За Страшния Съд

По-миналата неделя нашата майка, Светата Църква, ни говореше: „По всякакъв начин ревнувайте за добродетелен живот, но не се гордейте е добрите си дела, защото не можете да извършите толкова много добри дела, че те да бъдат сигурно основание на надеждата ви за спасение. Затова, като не отслабвате във вършенето на добро, не разчитайте на своята праведност. Миналата неделя Светата Църква ни говореше: „Само чистите и светите ще влязат в Царството Божие... Тъй като вие не считате себе си чисти в неотклонното изпълнение на Неговите заповеди, то възревнувайте да очистите себе си от всякакъв грях със сълзите на покаянието. Плачете за греховете си: както плачат за мъртвия, за да измолят със сълзи помилване от Бога за него“.

А днес какво ни казва тя? Днес тя ни представя Страшния Божий Съд и е това иска да въодушеви послушните си чеда за още по-големи и по-големи трудове, а нехайните и безгрижните да събуди от съня им. На първите тя казва: „Трудете се и не отслабвайте в трудовете си, защото, когато дойде Господ и всички свети Ангели с Него, тогава Той ще ви постави отдясно на Себе Си и ще ви каже: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Мат. 25:34). И от този момент ще започнете да вкусвате блаженство, за чието изразяване няма думи в човешкия език. Тогава ще забравите всичките си трудове и скърби“. А на вторите, тоест на нехайните, днес Светата Църква казва: „Непрестанно ви внушавам - живейте, деца мои, както подобава да живеят истинските християни; но вие не слушате. Призовавам ви към покаяние, а вие запушвате ушите си за моите думи; казвам ви - плачете за греховете си, а вие не само не плачете, но и се подигравате на плачещите, подигравате се даже на самия покаен устав, както и на целия ред на християнския живот. Имайте страх! Ще отмине образът на този свят. Ще се яви строгият Съдия и ще ви порази с гневното Си отхвърляне идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Срв.: Мат. 25:41).

Ето го днешния урок! Той е ясен и пълен при цялата си простота и краткост. И на мен нищо не ми остава да прибавя към това, освен едно: запечатайте образа на Божия Съд в ума и сърцето си и винаги го носете в себе си, без да отделяте вниманието си от него. Сами ще видите с какво въодушевление и с каква готовност за всякакъв труд ще се изпълните, ако имате макар и най-малка грижа за спасението на душата си! От друга страна, с какъв страх и с какво съкрушение ще се преизпълнят сърцата на онези, които не са съвсем изправни, отстъпват на страстите си и се предават на волности. Може да се каже, че ако по някакъв начин може дълбоко да се запечата в душата на хората образът на Божия съд, то всички за кратко време ще се превърнат в изправни ревнители за добри дела. Представете си, че от Небето е дошло сигурно известие, че утре или вдругиден ще дойде Господ! Ще продължи ли тогава някой да се предава на утехи и забавления? Ще продължи ли да отстъпва пред страстите си и да върши грехове? Ще продължи ли още да отлага покаянието и изправянето си?... Само някой безумец ще направи това, а всички останали, които не са изгубили разума си, ще се втурнат по-бързо да направят всичко, което може да се извърши за това кратко време. Както учениците, на които предстои изпит, само за това мислят - как да се подготвят за него: някои почти не спят и не се хранят, не само че не си позволяват да мислят за игри и лудории - така би било и с нас, ако паметта за Божия Съд никога не напускаше мислите ни... Щяхме да имаме само една грижа - как без пропуски да изпълним всичко, което Господ иска от нас, и така благоугодили Му, да се явим пред Него в Съдния Час. Но това е нашата беда, че сме свикнали да отдалечаваме от себе си Часа на Съда, свикнали сме и си го позволяваме. Всеки си мисли: „Колко време живея и все чувам: „Ето го Съдът! Ето го Съдът!...“ - но досега няма Съд. Може би няма да е скоро. Нашите бащи, деди и прадеди също са чакали Съда, но ето че и ние още не сме го видели, макар че е изминало толкова време след тях“. Всичко това е така. Може да се добави още, че ето вече осемнадесет века, откакто Бог е казал за Съда и откакто хората чакат Съда, а него все още го няма. Но какво следва от това? Не е настъпил часът му досега, но може би още щом излезем от храма, Господ ще дойде. Защото несъмнено Той ще дойде и никой не може да каже определено кога ще дойде Той. Няма да успеем да въздъхнем, и Той ще се яви. Ной е казвал на своите съграждани: „Престанете да грешите, иначе Господ ще ви залее с потоп“. Може би в началото на тази проповед някои и да са ставали по-благоразумни, но след това, след десет, двадесет, сто и повече години всеки си е позволявал да не вярва на така дълго несбъдващата се заплаха. Но неверието им не е отдалечило събитието. Настъпил потопът и залял всичко... Може би минута преди това Ной да е повтарял проповедта си, а над него да са се смеели, но се изпълнило всичко, определено от Господа; някой може в момента на този смях да е бил застигнат от потопа. Така и сред нас има немалко хора, които отдалечават Часа на Съда; някои може и да не вярват в него; но всичко това няма да отклони Съда и ще настъпи минутата, когато ще се изпълни определеното от Господа - ще се изпълни, когато не го очакваме, и ще бъдем застигнати внезапно. В Ноевите дни-казва Господа, - ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха, строяха и търгуваха... Никой не мислеше за потопа. Но потопът дойде внезапно и изтреби всички (Срв.: Мат. 24:37-39). Ето и ние ядем, пием, веселим се и се грижим за разни дела, а за Съда Божий дори и не помисляме, но може би той още сега ще настъпи и ще ни застигне, както сме. Защото както мълнията, показала се на единия край на небето, в същия миг достига до другия край и обхваща цялото небе, така внезапно и мигновено ще бъде явяването на Сина Човечески.

