Св. преподобномъченик Анастасий Персиец

       Силна, пламенна и удивителна е била любовта към Бога на истинските Божии раби. Така апостол Павел желаел да бъде с Бога. Преподобномъченик Анастасий Персиец, извървял пътя на добродетелите, накрая се разпалил от такава любов към Бога, че Го молел да му помогне да завърши живота си в кръв и мъки. А за всички светии може да се каже, сякаш с техни думи: Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч, както е писано: заради Тебе весден ни умъртвяват (Рим. 8: 35–36). Такава била любовта към Бога на Божиите светии и те са ни я оставили като прекрасен пример за подражание. Затова сме длъжни като тях да обичаме Бога. Затова сме длъжни да се стремим към Него с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичките си мисли! Всички трябва да се учим от светиите как трябва да обичаме Бога и в какво трябва да се състои истинската любов към него.

Тя трябва да се състои:

1. В това, че ние трябва да я показваме не само на думи, но и на дело. Такава любов желае от нас Бог. Спасителят казва: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Иоан 14: 15). Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби (Иоан 14: 21). Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми (Иоан 14: 23). Казано точно и ясно.

       Но каква любов ще е това, ако говоря, че обичам Бога, а върша делата на дявола? Няма да е никаква любов, когато казвам, че обичам Бога, а не правя подаяние на бедните, не утешавам печалните, не изтривам сълзите на вдовиците и сираците. Каква любов ще е тази, когато казвам, че обичам, Бога, а ненавиждам брата си (Иоан 4: 20).

       Затова  нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! (I Иоан 3: 18).

       2. Любовта към Бога трябва да е на първо място в нашето сърце и да бъде за нас над всяка друга любов. Господ е казал: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед (Мт. 22: 37–38). И още: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене (Мт. 10: 37). Така че ние трябва да обичаме Бога повече от всичко, и това е ясно и разбираемо. Той ни е дарувал живота, дава ни храна, дрехи и жилище, пратил е Своя Единороден Син да ни спаси от наказанието за нашите грехове. Дарувал ни е ангел пазител. Дарувал ни е спасителните Тайнства. Той промисля за всичко и пази всичко. Знае всеки косъм в косите ни. Прекрасно е приготвил небесното Царство и призовава в Него грешниците: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мт. 11: 28). Кой друг, ако не нашия Господ, Отца Промислителя и Спасителя, трябва да обичаме повече от всичко? О, возлюблю Тя Господи, креппосте моя: Господь утверждение мое и прибежище мое, и избавитель мой, Бог мой, помощник мой и уповаю на Него! (Псл. 17: 1–2).

       От всичко казано, разбира се, братя, знайте, че любовта към Бога трябва да се състои в това: да обичаме Бога не на думи, а на дело, и да го обичаме повече от всичко. Заради тази любов да пазим заповедите Му, като помним, че не слушателите, а изпълняващите закона се оправдават. Постоянно, със сърце и ум, да се стремим към Него, да Го благославяме за Неговите благодеяния, да го прославяме за Неговата милост, да Го възхваляваме за Неговата благост и милосърдие. И в заключение, да се приближим към Него, да се окрилим с надежда в Него и да Го прегърнем с любов. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/06-03-2025/