Разсъждение

Докато си на земята, гледай на себе си като гост на Стопанина Христос. Ако си на трапезата, Той ти е оказал чест. Ако дишаш въздух, Неговия въздух дишаш. Ако се къпеш, в Неговите води се къпеш. Ако пътуваш, по Неговата земя пътуваш. Ако събираш богатство, Неговото събираш; ако разпиляваш, Неговото разпиляваш. Ако си силен, по Негово допущение си силен. Ако си в обществото на хората, ти си в обществото на останалите Негови гости. Ако си сред природата, ти си в Неговите градини. Ако си в усамотение – Той присъства. Накъдето и да тръгнеш, Той те вижда. Каквото и да направиш, Той запомня. Той е най-внимателният Стопанин, на Когото ти някога си гостувал? Бъди и ти внимателен към Него. При добрия Стопанин и гостът трябва да е добър. Това са обикновени думи, но те ти казват велика истина. Всички светии са знаели тази истина и спрямо нея са устройвали живота си. Затова безсмъртният Стопанин ги е наградил с вечен живот на небето и слава на земята.

БЕСЕДА за наследника и роба

Наследникът, докле е невръстен, с нищо не се отличава от роб (Гал. 4: 1).

Докато принцът е в люлката, по нищо не се различава[1] от сина на роба. Нито тялото му е по-добро, нито мислите му са по-възвишени, нито желанията му са по-чисти. Какъвто е царският син, такъв е и синът на роба, такъв е и синът на просяка. И в продължение на няколко години царският син не се различава от сина на роба. Когато пък царския син порасте и в пълнота осъзнае своето достойнство, приема властта над царството, а когато синът на роба порасте и в пълно съзнание поеме ярема на робството, тогава проличава огромната разлика. Тогава става ясно, че наследникът и робът не са еднакви, защото на роба предстои робуване, а на царя – царуване. Тъй е – иска да каже апостолът – и с християните, и с нехристияните. Нехристияните робуват на природата – християните властват над природата. В дохристиянския период на човешкия род историята разкрива, че човекът бил роб на стихиите, роб на плътта, роб на идолите и творението. А през християнския период на човешкия род историята разкрива, че човек е господар и владетел, благородник от царски род и наследник на всичко. Даже и онези, които са знаели за единния истински Бог, в положението си на израилтяни не са били спрямо Бога като деца и наследници пред своя Отец, а като роби и слуги пред Господаря и Съдията. Но когато се изпълни времето, и Единородният Син Божий дойде на земята, Той направи тъй, че да приемем осиновяване и със Светия Дух да викаме: Авва Отче!  Защо, братя, Христос дойде на земята? Да ни направи по-добри от робите, дa ни даде права на синове и длъжност на господари. Право на синовете е в името Христово да наричат Бога Отец и длъжността им на господари е да властват над себе си, над своята плът, над своите мисли и желания, над цялата заобикаляща ги природа.

Сине Божи Единородний, с Твоята милост и жертва ние сме приели осиновяване; о, помогни ни, та с Твоята помощ докрай да пребъдваме в чистота и истина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с нищо не е по-добър (бел. прев.).

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо някои хора, добре образовани и кръстени - християни, отпадат от християнството и се насочват към философията и научните теории, като на нещо уж по-истинско от християнството? По две главни причини; или поради съвсем повърхностно познаване на християнството, или заради греха. Повърхностното познаване на християнството отблъсква от него, а грехът бяга от Христа, както злосторник от съдията. Повърхностните и порочни християни, често са ставали тъй жестоки неприятели на християнството, както и езичниците. За повърхностните и порочните е удобно да се къпят в плитките вади на човешкото мислене, а не в опасните Христови дълбини. Защото, онези, които искрено следват Христа, Христос призовава все по-надълбоко и на по-дълбоко, както някога апостол Петър: Отплувай към дълбокото. Свети Марк Подвижник пише, че законът Божий се разбира според изпълнението на Божиите заповеди. „Незнанието принуждава ( човека ) да говори противоположното на онова, което е полезно, а дързостта умножава пороците“.

БЕСЕДА за пътуването с Христа в дълбочината

Отплувай към дълбокото ( Лк.5, 4 )

Така наредил Господ на Петър и на останалите апостоли, когато престанал да говори. Това означава, че Той първо поучава, а веднага след това призовава към дело. Същото важи и за нас; като научим нещо от Евангелието, трябва веднага да започнем да го изпълняваме. На Господа са мили учениците - изпълнители, а не просто учениците. Отплувай към дълбокото! Край брега, от плиткото, Господ говорил на народа, който е по-малко просветен в тайните на Божието Царство, а апостолите той призовава в дълбокото. В плитчината опасността е малка, ала и уловът е малък. В плитчината има змии, жаби и други дребни водни гадини - това е цялата опасност; в плитчината е само дребната риба - и това е целия улов. А в голямата дълбочина и опасността е голяма. Там са големите морски зверове и големите бури - това вече е опастност; но там са големите и хубави риби - в огромно количество - това се казва улов! О, посветени, Отплувай, значи,  към дълбокото!                                                                                                                            

 Отплувай към дълбокото тайнствено море на живота, но не потегляй с твоята ладия без Христа. Не! Защото не само, че можеш да прекараш цялата нощ на твоя живот без да уловиш нищо, както Петър се оплакал: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме – не само това, а може и нещо по-лошо да ти се случи, ако Христос не е в ладията. Може бури да те връхлетят и да те потопят в бездната, може и големите морски зверове да те погълнат. Бурите – това са твоите собствени страсти, о посветени, които неминуемо ще дойдат с тебе, ако се упътиш в дълбочината без Христа. Големите морски зверове са демоните, които за миг могат да те погубят, както за миг са погубили голямото двехилядно стадо свине.                Отидеш ли с Христос в дълбочината – не се плаши от нищо, но радостно и смело се приближи към Господа. Ще уловиш най-добър улов, и с него ще напълниш и двете ладии, и телесната и душевната. Ще уловиш най-добрия улов, о посветени, и без опасност ще излезеш на брега, на брега на Христовото Царство. Само не - никъде без Христа! Нито в плитчината, нито в дълбочината. В плитчината ще те тормозят и глад и много дребни гадини, а на дълбокото ще те сполети преголямо зло.

Ти Си нашия Кормчия, нашата Защита, нашето Пристанище, о всесилни Спасителю! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски