Разказ за човека, който заради милостинята се спасил от болест, но после съжалил за златото и умрял

       При болести, и особено при тежките, и скъперниците стават щедри. Желаейки да оздравеят, но загубили всякаква надежда за помощ от лекарите, те, както и всички, са готови да раздадат всичко, само и само да се вдигнат от одъра и да избегнат смъртта, и започват с щедра ръка да благотворят.

       Но болестта отминава, а щедростта като че ли не е съществувала! Скъперникът мисли за парите и забравя за Божията милост към него. Роптае за своята, както му се струва, разточителност, оплаква се от своето малодушие и на какво ли не е готов само и само да си върне раздаденото по време на болестта. Но неблагодарността към Бога е непростима.

       Крайно ожесточение! Но чуйте как понякога Божият гняв настига такива хора и се научете да бягате от скъперничеството и неблагодарността към Бога.

       Един човек от Цариград се разболял тежко. Обхванат от ужас пред смъртта, решил да привлече върху себе си Божията милост чрез милостиня. Раздал на бедните тридесет литра злато и милостинята действително го спасила. Той оздравял. Какво друго му оставало освен ден и нощ да благодари Богу за спасението си? Но не! Много се затъжил за своето злато и мисълта за раздадената по време на болестта милостиня не му давала и минута покой. Измъчван от нея, веднъж отишъл при един от своите приятели и му открил скръбта си. Онзи бил милостив и благочестив човек. Пожелал да вразуми сребролюбеца. „Отхвърли – му казал той – дяволския съвет и не гневи Бога, Който заради милостинята те е спасил. Иначе, кой знае? Може да те порази със внезапна смърт и тогава ще умреш без покаяние.“ Но скъперникът не се вразумил от тези думи. Тогава неговият приятел му казал: „Щом не искаш да ме послушаш, да постъпим така: да отидем в църквата, там ще ти върна твоите пари, само че кажи пред Бога, че не ти си сторил милостинята, когато беше болен, а аз“. Сребролюбецът се зарадвал много на това предложение. Двамата отишли в храма. Там той получил златото и казал, каквото приятелят му искал. После спокойно си тръгнал. Но, уви. Той повече не видял дома си. След като излязъл от храма, изведнъж паднал пред църковната врата и умрял. Ужас обзел присъстващите, които във внезапната смърт на неблагодарния скъперник видели явното му наказание от Бога за неговото скъперничество и неблагодарност.

       Приятелят му взел от скъперника златото и веднага го раздал на бедните.

       След този толкова внушителен пример за пагубните последствия от скъперничеството и неблагодарността към Бога какво да кажем за вас, братя, които се чувствате виновни в тези или други подобни на тях пороци? Заедно с гореразказания случай често си спомняйте и евангелските слова, казани на онзи, който искал да събори житниците си и да направи нови: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? (Лк. 12: 20). Спомняйте си и думите на апостол Иаков: Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. Златото ви и среброто ръждясаха, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас (Иаков 5: 1–3). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/03-03-2025/