ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 МАРТ

Разсъждение

Ако човешката философия може да удовлетвори човека, защо философите Иустин и Ориген станали християни? Защо и Василий, и Златоуст, и Григорий, които изучили в Атина цялата елинска философия, приели кръщение? И блажени Августин, който знаел и елинската, и римската мъдрост, защо отхвърлил всичко и потърсил светлина и спасение в Христовата вяра? Ами св. Климент Римски, който бил твърде богат и твърде учен? Ами света Екатерина, която произхождала от царски род и познавала цялата светска египетска мъдрост? Ами княз Иосаф от Индия, комуто била позната цялата индийска философия? И много и много други, които най-напред търсели обяснение на световните загадки и светлина за своите души във философията, а след това пристъпили в Църквата и се поклонили на Христа Господа.

БЕСЕДА за нерешителността на Пилат

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне… И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат (Иоан 19: 12 и 16).

      Откъде е това противоречие в Пилат? Откъде е това раздвояване на волята в един и същи човек? Докато стоял пред светлото Христово лице, Пилат от цялото си сърце желаел да пусне Праведника. Но когато го обгърнала[1] еврейската тъма, той се съгласил с делата на тъмнината. Семето паднало в тръните. Докато Христовото лице светело над семето, семето никнело; ала когато семето останало без тази светлина, тъмнината на тръните го задушила. Докато Господ Иисус властно говорил на Пилат за Небесния Цар, казвайки му: Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише, Пилат се чувствувал като победен от страх пред Бога. Но когато еврейската тълпа закрещяла на Пилата: Ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря, Пилат бил напълно победен от страха пред земния цар. И страхът за плътта надделял над страха за душата, както и до ден днешен това понякога се случва.                                                                   

      Пилат е бил ученик на светската мъдрост. А светска мъдрост не дава сила, а влива страх. Светската мъдрост не поддържа душата, а плътта. Светската мъдрост не влива страх в душата, а страх за плътта и всичко онова, що е плътско. Ето Пилат – един ясен и жалък пример как светската мъдрост възпитава хората против Бога и против Христа. Но слабохарактерната и нерешителна Пилатова душа не е свойствена само на езичниците, а и на неутвърдените християни. Някои християни всекидневно и незабележимо, а често и несъзнателно, ту искат да освободят Христос от мрачния и злобен еврейски инстинкт в себе си, ту пак да го предадат на този инстинкт за разпятие. Това става винаги, когато някой християнин потъпче някоя Христова заповед заради изпълнение на някое свое плътско желание. Понякога светлината на тези заповеди осветява сърцето на нерешителния християнин, а после плътската тъмнина така го поглъща, че той се предава напълно на нея.                                                                                       

        Господи дълготърпеливи, не скривай светлината на Твоето лице от нас нито за миг, за да не ни овладее тъмнината. Помогни ни, Господи, да останем докрай деца на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – обзела (бел. прев.).