Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764583 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 07.03.2021 г.
07.03.2021 19:00 - !!!
 Неделя месопустна     

Тайната на подготвянето на оправдателната

присъда на Страшния Съд

    

И тъй, Съдията ще дойде! Всички ще се явим пред Неговия съд, за да получи всеки своята награда според делата си. Какво ще стане тогава с нас, братя? Нека се пренесем мислено там и да предложим на нашата съвест отрано да определи това.

     Вижте, пред нас е праведният и безпристрастен Съдия. Наоколо е цялата разумна твар - и небесна, и земна. В самите нас се виждат всичките ни дела: на челото ни, в очите и устата, на всички членове, е които са извършвани. Ние сами ще виждаме всичко в себе си, а и другите ще виждат всичко в нас. И Божието око ще прониква в нас. Общият за всички съд или ще ни оправдае, или ще ни осъди. При това ще отекне и нашият собствен съд. А и единият, и другият ще бъдат запечатани от Божия съд, който и ще остане вечно неизменен и ще реши нашата участ завинаги.

     И тъй, как мислите? Какво ще чуем в оня час - дали утешителното дойдете вие благословените, или безутешното идете от мене?

     Ах, братя, нека вземем присърце оная минута и отрано да помислим върху това, какво ще стане е нас? Оная минута не ще ни отмине и не ще отменим решението. Да запитаме нашата съвест какво именно очаква тя да чуе: иди или дойди? Съвестта не ще излъже, ако поискаме искрено да чуем нейния глас и не я объркваме с празни самооправдания. Ето и Божието око вижда определено какво представляваме в оня час и какво заслужаваме - осъждане или оправдание, и влага Своето свидетелство в ухото на вътрешния свидетел на нашите дела, за тяхното отношение към Бога и Неговия вечен закон. А какво предрешение ще ни даде за нас този вътрешен свидетел на нашите дела?

     Навярно ще кажете: кой е чист? Но нали в това е и работата, да признаем себе си за нечисти и да пожелаем да се очистим. Защото, ако в тая минута, когато съвестта ни признае за нечисти, ние се намираме пред съда и чуем и от себе си, и от другите, и от Господа такава присъда за себе си, какво би било с нас? Ето защо, още отсега трябва да се погрижим да променим присъдата, която ни се готви, от осъдителна на оправдателна.

     Не питайте как ще постигнем това. Защото кой от нас не го знае?  Покайте се и вече не грешете - ето цялата тайна на подготовката за получаване на оправдателна присъда на Страшния съд.

     Покайте се! - Много ли е това и трудно ли е то? Цялото дело на покаянието се съдържа в няколко думи: „Съгреших, няма вече да греша“. Трудно ли е да кажем това? А между това, каква голяма сила се крие в тези няколко думи. Макар някой и да мълчи и само в сърцето си, със своето вътрешно чувство да каже: „съгреших, няма вече да греша“, това вътрешно слово ще се разнесе по цялото небе и ще предизвика там всеобща радост. Всички ангели се радват за един разкаял се грешник, казва Господ. Радват се, но заради какво? Те се радват за оная неизказана радост, с която ще бъде обрадван покаялият се грешник в съдния ден. Притеснението, скръбта и бедата, които очакват грешника на съда, се премахват съвършено от тия кратки покайни думи: „Съгреших, няма вече да греша“.

     Грехът се отпечатва в нашето естество, отпечатва се и във всичко около нас и се записва в книгата на живота. В съдния ден той ще бъде видим във всички тия места и отразявайки се в нас, ще привлича нашето осъждане. Но покайната и съкрушена въздишка: „Съгреших, няма вече да греша“, така го заличава навсякъде, че от него не остава никаква следа за наше изобличение. Както изпраното платно се избелва на слънцето така, че никаква нечиста точка не се забелязва върху него, така и сълзите на покайното съкрушение и изповед избелват нашето естество, свличат от него следите на греха, заличават го от самата книга на съда, така че в съдния ден най-големият грешник, заради покаянието, ще се яви безгрешен и не ще има никакви основания за неговото осъждане, защото покаянието ги е премахнало.

