http://blagovestnik.bg/23-03-2021/  

НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Как трябва да се държим, за да избегнем нови падания в грехове

И така, извървяхме вече попрището на своето говеене. Господ да благослови да се потрудим в подготвителните за приемането на Светите Тайни подвизи, и за този малък труд ни прости всички изповядани от нас грехове и Сам благоволи да дойде и да се посели в чистата и пометена по такъв начин стаичка на сърцето ни чрез приетите от нас Пречисто Негово Тяло и Пречиста Негова Кръв. Какво да въздадем на

Господа за всичките Му благодеяния към нас? (Срв.: Пс. 115:3).

Да Му въздадем онова, което Той очаква сега от нас. А Той не очаква нищо повече от това, което Му обещахме, когато измолвахме прошка за греховете си. Обещахме Му да не отстъпваме повече пред

грехолюбието си и да съсредоточим всичките си усилия към неотклонно изпълнение на Неговите заповеди.

Нека да постъпваме така. И ако изпълняваме точно това свое обещание, то и Господ ще изпълнява по отношение на нас онова, което е обещал на всички истински причастници с Пречистите Тайни: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56).

Господ е истинен в словото Си. Както е казал, така и ще бъде. Но нашите думи невинаги са истинни. Колкото и искрени да сме, когато ги казваме, винаги остава съмнението, дали ще ги изпълняваме. Първоначално

решимостта ни е твърда, но после мислите ни се разколебават и нашата крепост пада. Колко пъти досега

сме си обещавали - и все сме падали отново и отново! Ето защо е необходимо да уговаряме самите себе си да полагаме грижи и труд за това, да устоим поне този път. Дано с Божията помощ този път да устоим. Има хора, които устояват и не се поддават на предишни влечения. Защо да не достигнем най-накрая това благо?

Господ е близо. Готов е да ни помогне. Остава само ние от своя страна да направим всичко, което е нужно.

Струва ми се, че можем много лесно да успеем в това, ако запазим неугасим огъня на ревността за богоугаждане, с който сега е изпълнено благодарното ни към Господа сърце. Ако винаги имаме в себе си тази ревност, никакъв лош помисъл не би ни смутил, никакво изкушение не би ни разколебало, никакво препятствие не би издигнало преграда пред добрите ни начинания и трудове. И враговете щяха да избягат

далече от нас, и страстите нямаше да проявяват към нас своите изисквания.

Каква точно е тази сила на ревността, за това пространно пише свети Исаак Сирин в 60-о слово за различните начини на борба.

“Някои са мъжествени и силни - пише той, - нямат за нищо смъртта, пристъпват към делото с голяма ревност, предават се на всяко изкушение и на смърт, пренебрегват живота в света, тялото си и изкушенията, и дяволът не излиза веднага против тях, не им се показва, а се скрива и отстъпва, при първия им устрем не се среща с тях и не започва битка. Той знае, че всяко начало на битката е пламенно, известно му е, че подвижникът притежава голяма ревност, а ревностните воини не се побеждават лесно. И прави това, защото се бои не от тях самите, а от окръжаващата ги Божествена сила, която го плаши. Затова дори не се осмелява да докосне такива, докато не види, че са охладнели в ревността си.”

Виждате ли каква е силата на ревността за свят и богоугоден живот? Божествената сила я обгръща и отблъсква надалече всяко действие на врага. На когото сърцето е изпълнено с такава ревност, Господ е с него; а с когото е Господ, той има сила за всяко добро и мъжество против всяко зло. Така вярно пази и ти ревността, и ще изпълниш обещанието си да не отстъпваш пред греха и да ходиш угодно пред Бога. Напротив, допуснеш ли да охладнее ревността ти, няма да избегнеш падението. Защото ето какво казва по-нататък

свети Исаак:

“И се обръща към тях, когато стават лениви, когато се отклонят от първите си помисли и сами започнат да изобретяват това, което помага за поражението им чрез произлизащото от самите тях собственото мъдруване, и сами изкопават за душите си рова на погибелта чрез породеното от леността

разсейване на помислите, от което в тях, тоест в мислите и сърцата им, се е възцарила студенина”.

Ето я цялата тайна! Ако запазим силата на ревността си, ще избегнем нови падения, ще преуспеем и ще се

укрепим в доброто. Напротив, колкото по-бързо отслабне и охладнее ревността ни, ще отслабне вниманието към себе си, ще започне мечтание на помислите, ще се появи раздвижване на страстите и вътрешно съгласие с тях, а оттам до делата не е далече. И ето че падаме отново. И пак помрачаване и смущение, и отпадане от Господа, и пак предаване в робство на греха и сатаната. Затова ето какво съветва всекиго от нас свети Исаак:

“А ти, човече, който си тръгнал след Бога, по всяко време на подвига си помни началото, първата си ревност

по пътя и онези пламенни помисли, с които за първи път си излязъл от дома си и си започнал битката. Така се

изпитвай всеки ден, та пламъкът на душата ти да не охладнее от първоначалната ревност и да не се лишиш от едно от оръжията, които си имал в началото на подвига си”.

Предполагам, че при тези думи в душата ви се поражда желание да знаете как на дело можем да запазим ревността си и с кратък отговор искам да отговоря на желанието ви. Ето какво можете да правите.