А ние отдалечаваме от себе си този решителен момент, и го отдалечаваме в неопределената безкрайност, така че не се и вижда, кога ще бъде това. Но ето какво: отдалечавайте Божия Съд колкото искате. Може би Господ наистина няма да дойде скоро да съди живи и мъртви; но каква привилегия или утешение е това?... Все пак накрая Той ще дойде и ще съди именно нас, и ще ни съди безпристрастно, по Евангелския закон, който сме възприели. Все така нашият дълг да бъдем истински християни никак не се намалява от това. Дали сега или след хиляда години ние ще трябва да застанем пред Съда, все ще се наложи, и на този Съд ще даваме отчет как сме изживели сегашните часове, дни и години, действителните, а не бъдещите и въображаемите. Не е ли по-добре във всеки момент да живеем така, сякаш Господ сега ще се яви или по-добре така, сякаш вече стоим пред Съда. О, ако Господ ни даде да приведем ума си в такова разположение! Каква ревност за святост ще се възпламени тогава в нас! Врагът знае силата на този помисъл и всячески се опитва да го изхвърли от главата ни с различни благовидни предположения. Но ние, братя, нека се изхитрим да противопоставим на всичките му замисли едно просто разсъждение. Да му кажем: „Нека Съдът да не е скоро, но ако може да се извлече някакво утешение, то е само за онези, които могат да бъдат уверени, че за тях часът на смъртта съвпада с Часа на далечния Съд; за нас какво значение има това? Ето, днес или утре ще дойде смъртта и ще разпилее всичко, което е наше, ще запечата участта ни завинаги, понеже след смъртта няма покаяние. В каквото ни застигне смъртта, в това ще застанем и на Съда. Ако ни застигне смъртта като неразкаяни грешници, като неразкаяни грешници ще ни види и Праведният Съдия и ще ни осъди. Ако ни застигне смъртта като каещи се за греховете си и ревнуващи за доброто, за такива ще ни признае и Съдещият ни Господ и ще ни помилва. Но кога ще дойде смъртта, никой не може да ни каже. Може би още само минута - и на всичко ще настъпи краят... и ще поемем към Божия Престол, и ще чуем от Него присъдата, която вече никой не може да промени“. Нека да противопоставим такова разсъждение на лукавия враг, който с мисълта за отдалечеността на Божия Съд се опитва да затъмни в ума ни картината на този Съд и с това да разслаби ревността ни. И наистина, каква полза има да отдалечаваме толкова много времето на Страшния Съд, когато смъртта, не по-малко страшна и неотменима, е вече съвсем близо? Да се покорим като послушни деца на спасителното внушение на нашата майка, Църквата! Да изпълним паметта си с картината на Божия съд и да не откъсваме вниманието си от него. От Съда лъха не само на страх и ужас... Той може да даде и богато утешение. Защото там ще бъде казано не само: махнете се... проклети ..., но и друго: дойдете вие, благословени; и последното ще бъде преди първото. Трябва само, като размисляме за Божия Съд, така да устроим живота си, че да не попаднем от лявата страна, при козите, а отдясно, при овците. А какво е нужно да се направи за това? Трябва да изпълняваме Божиите заповеди е всичката си ревност, а ако паднем в грях, да се каем за това и да плачем, като постоянно уговаряме душата си с такива църковни песнопения: „Докато живееш на земята, душо моя, покай се: пръстта в гроба не пее, не избавя от грехове. Въззови към Христа Бога: „Сърцеведче, съгреших, преди да ме осъдиш, помилвай ме“. Докога, душе моя, ще живееш в грехове? Кога ще приемеш промяната на покаянието? Спомни си бъдещия Съд и въззови към Господа: „Сърцеведче, съгреших, преди да ме осъдиш, помилвай ме“ (Тропар, глас 3, след 3-та катизма на Псалтира).

„Душе, покай се преди смъртта, Съдът е безпристрастен към грешните и страшен. Въззови към Господа в умилението на сърцето си: „Съгреших пред Тебе волно и неволно, Щедри, по молитвите на Богородица, помилвай ме и ме спаси“ (Тропар, глас 7, след 4-та катизма на Псалтира). Амин.

Св. Теофан Затворник

http://blagovestnik.bg/10-03-2021/