Добре е, когато отсъстваме, да поверяваме близките си на Пресвета Богородица

Поучение по словото от Лимониса за поверяването на съпругите ни на Пресвета Богородица

Някои от благочестивите християни, тръгвайки на дълъг път, поверяват близките си на закрилата и покрова на Пресвета Богородица. Добре ли постъпват?

В Александрия някога живял един христолюбив мъж, благоговеен и милостив, който приемал странници и умивал нозете на монасите. Той имал смирена съпруга постница и шестгодишна дъщеря. Веднъж, когато заминавал за Константинопол по търговски дела, жена му го попитала: „А на кого, господарю мой, оставяш мен и дъщеря ни, докато те няма?“. „На нашата Владичица и Богородица“ –  отговорил той. Оставил един слуга и заминал. Но по време на отсъствието му дяволът внушил на  слугата злата мисъл да убие жената и дъщерята, да ограби имуществото му и да избяга. Взел нож, отишъл в горната стая, където съпругата на господаря му се занимавала с ръкоделие, с намерението да я убие. Но когато приближил вратата, внезапно бил поразен от слепота и не можел да се движи наникъде. След като дълго време страдал, търсейки начин да влезе или да излезе, като не намерил такъв, той започнал да вика към господарката си: „Ела тук!“. Тя, като видяла, че той стои до вратата и не идва при нея, без да знае за слепотата му, казала: „Защо да дойда при теб? Нали аз съм ти господарка, ти трябва да дойдеш при мен, а не аз при теб“. Но слугата упорито настоял тя да отиде при него. Господарката отказала. Тогава той извикал: „Поне дъщеря ти да дойде при мен!“. Но жената не пуснала и дъщеря си. Тогава робът, като видял, че злото му дело не успяло, в отчаяние пробол с ножа себе си и паднал. Господарката завикала. Събрали се съдиите и народът и слугата, все още жив, разказал подробно пред всички за намисленото покушение срещу господарката и дъщеря ѝ и всички прославили Бога.

От този случай е ясно, че постъпват добре онези, които по време на отсъствие поверяват близките си на закрилата и застъпничеството на Небесната Царица. Царицата Небесна, сама претърпяла много беди и скърби в този живот, знае от собствен опит необходимостта от най-висша помощ за човека и затова винаги е готова да помогне, особено на тези, които прибягват под нейната закрила, както и на онези, които ѝ поверяват близките до сърцето си хора.

Да помним, че Небесната Царица за нас наистина е покров, по-голям от облаците! Да помним, че Тя винаги е готова да ни приеме под своя закрила, да ни защити от всички видими и невидими врагове и винаги да ни подаде ръка при трудни обстоятелства в живота ни. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/31-03-2026/

Божието Слово има най-могъщото въздействие върху човешкото сърце

Божието Слово има най-могъщото въздействие върху човешкото сърце. Сега ще се постараем да ви убедим в това. Преподобният наш отец Никита, чиято памет светата Църква празнува на 24 май, е роден и израснал в град Переяславъл Залески. Като млад той не се отличавал с благочестие. Бил груб, обидчив, вдигал скандали, причинявал много огорчения на хората, давал ги на съд и ги ограбвал. И какъвто бил той, такива били и приятелите му. Веднъж, по време на вечернята, той влязъл в църквата. Там чул следните думи от Писанието: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния (Исаия 1: 16) и т.н. Тези думи оказали такова въздействие върху Никита, че той се ужасил и когато се върнал вкъщи, не спал цяла нощ, мислейки за чутото. Сутринта той дълго бил във вътрешен потрес, а после, като се опомнил, въздъхнал от все сърце и казал: „Тежко ми, много, много съм съгрешил!“. И като се молел и плачел, излязъл от дома си. Отишъл в един от тамошните манастири, паднал в нозете на игумена и му казал: „Спаси душата на погиващия!“. Игуменът му наложил епитимия и той три дена стоял пред манастирската порта, плачейки и изповядвайки греховете си пред минаващите. След това гол влязъл в едно блато всред тръстиката и започнал да се моли на Бога. Огромни облаци от мухи и комари кръжели над него. Когато се върнал в манастира, било невъзможно да се види тялото му, така обилно от него течала кръв. Игуменът му казал: „Сине мой, какво си направил със себе си?“. Никита нищо не отговорил, а само повтарял: „Отче, спаси погиващата душа!“. След това започнал да пребивава в постоянни молитви и пост, прекарвайки без сън дни и нощи. Построил близо до църквата стълп и прокопал тясна пътека под църковната стена, по която идвал в храма да се моли. За тези подвизи той получил от Бога дар на чудотворство. Мнозина обладани от различни недъзи идвали при него и получавали изцеление.