     Когато греховете остават в нас неочистени чрез покаянието, те още оттук ни подготвят наказателно определение на съда. А покаянието, заличавайки ги, още оттук отменя това определение. Такава е силата на покаянието. Бог изпращал пророк Йона при ниневитяните със заплаха, че още три дни и Ниневия ще бъде разрушена, но ниневитяните се покаяли и Божието определение било отменено. Друг пророк съобщил на цар Изекия за неговия смъртен час, но царят се помолил със сълзи и му било дадено време за покаяние. Виждате как покаянието и сърдечното обръщане към Бога са променили Божието определение. Така и онова определение, което ни готвят на Страшния съд нашите грехове и което вече е предрешено според състоянието, в което се намираме сега, може да бъде отменено напълно от покайните сълзи и изповедта на нашите грехове. Точно така - да бъде отменено. Но нали ако ние не се променим, и то ще остане непроменено. Нашето оставане в греховете утвърждава Божието определение, а покаянието го вдига и отменя.

Нека побързаме към спасителното покаяние, докато още имаме време.

     Докато е време. Времето ще се свърши с края на нашия живот. А кой ще каже кога ще е този край? Ето защо е нужно сега да пристъпим към покаяние. Затова именно Господ ни е открил тайната на съда, та като слушаме за осъдените там, всеки да види себе си, да се съжали над себе си и чрез покаяние да побърза да се спаси от вечната гибел. Нима Гос- под желае да ни осъди? Ако Той искаше това, не би дошъл на земята и не би претърпял страдания и смърт заради нашето спасение. Но понеже не може да няма съд, Той ни е съобщил за него отнапред, като че ли казвайки ни: „Вижте, ето какво ще бъде! И ето какво трябва да направите, за да избегнете предстоящите там беди“. Господ говори за съда, за да не попадне никой под неговото осъждане. Както съдията някога е съобщавал на населението, че ще дойде при тях да разглежда дела, та да се приготвят да отговарят и да не се забъркват, така и на нас Господ е известил за съда, за да знаем отнапред какво ще бъде там и така да се приготвим, та да дадем добри отговори. А как ще ги дадем? - Тогава не ще има никакви въпроси, ако сега, при изповедта, на всички въпроси, които се отнасят до действителни наши грехове, ние изявим чистосърдечно признание и разкаяние, казвайки от душа: „Съгреших, няма вече да греша!“.

     Братя, нека вникнем в тези благи Божии намерения за нас. Нека нарисуваме картината на съда в паметта си и да ходим под нея като под някаква защита. Тя ще ни научи как да избегнем осъждането на този съд. Светите отци, които са ревнували за християнско съвършенство, така дълбоко са внедрявали в паметта си спомена за съда, че били неотлъчно с него, каквото и да са вършили. И когато заставали на молитва, те мислено представяли себе си на Страшния съд, пред лицето на съдията Господ, готов да произнесе окончателна-

та присъда за тях. И съзнавайки себе си в това положение, винаги се молили: „Господи, помилвай ни!“. Пробуждайки се от сън, те пеели: „Ето, Женихът иде!“. Отивайки да спят, молили се: „Господи, страхувам се от Твоя съд и вечните страдания“. Във всеки час на деня, при всяка работа, виждайки ежеминутно картината на съда, която носили в ума си, те удвоявали своята молитва към Господа: „Господи, помилвай ни!“. Така те си придобили сърце съкрушено и смирено, което Бог не ще презре (Пс. 50). Непрестанните сълзи на умилението измили душата им от всяка нечистота и ги представили чисти и съвършени пред милосърдния Господ, Който желае тяхното спасение.

     Нека и ние да тръгнем по същия път на помнене на Страшия съд. То ще роди в нас съкрушение, умиление и сълзи, които ще загасят огъня, приготвен ни от нашите грехове, ако останат неоплакани. Амин.

23 февруари 1864 година

 

Св. Теофан Затворник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0



Порядък на външния живот според духа
на новия живот

Всичко, което се отнася към порядъка на външния жи­вот според духа на новия живот, може да бъде наречено отда­лечаване от света или изгонване на светския дух от целия ход на външния ни живот. „Аз ви избрах, тоест иззех, от света“ - рекъл Господ на апостолите. Същото прави Той чрез Божест­вената благодат и с всеки вярващ - иззема духа му от света. А и самото обръщане се състои в отвръщане на съзнанието от суетния свят и разтварянето пред него на друг свят - духовния. Но това, което в началото се е извършило в духа невидимо, след това, в живота, трябва да бъде изпълнявано на дело, за да стане постоянно правило. Търсещият Господа трябва да се от­далечи от света.

