Към монахините, нападани от мирски помисли

Поучение по словото на свети Григорий, папа Римски, за излизането на душата от тялото

       Към вас, сестри, които заради Господа сте оставили света, ще бъде моето слово. Той е казал: Царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца (Мт. 25: 1). А вие сте приели тези думи, утвърдили сте ги в сърцата си, всичко светско сте сметнали за нищо и сте тръгнали след Него. О, наистина, за всички благочестиви, и най-вече за вас, се отнасят Неговите думи към Мария: Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме (Лк. 10: 42). Няма да се отнеме. Но дали между вас няма такива, които сами искат да я отхвърлят от себе си? Ако има, нека да чуят следното:

       Имало три сестри – Тарсила, Емилиана и Гордиана. Всички те били благочестиви и богобоязливи девици. И трите пожелали да посветят себе си в служба на Бога и един ден се сподобили с монашество. Живеели в една килия и горели от любов към Господа. Със смирение предали себе си в послушание към старшите монахини в манастира, в който постъпили. Какво по-добро от такъв живот?! Но дяволът смутил покоя на мъдрите девици. Едната от тях обезумяла. Постепенно Гордиана започнала да изоставя монашеските подвизи, да общува с мирски девици, без въздържание да яде и пие, а накрая напълно нарушила монашеските обети и се омъжила. Тарсила и Емилиана спазвали своите обети докрай. Преди смъртта на първата ѝ се явил в небесна слава нейният покоен чичо – Феликс, епископ на Римската църква, и ѝ казал: „Бъди готова, скоро ще те приема в една света обител“. След това видение Тарсила се разболяла. Докато боледувала, се сподобила да види Господа и скоро блажено починала. Не след много време подир смъртта си тя се явила на сестра си Емилиана и ѝ казала: „Подготвяй се. На Рождество Христово бях без тебе, но на Богоявление ще бъдем заедно“. Емилиана запитала: „На кого ще оставя нашата сестра Гордиана?“. Тарсила отговорила: „Тя вече е в света“. Видението свършило, а думите на Тарсила се сбъднали. Наистина, преди Кръщение Господне, Емилиана преминала във вечния живот.

       Какво станало с Гордиана? Уви. Свети Григорий, папа Римски, казва: „Двете наследиха вечен живот, а тя (т.е. Гордиана) – вечни мъки“.

       Сестри в Господа! В полунощ ще се раздаде глас: „Младоженецът идва!“. Внимавайте да не би да загаснат вашите светилници! Ако загасват, побързайте да ги напълните с елея на усърдието и добри дела, защото после, когато се чуе този глас, ще е късно да го търсите при продавачите. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/30-03-2025/  

За благата, които ни дава Църквата

Поучение за Сретение Господне

       В поучението за Сретение Господне, написано в Пролога, се казва следното: „Църквата е дом Божий. Тя служи за пристанище на християните, в Нея молитвата е особено приятна на Бога, тя е очистване на душата и тялото. Всеки, влизащ в Църквата, се спасява. В Нея се възнасят към Бога пеене и молитви за целия свят. В Нея е поставена светата Божия трапеза, наречена неизказан Божий хляб – Тялото и Кръвта на Божия Агнец, доброволно заклан за целия свят, Който е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него (Иоан 6: 56)“.

Това е от църковното поучение. В горенаписаните думи, както виждате, се изброяват тези блага, които ни дава Църквата. Но възниква въпрос – всички ли? Не знам какво ще кажете за това, братя мои, но аз ще ви река, че изброените блага далеч не са всички. Църквата ни дава още много блага, които също са спасителни и благотворни за нас, както и посочените в поучението. Какви са тези блага? Свети Иоан Златоуст казва: „Ах, колко великодаровит е Христос, нашият Спасител! На небесата Го славословят ангелските войнства. На земята, като им подражават, Го славословят човеците, които са изпълнение на [земната] Църква. На небесата серафимите пеят трисветата песен. На земята тази песен пее мночисленото събрание на човеците. Едно общо тържество на небесните и на земните обитатели. Едно и също благодарение и едно и също радостно ликуване. Неизказаното милосърдие на Господ ги свързало, Дух Светий ги съединил. Всеблагият Отец съгласувал тяхното пеене в една стройна песен. Свише произлиза това благозвучие на тонове – от Пресвета Троица, като от някакви гусли, се разнася тази сладка и блажена песен. Ангелско пеене… хармония. Нищо не услажда нашия живот така, както утешението, което получаваме в Църквата. В Нея радващите се усилват своята радост. В Църквата скърбящите намират утешение, а печалните – веселие; угнетените – отдих,  трудещите се – успокоение. Защото е казано: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мт. 11: 28). Колко въжделени са тези слова, колко радостен е техният зов! На пир те кани Господ. Когато те вика в църквата, те вика за успокоение от трудовете ти, дава ти отдих от скърбите, облекчава тежестта на греховете ти. Лекува скръбта с духовна радост, тъгата – с веселие. Каква неизказана загриженост! Каква небесна покана!“.

