Какво трябва да прави богатият, за да се спаси

Поучение по словото на св. Иоан Златоуст за това, че богатият трябва да проявява милост, като предпочете другите пред домашните си

       Веднъж, след свършване на разговора си с богатия юноша, който, след думите: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси (Мт. 19: 21), си отишъл печален, Спасителят казал на учениците Си: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в Царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие (Мт. 19: 23–24).

       Какво означава това? Да не би, че за богатите е почти невъзможно да влязат в Царството небесно? Не, св. Иоан Златоуст обяснява горепосочените думи на Спасителя така: „С тези думи Христос не порицава богатството, а тези, които са се пристрастили към него“.

       С тези слова Господ не посочва невъзможността за богатите да се спасят, а само опасността от богатството в делото на спасението за пристрастилите се към него. При правилно и благоразумно използване на богатството и богатият може да се спаси, подобно на богатите Авраам, Иов, Давид и безчислено множество други богати, които сега блаженстват в обителите на небесния Отец.

       В какво се състои правилната и благоразумна употреба на своето богатство и как всъщност трябва да живее богатият, за да се спаси?

       Отговора на тези въпроси откриваме при св. Златоуст. Той поучава богатите така: „Нахранил ли си се – спомни си за гладния. Утолил ли си жаждата си – спомни си за жадуващия. Стоплил ли си се – стопли треперещия през зимата. Ако живееш в голям и богато украсен дом – покани в него скитника. Развеселил ли си се на пира – развесели скърбящия и плачещия. Като на богат са ти оказали чест – и ти посети бедните. Върнал ли си се весел от при твоя княз – развесели и всички слуги в дома си.

Не е малко дело в Божиите очи това, което допринася твоите слуги да не са печални. И ако си милостив и снизходителен към тях, при изхода на твоята душа ще получиш милост. Нека домът ти да бъде пристанище за всички Божии служители, за свещениците и за всеки свещен чин. Въведи ги в дома си и им въздай чест. Сложи им трапеза и заедно със семейството си им послужи. Нека да те познават, та да запалят за тебе в църквата свещ, и тази свещ да гори в храма, а и просфора за тебе да подадат. Не забравяй и монасите. Предложи им монашеска храна и смирено, с цялото си семейство, им послужи. Изпратѝ ги с чест и пожертвай нещо за техните нужди. И ако за всичко това те ти дадат само своето благословение, то ще бъде за тебе безценно съкровище, защото голяма сила има усърдната молитва на праведника (Иаков 5: 16) – казва Словото Божие. Не забравяй и отшелниците. Дай им необходимото и изпроси за себе си молитвите им. Сложи в сърцето си думите им и приеми благословението им. Не вярвай на клеветите за монасите и за когото и да е от духовния чин. Не съди съгрешилия, а помни думите на Господа: Не съдете, за да не бъдете съдени (Мт. 7: 1). Не се срамувай първи да се поклониш на този, когото си срещнал. И ако живееш така, властта и богатството не само че няма да ти попречат, но като добри приятели, ще ти бъдат помощници за влизане в небесното Царство“.

       Следователно, вратите на небесното Царство не са затворени и за богатите, но само ако даровете на Божията благодат се употребяват за слава Божия, за полза на ближните и за спасението на душата. И богатите ще се спасят, ако имат истинско благочестие, помагат всекиму комуто могат и колкото могат – като нахранят гладния, утолят жаждата на жадния, помогнат на нямащия, облекат голия, пожертват за затворниците и болните, като се погрижат за мъртвите (Сирах. 7: 36), и според казаното от преподобния – не възпират благодатта. Ако благотворят според силите си за слава Божия, тогава и те от собствен опит ще познаят силата на казаното – по-блажено е да се дава, нежели да се взима (Деян. 20: 35). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/01-03-2026/