Венец на любовта към ближния
Спомен за епископ Павлин, който раздал имуществото си за милостиня, и след това сам себе си продал на езичниците
Венецът на любовта към ближните е полагането на своята душата за тях. Спасителят казва: Никой няма любов по-голяма от тая – да положи душата си за своите приятели (Иоан 15: 13). Какво означава да положи душата си за своите приятели? Означава, че при необходимост трябва да сме готови на всякакви подвизи на самоотричане. За живота – дай живота си; за свободата – свободата; за имуществото – лиши се, ако трябва, от своето. С една дума, бъди готов да жертваш всичко, включително и себе си. Това, братя, ви удивлява?! Не се удивлявайте. Сега, наистина, може би, такива хора не ще се намерят, но преди ги е имало. И вижте докъде понякога се е простирала тяхната любов към ближните:
Св. Павлин, епископ Нолански, за откупването на своите съотечественици от вандалите, раздал цялото си имущество и останал без нищо. Но пред него се явила една вдовица и искала той да ѝ даде пари за откупването на нейния син от плен. Божият угодник огледал всички ъгли на килията си, надявайки се да намери нещо да ѝ даде, но не намерил нищо. Застанал пред просителката и ѝ казал: „Повярвай ми, че нямам какво да ти дам за откуп на сина ти. Ако искаш, продай за сина си като роб мене, а него си вземи“. Вдовицата приела думите на епископа като подигравка, но той я убедил в искреността си и двамата отишли в Тракия при зетя на вандалския цар, княза, при когото нейният син бил в робство. Като застанала пред княза, тъжната майка не споменала веднага за Павлин, паднала пред нозете на езичника и започнала да го умолява да се съжали над нея и да освободи единствения ѝ син. Но когато сълзите и молбите не помогнали, тя казала за светията и започнала да моли княза той да замени сина ѝ с Павлин. Благообразното лице на светителя се понравило на княза и той го запитал: „Имаш ли някакъв занаят?“. „Нямам – бил отговорът. – Мога само да обработвам градината.“ Тогава царският зет го задържал при себе си и освободил сина на вдовицата. Божият архиерей станал градинар. Отглеждал плодове, поднасял ги на трапезата на господаря си. Дълго време бил на тази служба. Царският зет го обичал много и често разговарял с него. Веднъж светителят казал: „Чувам, че се готвиш за път. Не отивай, сега за тебе не е време да се грижиш за пътешествие, а да очакваш да седнеш на царския трон. Да ти е известно, че скоро царят внезапно ще умре и ако те няма тук, не ти, а друг ще стане цар“. Думите поразили царския зет и той ги предал на царя. Царят, като ги чул, казал: „Искам да видя този, който ти е казал това“. Князът отговорил: „Днес за обяд ще го пратя при тебе“. После лично заповядал на Павлин да занесе плодове на царската трапеза. Павлин изпълнил нареденото. Царят, като го видял, се ужасил. Извикал зет си и му казал: „Каквото ти е казал за мене твоят роб, е истина. Да ти е известно, че днес насън видях, че съм на съд и на този съд, където бяха и всички мои велможи, над всички стоеше той. Съдът завърши с отнемане на моята царска власт. Попитай го, кой е той. Не мисля, че е от простолюдието, защото го видях облечен във висок сан“. Князът извикал Павлин и насаме го заклел да му открие неговото звание. Светителят отклонявал отговора, но най-накрая признал, че е епископ. Със страх и велико смирение след чутото князът му се поклонил и му предложил да иска от него, каквото пожелае. Павлин измолил свобода за всички пленени от неговия град и тържествено, с радост се върнал у дома.
Не бива да премълчаваме и че предсказаното от него за царя се сбъднало. Ето какво, братя, означава да положиш душата си за другите! Тежък, разбира се, и едва поносим е подобен подвиг, но затова и наградата за него е велика. Такава самоотвержена любов в Божиите очи има велика цена. Милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2: 13). Тя покрива много грехове (I Петр. 4: 8) и приготвя място на милостивите там, където е и Господ. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/07-03-2025/