       Затова, според думите на св. Златоуст, Църквата ни дава още много блага, за които не е казано в църковното поучение. Тя, както сега чухте, съединява, в славословието към Твореца, човека с ангелите, съединява небесната със земната Църква. Услажда нашия живот, дава ни утешение, което, освен в нея, никъде другаде не можем да намерим. Тя усилва радостта на радващите се, дава на скърбящите утешение, на печалните – веселие, на угнетените – отдих, и на трудещите се – успокоение. Най-после,  лекува душевната скръб и облекчава тежестта от греховете. Колко още блага, освен посочените в църковното поучение, ни дава светата църква! Какво ни остава да кажем след всичко това? Остава ни само да ви дам съвет, че вие, като цените благодеянията на Църквата, побързайте към Нея, както пчели към своята майка. Влизайте в Нея със страх и благоговение. Заедно с Давид пейте: Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! (Псл. 40: 3). Колко са мили Твоите жилища. Господи на силите!
Копнее душата ми и чезне за Господните двори. (Псл. 83: 2–3). Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието (Псл. 83: 11). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Слава на нашия Господ Исус Христос и на Неговите благодеяния към човешкия род

Поучение по словото на св. Кирил Цариградски за Сретение Господне

       Св. апостол и евангелист Иоан Богослов на едно място в своето Евангелие казва за Господа Иисуса Христа: Ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца (Иоан 1: 14). На друго място в същото Евангелие сам Господ казва за Себе Си, че е проводен, за да бъде светът спасен чрез Него (Иоан 3: 17). Как да разбираме това? Каква е славата на Иисуса Христа? В какво се състои тя? Какво значат думите, че светът ще бъде спасен чрез Него? Нека поговорим за това.

       За славата Господня и за спасението на света от Него свети Кирил, архиепископ Цариградски, казва така: „Разберете, всички народи, и се покорете. Вижте и вярвайте. Ангелите славят Спасителя. Архангелите Му се покланят. От Него треперят властите. Хвалят Го силите. Служат Му херувимите. Благославят Го серафимите. Слави Го луната. Слънцето Му служи. Звездите Му се покоряват. Изворите и моретата Му се подчиняват“. За спасението на света от Господа архиепископът продължава: „Когато вратите на ада Го видели, сами се затворили, а райските врати се отворили. Когато адът го видял, се разтреперил. Господ чрез смъртта смъртта разрушил, победил дявола, унищожил проклятието, скръбта превърнал в радост, стъпкал главата на змията, разсякъл преградата между земята и небето и разкъсал книгата с греховете. Проклел идолските прелести, обновил всяка твар, спасил Адам, простил на Ева, всички народи извикал при Себе Си и осветил света“.

       Какъв е изводът от това?

       1. Славата на Господ се състои в това, че Бог Го високо въздигна [въздигнал] и Му даде [дал] име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца (Филип. 2: 9–11).

       2. Синът Божий със Своето служение на човешкия род и особено със Своите страдания и кръстна смърт наистина е спасил света, т.е. преобразил ни е от роби на греха и проклятието в чада на светинята, любовта и благословенията. От ада ни е привел и преселил в рая. Преселил ни е от мрак в светлина. От тъмница – на свобода. От чужбина – в отечеството ни. И в това се състои славата на Господа и спасението на света чрез Него.

       Какво да кажем в заключение? Да се помолим нашият Спасител да ни научи, достойно, с нестихващи песнопения и непрестанни славословия, да Го възхваляваме и да ни утвърди на пътя на спасението. Амин. 

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/28-03-2025/  

На милостивите, които правят добро на нямащите, Сам Бог помага

Разказ за свети Бенедикт как откупил бедния, като измолил злато от Бога

       Как така, братя, в най-бедните наши манастири, където и самите монаси често нямат нищо, винаги срещаме бедняци, които монасите посрещат, осигуряват им пренощуване, напояват ги, хранят ги, а при възможност им оказват и други благодеяния: обличат ги, обуват ги и т.н.? Откъде намират средства, та да раздават милостиня? С какво хранят нямащите? Откъде взимат пари за това? Кой им помага?

