Разсъждение

Най-важното в ливадата е тревата. На нивата – житото. В градината – зарзавата. Никой не се хвали с оградата на ливадата повече отколкото със сеното. Никой не се хвали с колибата на нивата повече отколкото с житото. Никой не се хвали с браздите на нивата повече отколкото със зеленчуците. А защо хората се хвалят с държавата? И с пътищата в държавата? С браздите по границите на държавата? И с градовете в държавата? И с всичко останало, което не е по-важно от оградата на ливадата, нито от колибата на нивата, нито от браздите в градината, като се сравни с главния посев, с хората? Хората не са за държавата, а държавата за хората. Христос не е дошъл да спаси държавата, а хората. Богатството на държавата са добрите граждани. А какво печелят лошите хора от голямата държава? Тръни в голяма нива!

БЕСЕДА за страшния камък

Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже (Лк. 20: 18).

Христос Господ е крайъгълен камък. Иуда паднал върху този камък и се разбил. Ирод паднал върху този камък и се разбил. Иулиан Отстъпник паднал върху този камък и се разбил. Арий паднал върху този камък и се разбил. Отрицателите и хулителите на Христа паднали върху този камък и се разбили като грънчарски съдове. Този камък паднал върху Содом и Гомор и Содом, и Гомор били смазани. Този камък паднал върху Египет и Египет бил смазан. Този камък паднал върху Иерусалим и Иерусалим бил смазан. Този камък паднал върху еврейския народ и еврейският народ се разсеял на части. Върху много грешни колена и царства паднал този камък и тези грешни колена и царства се разсипали на прах и пепел. Седемдесет и седем пъти, и повече, Господ прощава на грешниците, но ако и тогава, въпреки това, грешниците си останат грешници, ще ли Господ, против волята им да ги спаси? Не ще, защото това не е начинът за спасяване на хората. Правилото за спасение на хората е те доброволно да се съгласят да бъдат спасени от Бога. Ако хората седемдесет и седем пъти, и повече дори, не пожелаят да бъдат спасени от Бога, тогава Бог няма да ги спаси. Тогава хората ще се разбият в камъка, покрай който не може да се мине, и ще бъдат смазани от камъка, който са вдигнали да хвърлят далеч от себе си. Нима може да се каже, че Бог, Който е спасил и покаялия се на кръста разбойник, е немилостив? Нима може да се каже, че Бог е неправеден, задето предал на гибел разбойника, който и в смъртния си час го хулел?

Господи всесилни, спаси ни! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски