Поучение по словото за Иов и нестяжението

       Някои християни, когато ги постигне някакво нещастие, вместо да се смирят пред неизповедимите пътища на Божия Промисъл, да си спомнят за греховете си, да се покаят за тях и да възложат цялата си надежда на Бога, обикновено почват да роптаят и казват: „За какво ме наказва Бог? Нима той не вижда моите страдания? Аз винаги съм правил добро, това и това, тогава и тогава…“ и т.н. – без край. А това, братя, не е хубаво. Такъв ропот показва липсата в човека на любов към Бога и маловерие, и самолюбие, и ако щете, и гордост. Но при нещастие човек не бива да прави така. А ще попитате – как? Ще ви отговоря – трябва да постъпвате така, както учат светите отци. Какво учат те?

В църковното слово за Иов и нестяжението четем: „Чуйте какво казва Писанието за Иов: Имотът му беше: седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток (Иов 1: 3). Но по допущение Божие, почти целият му имот изгорял. Но въпреки това, Иов не възроптал и с дума. Той казал: Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне! (Иов 1: 23). В нещастието не възроптал, а показал пълна покорност на волята Божия, и когато изгубил всичко, не паднал в униние. А днешните хора, когато получат от Господа някакво благодеяние, въобще не си спомнят за Него. А когато ги застигне каквото и да е нещастие, започват да хулят своя Творец и да изброяват всички свои добродетели. И ако някога са подали копейка на бедняк или парче хляб, или запалили свещ в храма, или нещо от плодовете принесли Господу, си спомнят за това и казват: „За какво ни сполетя тази напаст?“. А би трябвало не да си спомнят за добродетелите си, а за своите грехове. Запалил си свещ в църквата. Добре. Но забравяш, че веднъж нямащия си прогонил и той с въздишки и сълзи е угасил твоята свещ. Ти си дал на бедния хляб. И това е добре. Но си спомни, че твоето овче стадо веднъж унищожи всичките му посеви. Затова, когато изпаднеш в беда, не роптай, постъпи и кажи като Иов: „Буди имя Господне благословено во веки“.

Какво трябва оттук нататък да правим? В нещастията да не униваме, да не се отчайваме, да не се хвалим със своите добродетели, да не роптаем против Бога, а преди всичко да си спомним живота на Иов и заедно с него да кажем: Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено името Господне! Да не мислим за добродетелите си, а за греховете си, да се каем за тях и да се смиряваме пред Бога.

       Нека цялата си вяра и упование да възложим на Бога и често да си повтаряме думите на Давид: Възложи на Господа грижите си и Той ще те подкрепи (Псл. 54: 23). Надявай се на Господа, бъди мъжествен и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа! (Псл. 26: 14). Амин.