Поучение от блажени Иларион

       За вас, монасите, ще бъде днешното наше слово. Ето какво ще ви кажем: В Пролога за днешния ден е поместено поучението на блажени Иларион, което по своето съдържание се отнася преди всичко за вашия монашески живот. Тъй като в това поучение, според нашето мнение, се съдържат много важни, полезни и спасителни за вас уроци, ние ви молим да обърнете особено внимание на неговото съдържание.

Св. Иларион, преди всичко, ви учи на страх Божий и любов към Бога. Той казва: „Както прикованият към дърво не може да прави нищо, което иска, тъй и отреклият се от света и прилепил се към Божията любов е далече от плътските помисли и похоти“.

След това блаженият ви напомня, че не е добро това, което е започнато добре, а това, което завършва добре. Не се осланяй на доброто начало, а пребъдвай в доброто.

Трето – той учи, че когато ви нападат нечисти помисли, трябва да ги откривате на вашите духовни отци. „Когато те нападнат нечисти помисли, не се срамувай да ги разкриеш пред твоя духовен отец, та той да стъпче главата на змията.“

Четвърто – той учи на търпение: „Ако ти си пристъпил да работиш за Господа, помни, че си дошъл в манастира не за безгрижие, покой или веселба, а за изкушения и скърби. През много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14: 22) и малцина са тези, които вървят по този път“.

Пето – св. Иларион ви учи да бягате от леността и непослушанието: „Не подражавай на ленивите и нехаещите за своето спасение, а бъди твърд в добрите помисли. Не подражавай на непокорните, непослушните и дръзките, които постоянно се карат помежду си и са навикнали да не слушат началниците“.

Шесто – светият отец внушава смирение и послушание: „Когато някой те унизи или укори, не отговаряй, но бъди като глух и ням и често чети за себе си Давидовия псалом: Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене (Псл. 38: 2).

Ако игуменът ти възложи някакво послушание, изпълни го с кротост и колкото може по-добре“.  

       В заключение блаженият Иларион отново заостря вашето внимание към Божия страх и завършва: „Началото на нашето спасение е страхът Божий. От него се раждат послушанието, презирането на мирските блага, умъртвяването на злата воля, победата над плътта, изцелението на душевните немощи“.

Мисля, че сега ще се съгласите с мен, като казах в началото, че поучението на блажени Иларион преди всичко се отнася към вашия монашески живот, и че в него се съдържат много уроци – важни, полезни и спасителни за вас. Да, по всичко личи, че светият отец неотклонно е преминал всички степени на монашеския живот по пътя на възнасянето към небето. И по този изминат от него път води там и вас. Води ви последователно и разумно. Запишете уроците му в сърцата си и според тях устройвате живота си.

Моля Бога, благодатта Божия, лекуваща немощните и възпълваща оскъднялото, винаги да пребъдва във вас и да укрепва вашите сили в добродетелите. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Забележително чудо на Божията милост към милостивия

Разказ за монах Мартирий, който носил Христа

       Вие знаете, братя, безспорната истина, че към милостивите Господ винаги е бил, е, и ще бъде милостив. Вие знаете, че милостивите ще бъдат помилвани (Мт. 5: 7), и милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2: 13), и блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! (Псл. 40: 1). Всичко това е така и вие го знаете. Но знаете ли, че Господ е милостив към милостивите и не само милостив, но е необикновено милостив и им явява велики и неизповедими чудеса на Своето милосърдие? Ако не знаете това, то бъдете уверени, че и това е неоспорима истина, и сега ще ви го покажем. 

       В Саворската страна живял един христолюбив, нищелюбив и милостив монах; млад по възраст и стар по разум. Казвал се Мартирий. Живял свято. Имал обичай да ходи от своя манастир до съседния, при своя духовен отец, за да се молят заедно на Господа. Когато веднъж отивал по обичая си при духовника, Мартирий видял на пътя лежащ несретник, целият покрит със струпеи. Той искал да върви в същата посока, в която вървял и Мартирий, но нямал сили. Мартирий се съжалил над него, постлал на земята своята мантия, поставил върху нея нещастника и го понесъл на плещите си. Когато стигнал с товара си до манастира, където живеел духовникът му, последният го посрещнал и като прозорлив, изпълнен със Светия Дух, силно извикал към монасите, които били с него: „По-скоро отворете манастирската порта! Вижте, Мартирий иде – Бога носи!“. Мартирий пристъпил към портата, снел товара си и поискал да вдигне нищия от земята, но се оказало, че в мантията няма никого, а той видял с очите си Нашия Господ Иисус Христос да се възнася на небето, откъдето се чул глас: „О, Мартирие, ти не ме презря на земята и Аз няма да те презра на небесата! Ти погледна на мене милостиво, а Аз ще те помилвам вовеки!“.

       След като Мартирий влязъл в манастира, духовният старец го запитал: „Къде е Този, Когото ти донесе на раменете си?“. Мартирий казал: „Отче, ако знаех Кой е Той, аз щях да падна в нозете Му“.

       Случилото начаса се разчуло в манастира. Но духовникът отново попитал Мартирия: „Тежко ли ти беше, чедо, като носеше нищия?“. „Не – отговорил Мартирий, – когато Го носех, не чувствах никаква тежест, защото, Когото носих, е носил и мене, и целия свят. Той държи всичко със Словото Си.“

       Виждате, че са чудни и неизповедими Божиите милости към милостивите, и понякога, пред очите ни, се сбъдват думите на св. Василий Велики: „Господ, Който е на небето, приема от твоите бедни ръце [милостинята в Негово Име]“.

       Да, наистина, по-високо от небесата е Твоята милост (Псл. 107: 5), т.е. безкрайна и неизказана е Божията милост към милостивите!

       Сам Господ приел милост от Мартирий и Сам му се открил! Какво по-чудно от това, по-поразително и непостижимо!

       Всичко това се случило съвсем реално. Затова, братя, благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу (Евр. 13: 16). И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лк. 6: 36). Господ казва: Оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол, погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина, старец и юноша в стените си запази, мъртви, дето и да намериш, след като ги отбележиш, предай ги на гроб – и Аз ще ти дам първо място в Моето възкресение (III Ездра 2: 20–23). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/01-03-2025/