Вот обычный, к сожалению, случай. Подходит ко мне одна дама и говорит: «Мне на Страстной неделе нужно поехать за границу, там живет мой сын, и у него юбилей свадьбы. Я уже билеты купила и, конечно, туда поеду. Но вот как мне сделать так, чтобы с наибольшей пользой для души провести это время?» Я говорю: «Чтобы провести это время с наибольшей пользой, вам не нужно никуда ехать». Она огорчилась: «И тогда сына обидеть, да?» Я думаю, надо тогда договаривать: мнимая обида сына воспринимается как нечто более реальное, чем настоящая обида Бога. Сына мы боимся обидеть, не приехав к нему на юбилей свадьбы на Страстной неделе, а Бог и так потерпит. Это ведь все немного понарошку. Там живые люди, а тут – обряд. Если мы так к этому будем относиться, то итоги нашей духовной жизни именно такими и будут.
Есть даже особая разновидность греха, которой дьявол поражает людей занятых. Как ни Страстная или первая неделя Великого поста – свадьбы, похороны, друзья, встречи выпускников, и никого нельзя обидеть! Бога только можно.
прот. Александр Абрамов
http://www.blagovestnik.bg/31-03-2022/
ДО ГОСПОДИН П. Й., КОЙТО ПИТА: ЗАЩО ПРЕД ИКОНИТЕ СЕ ПАЛИ КАНДИЛО?
Първо, защото нашата вяра е светлина. Христос е казал: “Аз съм светлината на света.”
Светлината на кандилото ни напомня за светлината, с която Христос озарява нашите души.
Второ, за да ни напомни за светлия лик на онзи светец, пред когото палим кандилото. Защото
светците са наречени синове на светлината.
Трето, за да ни служи като укор за нашите тъмни дела, за злите ни помисли и желания, да ни
зове към пътя на евангелската светлина. И така да се потрудим с ревност над заповедта на
Спасителя:” Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да
прославят Небесния ваш Отец”.
Четвърто, за да бъде това нашата малка жертва Богу, Който цял се е пожертвал за нас. Един
мъничък знак за нашата голяма благодарност и светла любов към Онзи, от Когото просим в
молитвите си живот, здраве, спасение и всичко онова, което само безграничната небесна
любов може да даде.
Пето, за да плаши злите сили, които ни нападат, понякога дори и по време на молитвата, и
отвеждат мислите ни далеч от нашия Творец. Защото злите сили обичат мрака и бягат от всяка
светлина, особено от онази, която е предназначена за Бога и Неговите угодници.
Шесто, за да ни подтикне към саможертва. Както елеят и фитилът горят в кандилото, покорни
на нашата воля, така и нашите души да горят във всички страдания с пламъка на любовта,
винаги покорни на волята Божия.
Седмо, за да ни научи, че както кандилото не може да се запали без нашата ръка, така и
сърцето ни, това вътрешно кандило, не може да се запали без светия огън на Божията
благодат, дори и да е изпълнено с всички добродетели. Защото всички наши добродетели са
само гориво, а огънят, който ги запалва, е от Бога.
Осмо, за да ни напомня, че Творецът на света е сътворил преди всичко светлината, а после, по
ред, всичко останало. „ И рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина.” Така и в началото на
нашия духовен живот първо трябва да засияе в нас светлината на Христовата истина. От нея
след това у нас се създава, никне и расте всяко добро.
Христовата светлина нека просвети и Вас._
Автор – св. Николай, еп Жички и Охридски_
http://www.blagovestnik.bg/30-03-2022/
http://www.blagovestnik.bg/28-03-2022/
http://www.blagovestnik.bg/26-03-2022/
http://www.blagovestnik.bg/25-03-2022/
http://www.blagovestnik.bg/24-03-2022/
http://www.blagovestnik.bg/23-03-2022/
http://www.blagovestnik.bg/22-03-2022/
http://www.blagovestnik.bg/21-03-2022/