Ето какво въздействие върху Никита имали думите на Исаия: Умийте се, очистете се (Исаия 1: 16). Те направили от грешника велик подвижник и свят чудотворец. Такова силно въздействие Божиите думи са имали и върху сърцата и на други хора, както преди, така и сега. Вижте в храмовете хората, които проливат сълзи. Какво ги кара да плачат? Словото Божие. Вижте трезвениците – колко от тях, обеднели от пиянство, се обръщат към Църквата за помощ и като чуят църковното поучение, завинаги се отказват от виното и стават честни хора! И колко много враждуващи Божието Слово е помирило и колко много, които изглеждали непоправими, То е отклонило от греха и е обърнало към добродетелен живот! Колко пороци е унищожило то и колко хора е поставило на пътя на истината! Невъзможно е да ги преброим.

Затова помнете, че Иисус Христос е същият вчера и днес, и вовеки (Евр.13: 8). Идете при Него, Той ще ви даде жива вода и като я пиете, няма да ожаднеете никога. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/30-03-2026/

Вярно ли е това, което казват непокаялите се грешници, че няма да има нито вечно блаженство за праведните, нито вечни мъки за грешниците

Поучение по словото на Григорий Проповедник

Непокаялите се грешници казват, че няма да има нито вечно блаженство за праведните, нито вечни мъки за грешниците. Вярно ли е това, което те казват?

 „Един войник – разказва Григорий – загинал в морска буря и тялото му лежало бездиханно на морския бряг. Но скоро, по всемогъщото Божие повеление, душата му се върнала в тялото и той оживял. За това, което се случило с него след отделянето на душата му от тялото, той разказал: „Видях мост, а под него беше тъмно. Там течеше река и от нея се носеше непоносима смрад, и някаква тъмнина покриваше всичко. А пред моста имаше прекрасни градини, покрити с благоуханни треви и украсени със скъпоценни цветя. Видях голямо множество мъже в снежнобели одежди, които се наслаждаваха на неописуемо благоухание. Имаше и различни жилища, изпълнени с голяма светлина. Там се строеше чуден и великолепен дом с много украшения, но за кого, не можах да разбера. А по брега на реката се редяха и много други жилища, но от някои из тях се носеше зловоние и ги покриваше мрак. А в други нямаше нищо нечисто. И на споменатия мост имаше изпитание за хората. Грешниците, които искаха да преминат по моста, бяха хвърляни в тъмната, воняща река, а праведните невредими  и безпрепятствено преминаха моста“.

Ясно е, че непокаялите се грешници лъжат, че няма да има нито блаженство за праведните, нито мъчения за грешниците. Не, ще има и едното, и другото, като второто ще бъде твърде ужасно за тях. Зловонната река и непрогледната тъмнина ще ги погълнат. Отделените от Бога ще отидат във вечния огън и ще скърцат със зъби. Тогава с безполезно покаяние ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! (Лк. 23: 30). Но ще бъде твърде късно. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/29-03-2026/

https://share.google/jzcRu05ltGn7UIDET

Защо често виждаме, че нечестивите през този живот сякаш нямат изкушения от дявола, а благочестивите страдат от него

Защо, братя, често виждаме, че нечестивите през този живот сякаш нямат изкушения от дявола, а благочестивите страдат от него? Защо това е така?