Под свят се разбира всичко страстно, суетно, греховно, което е влязло в личния, семейния и обществения живот и е станало там обичай и правило. Затова да се отдалечиш от све­та означава не да избягаш от семейството или от обществото, а да изоставиш нравите, обичаите, правилата, привичките, изиск­ванията, които са напълно противоположни на Христовия дух, приет и зреещ в нас. Общественият живот и семейството са благословени от Бога; затова не бива да се отказваме от тях или да ги презираме, както и всичко, принадлежащо към тяхното благоустрояване. Но трябва да презреш и да отхвърлиш всичко похотливо и страстно, което допълнително е привнесено към тях като някой тумор, който им вреди и ги изопачава. Да избя­гаш от света означава да се установиш в истинска семейственост и общественост; а всичко друго трябва да правим така, сякаш не е наше, сякаш не ни засяга. Които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват (1 Кор. 7:31).

От само себе си е очевидно защо трябва да направиш това. Суетното, пропитото от страсти, неминуемо предава в душата ни същото, подбужда или присажда страст. Както


ходещият около сажди се изцапва или докосващият се до огън се опарва, така участващият в светското се просмуква със страст­ни, богопротивни неща. Затова, щом попадне в света, покаялият се отново пада, а невинният се развращава. Това е почти неизбежно. Умът веднага се помрачава, ражда се забрава, от­пуснатост, плен и разграбване, а след това и нараняване на сърцето, след него страст и дело - и човек е паднал. Свидете­ли на това са всички развратни истории; а свидетели на това, колко неизбежно и необходимо е човек да остави света, са всички обърнали се, които бягат от тези обичаи като от огън.

А какво именно да оставиш и как - на това ще те научи повече опитът, отколкото нашето съчинение.

Законът е следният: трябва да оставиш всичко, което е опасно за новия живот, което разпалва страст, донася суета и угася духа; а колко голямо разнообразие има във всичко това!... Нека мярка за това да бъде собственото сърце на всекиго, който искрено търси спасение без лукавство, не само за показ. Понастоящем трябва да се отмени и измени всичко - театри­те, баловете, танците, музиката, пеенето, ездата, разходките, познанствата, шегите, остроумията, смеховете, празното пре­карване на времето и дори времето за ставане от сън, за сън, за хранене и така нататък. В други времена и на други места може да има и други неща. Но мярата винаги е една: остави всичко, което е вредно и опасно за живота, което угася духа. А какво е то конкретно? При някого това може да бъде нещо много дребно, може да бъде дори разходка на определено място с определено лице... Всичко ми е позволено, ала не всич­ко е полезно (1 Кор. 6:12).

Оттук следва, че да оставиш света не е нищо друго, освен да почистиш целия си външен живот, да отстраниш от него всичко страстно, да го смениш с чисто, непречещо на духов­ния живот и помагащо му - в семейния, личния, обществения живот; да установиш като цяло начина на външното си пове­дение вкъщи и навън, с другите хора и на местоработата;


В съответствие с изискването на духа на новия живот да определиш всичко с правила, да установиш ред вкъщи по всички въпроси, ред на местоработата, ред на познанствата и общуването - кого, кога и как.

Как да направиш това? - Кой както може, само го направи, със съвет и разсъждение, под ръководството на духовен отец, ли на такъв човек, на когото имаш доверие. Някои правят това изведнъж и като че ли по-добре, а други го правят постепенно. Трябва само още от първия момент да намразиш със сърцето си всичко светско и греховно и да бъдеш чужд за него, да не го искаш и да не изпитваш наслада от него. Не обичайте света, нито което е в света (1 Йоан. 2:15). След това вътрешно напускане на света видимото напускане може да последва и изведнъж, и постепенно. Човек, който е слаб в духа, не ще понесе продължителен процес на напускане, не ще устои, ще се отпусне и ще падне. Такива са най-вече обладаните от плътски страсти, които получават сила на втора природа. Затова за таки­ва хора е неизбежно да скъсат изведнъж с всичко, да се отдале­чат от мястото, където са се валяли в греха. Човек със силен дух на ревност ще понесе и постепенно напускане на света; но все пак и за единия, и за другия, от първия момент на обръщането е абсолютно необходимо прекратяване на всякакви връзки с гре­ховния свят и с всичко светско, докато се установят формите на новия живот. Това ще бъде все едно да направиш преграда, за да заслониш пресадено дърво от вятъра, който, макар и слаб, може да го повали, поради все още слабото му вкореняване.

