Обръщането на скръбта в радост

Спомен за преподобния наш отец Ксенофонт, съпругата му Мария и двамата им сина – Аркадий и Иоан

       През този живот често виждаме, че и благочестивите човеци падат в бедствия и напасти. Защо Господ допуска за Своите избраници беди? Понякога, както виждаме при Давид, за очистване на греховете им; понякога, както виждаме при Иов, за укрепване на вярата и постоянството; понякога, за прослава на Своето Име, както било със слепородения (Иоан 9: 3); и накрая – след големите бедствия да възнагради служителите си с необикновена радост и с това да им покаже Своето особено благоволение към тях. Забележителен пример за това е случилото се с Ксенофонт и Мария, чиято памет Църквата чества на 2 януари.

       Преподобни Ксенофонт живял в Цариград. Той бил много добър и благочестив човек. Такава била и неговата жена Мария. Те имали двама сина – Аркадий и Иоан. Когато поотраснали, родителите им им дали верни роби и ги отпратили с кораб в град Верит [Бейрут] на учение. Плаването по море за юношите било нещастно. Надигнала се буря. Корабът се разбил и от тези, които били на него, едни се спасили, други загинали. Аркадий и Иоан били в числото на първите и по особен Божи промисъл били изхвърлени от морето на различни отдалечени брегове.

       Възпитани в благочестие, те приели монашество, като всеки мислел, че другият се е удавил. След известно време, отново по особен Божи промисъл, и двамата, всеки от своето място, се отправили за Иерусалим. Там, без да се познаят, постъпили на послушание при един благочестив старец.

       Родителите им, като две години не получили вест от тях, много се обезпокоили за участта им и изпратили във Верит един от своите роби. Той не ги открил там, но срещнал един човек, който бил с тях [на кораба] и също се спасил от удавяне. Той му разказал, че корабът, с който плавали децата на господаря му, се разбил и заедно с него загинали и те. Пратеният роб се върнал в Цариград и предал страшната вест на родителите. Те скърбили и плакали много, но не се отчаяли. Раздали богатството си на бедните и заминали за Иерусалим. Там, посещавайки светите места, усърдно молели Бога да им открие дали са живи или не децата им. По особено Божие напътствие те посетили и стареца, при когото били синовете им. Виждайки там младите, но твърде кротки и благочестиви монаси, те много ги обикнали. За да удовлетворят непреодолимото си желание да ги виждат, започнали често да посещават стареца. Веднъж, при едно от тези посещения, те със сълзи на очи паднали пред нозете му, почнали да го умоляват той да се помоли, та Бог да открие съдбата на децата им. Прозорливият и изпълнен със Свети Дух старец вече знаел, че живеещите при него монаси са децата на скърбящите пришълци, и за да ги зарадва, извикал своите млади ученици. Заповядал им да разкажат за своите родители, за живота си в техния дом, за пътешествието си и т.н. Когато монасите разказали за родителите си и своето плаване за Верит, братът познал брат си, родителите – децата си, децата – родителите си. 

       „Прегърнаха се – продължава разказът – и беше голямо ридание, та даже и старецът заплака. Утешиха се и въздадоха Богу слава, защото така Му било угодно.“

       Ксенофонт и Мария също приели монашеско пострижение. И четиримата преуспявали в добродетелите и поста, та получили и дар на чудотворство. Затова, братя, като видите благочестиви, но страдащи хора, не се смущавайте. Господ знае как малко да ги накаже и след това много да ги облагодетелства. Като знаем това, трябва в скърбите по-скоро да се радваме, а не да униваме. Апостол Иаков казва: Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения (Иаков 1: 2). Разбира се, така трябва да бъде и на дело, защото за онези, които любят Бога и… всичко съдейства към добро (Рим. 8: 28). Защото, както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа (II Коринт. 1: 5). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/12-03-2025/