Неопитните не бива да тълкуват Словото Божие

Из Патерика: За монаха е добре да се труди

Обичащите да четат Свещеното Писание, често никак не се притесняват да се захващат с неговото тълкуване. Но аз, братя, не ви съветвам да правите това. В Словото Божие има много тайнствено, предобразно, загадъчно и трудно разбираемо съдържание. Дори и малцина от светите отци са се захващали с неговото тълкуване. Който от необразованите се заеме с това дело само от тщеславие, той греши и е много жалък. Един монах прочел в Писанието: не делайте брашна гиблющего, т.е. трудете се не за храна тленна (Иоан 6: 27), си въобразил, че смисълът на тези думи е, че човек трябва да живее като безплътен ангел и да не се грижи за храната, и въобще да се занимава с труд е грях.

Трябва да знаем, че тези думи са казани от  Господ Иисус по повод насищането на многочислен народ с пет хляба. След това събитие, на следващия ден, народът търсил Иисуса за повторение на чудото. И затова Господ вразумява желаещите това да се повтори повече да не очакват от Него и друг път телесна храна, каквато им била дарувана вчера, а да се погрижат за нетленна храна. Т.е. за тайнствено съединение с Него, което Той предлага на всички в тайнството на Своето Тяло и Кръв [Причастието]. Споменатият вече монах не разбрал това. Неправилно схванал и думите на Спасителя към Марта: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща и прочие (Лк. 10: 41). Отишъл веднъж на Синайската планина при преподобни Силуан. Като видял учениците му да работят, той изказал своето неправилно разбиране на горепосочените думи от Свещеното Писание и рекъл на преподобния и на учениците му, че според Словото Божие да се работи е грях: Не делайте брашна гиблющего и Мария избра добрата част (Лк. 10: 42). Някой друг може и да би повярвал на неразумното тълкувание, но преподобни Силуан бил мъдър човек и просветен от Божията благодат. Той разбрал нелепостта на това тълкуване и скоро вразумил непризвания учител. Обърнал се към ученика си Захарий и казал: „Заведи госта в една празна стая“. Захарий го отвел. Не минало много време и монасите седнали да обядват. Затвореният гост гледал през прозореца и си мислел: „Сега ще повикат и мен“. Но никой не го повикал. Измъчван от глад, накрая той не изтърпял. Излязъл от килията, отишъл при преподобния и го попитал: „Отче, днес вие ядохте ли?“. „Ядохме“ – отговорил старецът. „Защо не ме поканихте?“ – продължил гостът. „Че защо да те каним? Ти си човек духовен и не употребяваш храна. Ние сме плътски. Искаме да ядем и затова работим. Ти нали казваш за себе си, че си избрал добрата част. Чети книги и ще се наситиш с духовни слова.“ Гостът разбрал своето неразумие и паднал в нозете на стареца. Преподобният, разбира се, му простил и казал: „Не забравяй, че и от телесния труд има полза. Нали заради Марта Мария е била похвалена на вечерята“.

Затова, братя, по отношение на тълкуването на Словото Божие бъдете внимателни. Четете го, поучавайте се от него, вниквайте в тълкуването му от светите отци и духовните пастири. Но Господ да ви пази от това да мислите, че самите вие можете да го тълкувате по-добре от други и своите собствени тълкувания да налагате на останалите. По-умни и хиляди пъти по-учени от нас били Арий, Македоний, Несторий, Евтихий и подобните им, но чрез произволното им тълкуване на Словото Божие сами знаете докъде стигнали? Колко души са погубили!?

Затова отново повтарям – по отношение на тълкуването – бъдете внимателни. Амин.