Всяка сутрин, веднага щом отворите очи, първата ви работа да бъде да възстановите тази ревност в цялата ѝ сила. Това може да стане със събиране вътре в себе си и с мислено обръщане към Господа. Ако това не е достатъчно, прибавете необходимия брой поклони, земни и поясни. Ако и това не предизвика пълно въздействие, станете и си припомнете всичко, как през това говеене сте стигнали до решимостта да

промените живота си, като се стараете да възпроизведете всички онези мисли и чувства, каквито тогава е имало и са действали у вас, и особено мисълта, която ви е поразила повече от всичко. При това поставете себе си пред смъртта или пред Божия Съд, когато от Божиите уста е готова да бъде произнесена присъдата за вас. Ако искрено проведете тази мислена работа, вашето усилие и молитва към Господа ще принесат

плод, ще се съживи вашата ревност, с която после с блага надежда в добро устроение оставайте по своите дела до вечерта.

Ако по някаква причина, или по-скоро по внушение на врага, в душата ви се появи желание да направите

някаква отстъпка на себе си в това отношение, да не се затруднявате с предложената работа над себе

си, то отрезвете се със страха от падение. Защото, ако сутринта оставите ревността си невъзстановена, то, улисани в работата си през деня, съвсем ще охладнеете! Не е чудно и да паднете. А ако паднете, ще изгубите благодатта, и само Бог знае ще се върне ли тя отново при вас и ще се изправите ли отново. Земя, която попива многото дъжд и ражда тръни и плевели, е непотребна и близка до проклятие, нейният край е изгаряне (Срв.: Евр. 6:7, 8). Тези страшни думи: близка до проклятие (тоест, че Господ ще ви отхвърли напълно и ще ви остави в ръцете на вашето падение, ако пак допуснете да охладнеете и да паднете) нека по-често да звучат в ушите ви. Те ще пораждат всеки път у вас чувство на страх за себе си и ще привеждат в напрежение отслабващите ви сили.

Като възкресите сутрин огъня на вашата ревност, поддържайте го след това в продължение на целия ден. А

за това пазете неразсеяно вниманието си. Стойте с ума си в сърцето пред лицето на Господа и не допускайте

мислите ви да блуждаят напразно в мечтателни представи. Блуждаещите помисли отделят човека от самия

себе си и с това го охлаждат; а освен това лесно могат да ви отведат при предметите на вашите страсти и,

преди още да се опомните, да събудят заспалата страст и дори да ви примамят към съгласие с нея. А след това до падението не е далече.

За подкрепа на това вътрешно разположение се погрижете да преустроите живота си според изискванията на новия живот, при което на всичките си дела и занятия определете свое място, свое време и своя мяра. Нека всичко у вас да бъде определено: как да останете сам, как - с домашните си, как - с външните хора, как да устроите делата, свързани с вашата работа, звание и длъжност - и то да е насочено единствено към това

- с всичко да благоугаждате на Господа и във всичко да изпълнявате само Неговата свята воля. Решително отстранете всичко, което може да събужда страстта ви и предишните ви лоши навици. С установяването на

такъв ред ще оградите живота си от различните поводи за падение и ще направите той да протича стройно,

без да нарушава, а напротив - като все повече и повече укрепява вашия вътрешен ред.

Като устроите така себе си и вътрешно и външно, вие непрестанно ще ревнувате как да угодите на Бога и как

от едно богоугодно дело да преминавате към друго. Ще ви остане само борбата с внезапно възникващите помисли, желания, страстни движения и външни препънки на добрите ви намерения. При необходимото внимание и неотслабващо усърдие това няма да ви затрудни особено, и не само няма да отслаби ревността ви, а напротив - постоянно ще я събужда, въздига и укрепява, подобно на това, както воинът не охладнява, а се възпламенява в битката с враговете, които го нападат.

Не се спирам на това, че не трябва никак да се впускате в празни развлечения и е необходимо по всякакъв

начин да избягвате съблазните и всякакви по-близки или по-далечни поводи за грях. Това ще отпадне

само по себе си, когато преустроите реда на живота си според духа на новия си живот. Що се отнася до частните обстоятелства и дела, които могат да подложат на опасност благочестието на живота ви, търсете за тях вразумление в светите книги и в отеческите и братските съвети. Приемете като закон по-често да се обръщате към духовния отец, когото душата ви избере, и с него се съветвайте за всичко, което става в душата ви и което се случва в живота около вас. Спасението – казва Премъдрият - е в многото съветване (Притч. 11:14 - слав.). Който може да чете, нека да има под ръка душеспасителни книги и в тях да търси вразумление за себе си и просвещаване на мислите в трудни моменти на смущение. Те в много случаи могат да заменят недостига на опитно духовно ръководство.

Такива са общите насоки на това, как да живеем, за да запазим ревността си и да избегнем нови падения в грях. Като действате така, вие наистина ще изпълните това, което сте обещали на Господа, когато сте Му казали: “Съгреших, няма повече да греша”. Като вижда труда ви, и Господ ще изпълни Своето обещание да

бъде с вас и да действа във вас за вашето спасение, по мярата на вашата преданост на волята Му и на готовността ви всичко да вършите за Негова слава. Амин.

13 февруари 1866 година

Св. Теофан Затворник