Какви блага ни доставя чистосърдечната изповед

Разказ за изцеления след покаяние мъж до раката на св. Иоан Златоуст

       Когато на изповед свещеникът пита каещия се за обикновените грехове, тогава той в повечето случаи е откровен и казва: „Отче, грешен съм!“. Когато духовният отец каже: „Нямаш ли други, тайни грехове?“, тогава изповядващият се или мълчи, или казва: „Всякакви грехове съм вършил!“ и си отива, мислейки, че правилно е постъпил. Не, братя, ще кажем, че така не бива. Най-главното при изповедта е да разкрием пред Господа, с посредничеството на свещеника, тайните рани на сърцето си и само тогава изповедта ще бъде действителна, и ще даде на искрено покаялия се пълно опрощение на греховете му.

       Когато мощите на свети Златоуст били пренесени от град Коман в Цариград и били положени в храма на св. апостоли, тогава робите на един болен велможа го донесли и оставили до раката на великия светител. Тук той си спомнил извършените от него грехове и ридаейки, казал: „Горко на мене, окаяния и непокаялия се! Как ще тръгна по пътя, от който връщане няма? Как ще търпя осъждането на Страшния Съд и неминуемите вечни мъки?“. След това погледнал нагоре и видял иконата на Господ Иисус Христос, и отново казал: „Даже и към Твоя Образ, Владико, нарисуван с човешки ръце, не смея да погледна и треперя! А какво ли ще стане, когато, аз, окаяният, видя на Страшния Съд Самия Тебе, когато ще се явиш да съдиш всички! Съгреших, Владико, и не изпълних Твоите заповеди. Прости ми!“. След това велможата започнал да изповядва пред светата икона своите грехове. Когато завършил изповедта си, той си спомнил още един от своите тайни грехове и казал: „Владико, имам още един грях, но не смея да говоря за него, не смея, милостиви човеколюбче“. Тогава се разнесъл глас: „Прощават ти се греховете!“. След този глас велможата станал от одъра съвършено здрав. С висок глас запял благодарствени песни на Бога, Който не иска смъртта на грешника, а желае всички да се спасят и да достигнат до истината. След това велможата се поклонил на лика на Спасителя и на целебната рака на св. Златоуст, отишъл в дома си и заживял целомъдрено.

        Затова, братя, като чухте това, в бъдеще бъдете откровени на изповед. Преди всичко разкрийте тайните рани на сърцето си, от които вие духовно, разбира се, трябва да страдате. Не крийте в душите си болезнените въздишки, защото с тях душата се освобождава от греховете. Не се срамувайте от вашите сърдечни сълзи, защото те са балсам за греховните рани. Бързайте да получите Божията милост. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/14-03-2025/