Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1013433 Постинги: 2668 Коментари: 0
Постинги в блога от 05.03.2018 г.

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Водата е по-фина от земята; огънят е по фин от водата; въздухът е по-фин от огъня; електричеството е по-фино от въздуха. Но все пак въздухът е груба стихия спрямо духовния свят; и електричеството е груба стихия спрямо духовния свят. Твърде фино е електричеството, но гласът е по-фин от електричеството, мисълта е по-фина от гласа, духът е по-фин от мислите. Фин е въздухът и препраща гласа на големи разстояния. Фино е електричеството и праща светлината на големи разстояния. Как ли пък всяко твое дело, всяка дума и всяка твоя мисъл достигат до всички краища на духовното Царство! О, колко страшно е да сториш грях, да произнесеш греховна дума, или да имаш безумна мисъл! Колко далече се плисват вълните на духовното море! Но не се хвърляй сам в непознатия свят. Главното е да знаеш и да си даваш сметка, че всяко твое дело, че всяка твоя дума или мисъл неизбежно оставят отпечатък на четири страни – върху Бога и върху духовния свят, върху природата, върху хората и върху твоята душа. Ако добиеш това съзнание, ще достигнеш висша степен на спасителна внимателност.

 

БЕСЕДА за съда и осъждането

 

Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден (Иоан. 3: 18).

 

Който вярва в Христа Господа, не бива съден, защото той сам себе си съди и насочва стъпките си в светлината, която върви пред него. Както човек в дълбока тъмнина съобразява крачките си според [светлината] на свещта в ръката му, тъй и онзи, който вярва в Христа, т.е. върви след Христа като след Светлината в тъмата на живота. А онзи, който не вярва, вече е осъден. Т.е. онзи, който няма водач по непознатия път, като е направил първата крачка, е изгубил пътя и се е объркал. Който не вярва в Христа, е осъден на незнание, на безсилие, на гняв, на блуждаене и кръстосва по кривите и опасни пътища на порока, отчаянието, а възможно и на самоубийството. Осъден е и на двата свята – в този свят на безсмислено, плътско и измамно съществуване, а в другия на вечна погибел. О, колко тъмен е пътят на децата на неверието и колко е дълбока бездната между тяхната първа и трета крачка!

Всемилостиви Господи, наистина няма на кого и на какво да вярваме извън Тебе. Ти Си нашият Спасител от тъмнината, греха и смъртта. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Св. Антоний учи: както човек излиза гол от утробата на майка си, така душата излиза гола от тялото. Една душа е чиста и светла, друга – омърсена от грехове, а трета – черна от много грехове. Както след излизането от майчината утроба не си спомняш за нищо, което е било в утробата, така, като излезеш от тялото, никога няма да си спомниш какво е било в тялото. Както, като си излязъл от утробата, ти си получил добро и хубаво тяло, така, като излезеш от тялото, ще бъдеш по-добър и по-хубав на небесата. Ако тялото излезе от майчината утроба болно, не може да живее; и душата, ако не достигне до богопознание чрез правилно поведение, не може да се спаси, нито да бъде в общение с Бога. Орган на телесното зрение е окото, орган на душевното зрение е умът. Както тялото без очи е сляпо, така и душата, без здрав ум и правилен живот, е сляпа.

 

БЕСЕДА за изпита

 

Несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото… И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? (Лк. 16: 10 –12).

 

Тъй говори Стопанинът и на двата свята – материалния и духовния. Материалното богатство Той нарекъл „малко“, а духовното богатство Той нарекъл „много“. Комуто се даде материално богатство, но той се окаже самолюбив, скъперник, надменен, немилостив и невярващ, нему не може да се даде духовно богатство, защото, като е неверен в малкото, ще бъде неверен и в голямото; като е неверен в материалното, ще бъде неверен и в духовното. В чуждия имот[1] човек полага изпит, па ако го издържи, добива свой имот; а ако се провали, кой ще му даде негов имот? Истинското отечество на човека е небесният възвишен, божествен свят; земният свят е свят на грубост и неустойчивост, той за човека е чужбина. Но човекът е изпратен в чужбина да положи изпит за онзи истинския негов свят, за неговото небесно отечество. Двете изречения на Спасителя, значи, са сходни по значение. О, колко дълбоко и истинско е тяхното значение! Както светлината разпръсва тъмнината, тъй тези думи на Спасителя премахват нашите недоумения за това защо сме пратени на този свят? И какво трябва да правим? Който умее да чете с чист разум, за него в тези две изречения е казано всичко. Да знаем, значи, че Бог не ще да даде духовен дар, дар на разум, нито вяра, нито любов, нито чистота, нито пророчества, нито чудотворства, нито власт над демоните, нито прозорливост, нито съзерцание на небесния свят, на онзи, който е проиграл и употребил за лошо – както блудният син – дара на телесното здраве, или земното богатство, или славата и положението си между хората, или познанията си за материалния свят, или някакви други знания и умения.

Господи преблаги, подкрепяй нашата вярност към Тебе и онова, което си ни поверил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – свят (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1013433
Постинги: 2668
Коментари: 0
Гласове: 800
Календар
«  Март, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031