       Църковното слово разказва: „Живял в римската държава монах чудотворец. Казвал се Бенедикт, началник на много манастири. Той бил твърде милостив към бедните. На никого, който му искал милостиня, не отказвал. Заради тази голяма любов към бедните неговите монаси понякога търпели лишения. Случвало се да нямат никакви пари. Веднъж в едно такова време при Бенедикт дошъл един мъж, притесняван от своя кредитор, и поискал от светията милостиня. Бенедикт нямал нищо и казал на пристигналия: „Брате, аз нямам дванадесет монети, които ти сега искаш. Но потърпи два дена и тогава ела при мен. Ще видя какво да направя“. Нямащият с какво да плати дълга си, се върнал, а Бенедикт застанал на молитва и усърдно молил Бога да му помогне да удовлетвори просителя. На третия ден длъжникът отново дошъл при преподобния и пак започнал да го моли за помощ. Какво станало? В манастира имало един съд, в който се пазило коливо. По молитвите на преподобния внезапно в него се появили тринадесет жълтици. Бенедикт ги взел и ги дал на бедния длъжник, като му казал: „Ето ти дванадесет жълтици. Плати си дълга, а тринадесетата запази за себе си и употреби за свои и на другите нужди“. Това е – завършва църковното слово, – което прави всемогъщата милостиня и нестяжението ради Христа“.

       Ето кой е помагал на монасите от най-бедните манастири да хранят нищите и да оказват милост на бедстващите! Помагал им Бог, чиито очи наглеждат нищите, и Който е Отец на безпомощните и сираците, и Който стократно възнаграждава тези, които обичат бедните за раздаденото от тях. Не се ли крие, братя, отговорът защо много от най-бедните манастири, построени първоначално като килии, т.е. като обикновени колиби, в които живеели милостиви към бедните монаси, които често се хранили с остатъци мухлясал хляб, където мъждукащата борина им светела при четене и пеене, с времето станали най-богатите лаври, със своите здания, покрити със злато, подобни на небесата? Те станали такива, защото много, твърде много, чрез ръцете на нуждаещите се, дали назаем Богу, а Той им го върнал стократно.

       Затова, каквито и да сте, бедни или богати, милосърдието и по-точно, любовта към нищите, не забравяйте, защото раздаденото от вас няма да се изгуби пред Бога. „Аз – чрез блажения Августин говори Бог – приех, бях гладен и ми дадохте да ям и т.н. Земя приех – небе ще въздам. Получих временното – ще въздам вечното. Получих хляб – хляб и ще върна, но хляб небесен и вечен. Подслон получих – дом ще дам. Бях посетен в тъмница –свобода ще въздам“ („Нетленна храна“).

       Господ е милостив към тези, които обичат бедните! Затова не забравяйте милосърдието, защото с него угаждате на Бога. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/27-03-2025/  

Нашите ближни, на които помагаме при нещастия и нужди, ни отварят райските врати

Поучение за предпразненството на Сретение Господне

       Знаете ли, че нашите ближни, които обичаме, и особено онези от тях, на които помагаме в техните нещастия и нужди, ни отварят райските врати и следователно, ни правят наследници на Божието Царство? Не знаем дали това ви е известно, но всъщност е точно така. В това ни убеждават: 1. Църковното слово. 2. Господ Иисус Христос. 3. Неговите свети апостоли, и 4. – един пример. Какво съдържат всички тези точки? Братя, те ни разкриват следното:

       Църковното слово ни казва: „Да бъдем последователи на Бога, да Го обичаме от все сърце и да обичаме ближните си като самите себе си, както е заповядал и Господ (Лк. 10: 27). Но кои са нашите ближни? Това са тези, на които оказваме милост: слепите, сакатите, гладните, странниците, тези, които Господ нарича свои братя. Ако им окажем милост, те ще ни отворят райските врати и без съмнение, ще ни въведат в Божието Царство, стига самите ние да не затворим тези врати с нашето скъперничество. Сам Господ ни призовава в това Царство: Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лк. 6: 36). И ще бъдете синове на Всевишния (Лк. 6: 35). Виждате ли как Бог нарича Свои синове милостивите? Затова, като слушаме светите Му слова, да ги запишем в сърцата си, та да чуем Неговия въжделен глас: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Мт. 25: 34). Да ни направи Той наследници [на Царството Си], та в него винаги да прославяме Светата Троица“.