Един монах попитал стареца: „Защо нечестивите изоставят постите и молитвите и се отдават на чревоугодие, мамят се и се ограбват един друг, правят каквото си искат и често стават клетвопрестъпници? Не обръщат никакво внимание на това, че съгрешават тежко, а приемат спокойно Светите Тайни. И всичко това за тях е нищо. Като че ли така трябва да бъде. И защо благочестивите се изнуряват с пости, бдения, молитви и сухоежбина, лишават се от телесна почивка, плачат, ридаят и казват, че са големи грешници и заслужават огнената геена?“. Като чул това от ученика, старецът отговорил с въздишка: „Добре каза, че за грешниците всичко това сякаш е нищо. Те са паднали толкова дълбоко, че даже не го осъзнават. Да, от своето неразкаяние те дори не могат да се изправят. Помисли – защо дяволът да се бори с тях, когато те самите са паднали пред него и не могат да се изправят? Той не се бори с такива. Но благочестивите, макар и понякога да са побеждавани, все пак самите те побеждават; макар и да падат, те скоро се изправят и накрая побеждават врага на своето спасение“.

Ето отговора на въпроса защо дяволът не тормози грешниците, а благочестивите страдат от него? Първите той не тормози, защото те и без изкушения от негова страна са изцяло във властта му, а вторите страдат, защото представляват любимото му поле за действие. Това е потвърдено и от самия демон пред преподобни Маркел. Когато последният чул шум от битка в пустинята и недоумявал какво означава това, бесът се явил пред него и извикал: „Защо се чудиш? Наистина тук се води война. Но ако не искаш да воюваме с теб, лягай и спи – ние няма да те нападаме. Ние не воюваме с лентяите, а само с тези, които постят, и с тези, които пребивават с молитва. Само с тях сме във война (Пролог 20 февруари).

Като знаете това, старайте се, братя, да  застанете твърдо срещу общия ни враг. Вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии (Ефес. 6: 16–18). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

На тежка отговорност се подхвърля този, който постоянно съгрешава и при все това казва: „Е, нищо де, Бог всичко ще прости“. Но още по-тежка отговорност поема онзи, който съзнава множеството си грехове и започне да мисли, че Бог няма да му прости, и затова потъва в дълбините на злото и казва: „Все тая, като пропаднеш – пропаднеш“. Този последен грях се нарича грях на отчаянието. Той е най-страшният от всички грехове и който умре с него, няма да получи прошка от Бога. Затова дяволът не се старае за нищо толкова, колкото да вкара човека в този грях и да го погуби безвъзвратно. Предвид това, разбира се, ние трябва да се страхуваме най-много от този грях и с всички сили на душата си да го прогонваме от себе си. Съгрешил си – бързо застани с покаяние пред Бога, плачи, моли се, заличи греховете си с всички добри дела, на които си способен, и Господ ще ти прости. Винаги помни, че ако прибегнеш с чистосърдечно покаяние към Бога, никакъв грях не може да победи безпределното Му милосърдие.

Един монах излязъл от килията си и паднал в смъртен грях. Когато се връщал, дяволът започнал да му внушава: „Защо се връщаш в килията си? За тебе няма да има прошка, върви в света“. Монахът разбрал, че врагът иска да го хвърли в отчаяние и напълно да го погуби, и му казал: „Откъде дойдохте при мен, лукави мисли? Защо ме тормозите? Нима не виждам, че искате да ме хвърлите в отчаяние и съвсем да погина? Не, това няма да го бъде!“.  Като изрекъл това, той влязъл в килията и се отдал на безмълвие, както преди. Какво се случило?

На негов съсед Бог открил, че монахът е паднал, но заедно с това е и победил. Тогава старецът отишъл при съгрешилия и попитал: „Как преживяваш?“. „Добре, отче“ – казал монахът. Старецът отново попитал: „Да не се е случило с теб нещо тези дни?“. „Не, нищо“ – отговорил монахът. Тогава старецът рекъл: „А на мен Бог ми откри, че дори след като си паднал в грях, си излязъл победител“. Тогава монахът разказал за своето падение и как след това се е борил с мислите си. Старецът възкликнал: „Наистина, братко, твоето разсъждение е сломило цялата сила на врага“.