Мисълта, че уж е възможно да живееш по християнски и да се придържаш към света и светскостта, е празна, измамна ми­съл. Който живее според нея, няма да се научи на нищо повече от фарисейство и самомнителен живот, тоест да бъде христия­нин само в мнението си, а на дело - не. В началото той ще разру­шава с едната ръка това, което е построил с другата, тоест това, което е събрано при отдалечаването от света, пак ще бъде разпи­ляно при първото влизане в него; а оттук до мнението е една


крачка. Изгубеното от сърцето може все още да остава в памет­та и въображението. Като си припомня и представя как е било по-рано, човек може да си мисли, че то наистина съществува, а междувременно то се е изпарило и е останала само следа от него в паметта. И ще си мисли, че има това, което всъщност няма. Присъдата му е следната: ще му се отнеме това, що мисли, че има (Мат.25:29). А от самомнението до фарисейството е една крачка. А закаленото фарисейство е ужасно състояние.

Страшно е все пак; какво ще бъде, като напуснеш света? Страшно е, но само отвън, а отвътре напускането на света е влизане в рая. Отвън - веднага лишения, скърби, загуби. И как­во? Укрепи се с търпение. Кое е по-ценно - светът или душата, времето или вечността? Дай малкото и вземи неизмеримото във всички измерения. Случва се и така - само в началото има силен натиск от света, после натискът постепенно стихва и на­пусналият света бива оставен на мира, тъй като в света рядко ценят някого - поговорят, поговорят и го забравят. С напуска­щите света става същото, което става с починалите. Затова може и да не се страхуваш толкова много от неприязънта на света, породена от неговата суетност и гордост и от това, че той обича наличното и забравя другото. Той е зрелище; зает е само с тези и помни само тези, които са в него, а другите не го интересуват.

По този начин ту със занимания, насочени към изгражда­не на силите на душата, ту с ограничаване на плътта във всич­ките и части, особено на тези, които са най-близки органи на душата, ту с очистване на външния ред търсещият човек ще обезопаси вътрешното си с хубава и духовна здравина. След като укрепне вътрешно от първите духовни и душевни зани­мания в уединение, при ограничаване на плътта, той излиза по семейни, обществени или общежителни дела, по чисти и спа­сителни дела, в съответствие с Божията воля, и от всичко това се съзижда в духа или поне не се разпилява.

Само едно нещо може все още да го разсейва - това е непрестанното виждане и слушане на неща - ту светски, ту


обикновени, които само поради това, че въздействат на душа­та, я отвличат чрез вниманието към себе си навън и я разграб­ват. Ако запушим и тези пролуки, мирът вътре в теб би бил ненарушим. Очевидно най-надеждното и най-сигурното сред­ство за това е заграждането на сетивата; но това не за всеки е възможно и нужно. Затова светите отци са изобретили спаси­телно средство, при което човек е подложен на впечатления от външни неща, но не разсейва, а съзижда духа. То се състои в това - да дадеш духовно значение на всяко нещо, на всичко виждано и чувано, и до такава степен да укрепнеш в мисленето за това духовно значение, че щом погледнеш към нещо, не то, а неговото символично значение да докосва съзнанието ти. Който направи това за всичко срещано, той постоянно ще ходи сякаш в училище... И светлината и тъмнината, и човекът и звярът, и камъкът и растението, и къщата и полето, и всичко - всичко, до най-малкото ще му бъде като урок; трябва само да си го изтълкува и да укрепне в това. И колко е спасително това!... „Защо плачеш?“ - попитали ученици стареца си, който видял една красива, издокарана жена. - „Плача - отговорил той - за гибелта на разумната Божия твар и за това, че нямам такова усърдие за спасението на душата си, каквото има тя за гибелта на тялото си“... Друг, като чул плач на жена над гроб, казал: „ Така трябва да плаче християнинът за греховете си“.

Св. Теофан Затворник

 

Категория: Други
Прочетен: 1239 Коментари: 0 Гласове: 2
07.03.2021 06:05 - БЛАГОВЕСТНИК
 

 

http://blagovestnik.bg/07-03-2021/  

Категория: Други
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764583
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031