       Църковното слово ни учи, че нашите ближни, на които помагаме, ни отварят райските врати; и едновременно, за потвърждаване на тази истина, то ни посочва и някои поучения от Господа за милосърдието. Но не само с посочените в църковното слово поучения ни учи Спасителят за отварянето на райските врати заради нашата помощ към нещастните ближни. Освен това, Той казва:  Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани (Мт. 5: 7). И още: И който ви напои с чаша вода в Мое име…, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си (Марк 9: 41). Същото учи и свети апостол Иаков: Милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2: 13).

       А сега да се обърнем към примера. В Кесария живял един римски стотник, казвал се Корнилий. Макар и езичник, бил благочестив и раздавал много милостини. Едно утро той видял ангел Божий, който му казал: „Корнилие, твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: той е на гости у някой си усмар[1] Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом (Деян. 10: 4–6). Корнилий веднага пратил в Иопия двама слуги и един войник, за да покани Петра при себе си. След поканата Петър тръгнал с тях, пристигнал в Кесария и възвестил на Корнилий, че единственото средство за спасение е вярата в Христос. Корнилий приел думите на апостола със сърцето си и скоро бил кръстен заедно с целия си дом (Деян. 10. гл.). Виждате, че и на езичника, заради неговите милостини, Бог е отворил вратите на Своето Царство.

Неоспорима истина е, че нашите ближни, които ние обичаме, и особено онези от тях, на които помагаме при техните нещастия и нужди, ни отварят райските врати и ни правят наследници на Царството Божие.

Но всъщност, какво трябва да сторим? Това, че ако искаме да блаженстваме там, в обителите на небесния Отец, трябва да помним и изпълняваме това, което ни казва Словото Божие: Оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол, погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина, старец и юноша в стените си запази, мъртви, дето и да намериш, след като ги отбележиш, предай ги на гроб – и Аз ще ти дам първо място в Моето възкресение (III Ездра 2: 20–23). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

[1] Човек, който щави кожи (бел. ред.).

https://blagovestnik.bg/26-03-2025/  

Чистосърдечната вяра, съединена с милостиня, върши чудеса

Поучение по словото за свети Бенедикт – как откупил бедния, като изпросил от Бога злато

       Чистосърдечната вяра и сама по себе си, и особено пък съединена с милостиня, върши чудеса. В това ни уверява и Господ Иисус Христос, а и светите отци. За чистосърдечната вяра Господ казва: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно (Мт. 17: 20). А свети Златоуст говори, че на милостинята е присъща по-голяма благодат, отколкото да се възкресяват мъртви (35. беседа „Към народа“). Дали, братя, това е така? Да, това е самата истина и въобще не трябва да се съмняваме.

       Живял – разказва църковната повест – в Римската страна монах на име Бенедикт, славен чудотворец, който и мъртви възкресявал. Бил необикновено милостив и щедър към всеки, който искал нещо от него. Поради добротата си бил отец на много манастири. Бил съвършен безсребърник. Заради щедрото му раздаване на милостиня братята от неговия манастир често търпели крайна нужда. Имало дни, когато в манастира му, а и в другите манастири, където той благотворил, не можело да се намери и една жълтица.

Веднъж при този милостив монах дошъл, притесняван от кредитора си, благочестив човек и помолил Бенедикт за дванадесет жълтици, за да върне дълга си. Тъй като нямал нищо, преподобният му казал: „Прощавай, брате, но днес нямам нищо от това, което искаш. Но ела след два дена, надявам се да имам“. След това преподобният застанал на молитва и започнал да моли Бога да му изпрати дванадесет жълтици, та да облекчи положението на нещастния длъжник. Какво станало? Скоро след молитвата на светията, в един от съдовете се появили не дванадесет, а тринадесет жълтици. Не след дълго дошъл и молителят. Бенедикт му дал чудесно полученото от бога злато и му казал: „Върви, чедо, и дай тези дванадесет жълтици на твоя кредитор, а тринадесетата нека да бъде за домашните ти нужди“. „Такива чудеса – завършва разказът – могат да вършат милостинята и чистосърдечната вяра“.

Затова, неизменна истина е, че чистосърдечната вяра, особено пък съединена с милостиня, върши чудеса. Преподобни Бенедикт, с чистата си детска душа, принесъл своето прошение на Бога и то веднага било изпълнено. Но това не е единичен пример. Четете житията на светиите. Там ще намерите множество такива примери. А щом е така, погрижете се за придобиване на детска вяра и готовност да давате милостиня. А когато започнете да се грижите за това, може би Господ и за вас ще извърши чудо. А ако не направи чудо, то във всеки случай Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда (II Коринт. 9: 10). А това също ще бъде велика Божия милост за вас. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/25-03-2025/