива кога ще умре, смъртта на гордия е ненадейна. Св. Григорий Двоеслов разказва за някой си епископ Карп, който всеки ден служил литургия, как веднъж му се явил Някой от другия свят и му казал: „Продължавай да правиш това, което правиш, и като служиш на Мене, да не отмаляват нозете ти и да не отслабват ръцете ти. А в деня на Успение на Богородица ще дойдеш при мене и аз ще ти дам отплатата в Моето Небесно Царство, заедно с всички онези, за които си се молил на службите“. След една година, в деня на Успение, епископ Карп отслужил Божията служба, простил се със своите свещеници и предал Богу своя дух. И неговото лице засияло като слънцето.

БЕСЕДА пак за второто Христово пришествие

Ще се съберат пред Него всички народи (Мат. 25: 32).

Всички народи ще се явят пред Господ Иисус, когато се яви в славата Си, обкръжен от светите ангели, седейки на престол като съдия на всички живи и мъртви. Всички народи ще се съберат, всички, без изключение. Не само евреите, които са Го мъчили, и не само християните, които са Го прославяли, а и езичниците, които не са Го познавали и признавали. Защото Той, и да не се е явил на всички народи, на всички Той е пратил някого или е дал нещо за познаване на Божията воля и за спасение. Затова всички народи трябва да се явят пред Него на Съд. О, каква страшна и величествена гледка, когато всички земни народи и племена, които са съществували и които съществуват, се съберат пред Господа, по-светъл от безброй слънца! Каква радост ще е за светите мъченици и изповедници, като видят в тази огромна маса, че няма нито един език, който повече да отрича божеството на Господа Иисуса! Но и никому няма да е от полза в този час и на това място да признае и изповяда великото божество на нашия Господ, ако Го е отричал на земята. Там тогава ще се дава отчет, а няма да се събира и разпилява. Който с каквото се яви пред Господа, чрез него ще бъде осъден или оправдан. Сега е времето за признаване божеството на Господ Иисус, сега, когато мнозина Го отричат и когато е под съмнение в мнозина. Онези, които обичат Господа и се доверяват на Неговите слова, лесно ще го признаят. Защото, като Той е казал нещо, за какво има да се мъчат, съмняват и премислят онези, които Го обичат!  

Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Иисус син Сирахов (бел. прев.).