Бог да ви пази, братя, след какъвто и да е грях да отпуснете ръце, напълно да се предадете на вашия враг и да кажете: „Всичко е свършено, ще погина!“. Нищо по-ужасно няма от това, нищо по-отвратително. Помислете колко много мерзост има в такова отчаяние и отпускане! Изпълнено е с безверие, безсърдечност, ожесточение и най-груба неблагодарност към Бога, и поквара на сърцето. Цялата нечистота и порочност, като в огледало, се отразяват в душата на такъв човек. Достоен ли е той да се нарече християнин? Заслужава ли опрощение? Уви, Божието слово казва: Отвън Царството Божие са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа (Откр. 22: 15). И още повече, ще кажем от себе си, [отвън Божието царство] са хората, които са отчаяни, ожесточени и невярващи в Божието милосърдие. Нека се устрашим от страшния Божи Съд и независимо колко тежко сме съгрешили, да плачем за греховете си и да разтворим със сълзи надеждата за помилване. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

8https://blagovestnik.bg/27-03-2026/

Необходимо е да се следи поведението на децата още от най-ранна възраст

Поучение по словото на св. Иоан Златоуст за възпитанието и наказанията на децата

       Някои неразумни родители напълно пренебрегват възпитанието на децата в ранната им възраст. Направило детето нещо лошо, а неразумният родител казва: „Е, нищо де, още е дете – не разбира. Ще порасне и няма да прави така“. И расте детето като дива ябълка в гората, дива и нищо нечуваща! Ще откъснеш плод от тази ябълка и няма да ти хареса – тъй кисел и горчив е. Затова, да не се отказваме от наказанието и вразумяването, защото, иначе, впоследствие това дете ще стане роб на своите нередни наклонности. Предишното му лошо поведение ще се превърне в навик, то ще стане негоден член на общество, горчивина за своите родители, бреме и съблазън за мнозина.

       „Няма нищо по-лошо – казва свети Златоуст, – когато детските простъпки не се коригират и така те се превръщат в навик за децата. Тези простъпки, бидейки пренебрегвани, обикновено така развалят детето, че след това никакви увещания не са в състояние да го поправят. А такива деца дяволът ги води като пленници, където си поиска. Той става техен пълновластен господар, дава им пагубни наставления, а нещастните деца, без изобщо да се замислят, че тези наставления ги водят към окончателната им гибел, охотно ги изпълняват.“

Какъв извод трябва да направим от тези думи? Изводът е, че в ранна детска възраст не само не бива да се допускат пороци, но и родителите не бива да смятат за незначителни простъпките на децата, защото, както показва опитът и както видяхме от думите на свети Златоуст, дори и малките неща, ако не им се обърне внимание и не се спрат навреме, стават големи. И наистина, не се ли случва често най-тежките престъпления, извършени в зряла възраст, да са израснали от семето на незначителни на пръв поглед лоши постъпки, допуснати в младостта? Детето е откъснало ябълка, без да си я поиска; какво пък чак толкова е станало? А по-късно то става крадец. Детето е свикнало да тормози домашните животни. Ами какво лошо има в това да удариш куче или котка? И ето че в зряла възраст то се превръща в жесток и безчовечен тиранин на семейството си. Дъщерята се разхожда с другите в полунощ. „Е, тя е млада – казват, – нека си поживее“. И често след тези скитания бащата и майката, заради позора на дъщерята, си скубят косите, но вече е късно…

Родители, не забравяйте, че щом детето ви веднъж е постъпило лошо, то може да го направи отново. И с повторението на това все повече и повече ще отслабват силите му за противопоставяне на злото и накрая грехът ще се превърне в навик. Предприемете навреме мерки за пресичане на злото. Соломон казва: Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него (Притч. 22: 16).

Затова се погрижете да утвърдите в сърцето си любов към децата, не сляпа, а разумна. За да придобиете тази, последната, по-често си припомняйте наставлението на премъдрия: Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него. Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него (Сирах 30: 1–2). Гали дете, и то ще те уплаши; играй с него, и то ще те натьжи. Не се смей с него, за да не тъгуваш с него, и после да не скърцаш със зъби. Не му давай воля в младини и не гледай през пръсти на неразумното му (Сирах 30: 11). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !