Мъдрата жена

Поучение по словото за монаха, вразумен от жена

       Изброявайки добродетелите, с които трябва да украсяват себе си вдовиците християнки, апостолските правила казват: „Всяка вдовица трябва да бъде кротка, мълчалива, незлобива, да не се гневи, да не е бъбрива, да не е двуезична, да не се меси в чуждите дела. Тя трябва непрестанно да възнася към Бога молитви за Църквата. Трябва да има непорочни очи и чист слух, непорочна репутация, да не прихожда. Трябва да е въздържана, благоговейна, срамежлива, да пее псалми, да се моли, да чете свещени книги, да пости“ (Апостолски постановления). Такива трябва да са добродетелите на християнките вдовици. Това ли са всички? Не, според нас може към тях да прибавим и още една.

       Един монах, който живеел в манастир, отишъл по някаква манастирска работа в едно село. В съседното село живеел един човек, който познавал монаха, обичал го и понякога го канел при себе си. Този човек имал единствена дъщеря, вдовица, която с мъжа си проживяла само година или две. Монахът бил обладан от страст към нея, а тя, страхувайки се от грях, всячески избягвала да се среща с него. Но ето че веднъж баща ѝ отишъл в града по необходими дела и я оставил сама вкъщи. В негово отсъствие монахът отишъл в дома и попитал: „Къде е баща ти?“. Тя отговорила, че е заминал за града. Като забелязала, че монахът се вълнува от грешни мисли, целомъдрената вдовица му казала: „Отче, не се вълнувай от грешните мисли, а по-добре стани, помоли се и прогони злия враг от сърцето си“. След това му разкрила цялата мерзост на греха. Като чул това, монахът се просълзил, дошъл на себе си и разбрал целия ужас и мерзост на греха. Като видяла това, вдовицата му казала: „Е, какво щеше да стане, ако беше извършил грях? С какви очи би се явил пред твоя игумен и как би слушал пеенето на светиите? Умолявам те, събуди се от греховния сън и не погубвай наградата си! Не се лишавай от вечните блага!“. След това монахът въздал слава на Бога, Който чрез вдовицата го спасил от смъртен грях и му дарувал победа над самия себе си.

       Та затова, братя, според нас, към добродетелите, които трябва да имат вдовиците, можем да прибавим още една – грижата за обръщане на грешника в пътя на спасението. Защото това е една от най-великите добродетели. Помнете, братя, че както е голямо нещастието на човека, когато греши, тъй е велика и добродетелта на този, който се грижи не само да се освободи от своите грехове, но и другите да спаси от безчестие. Чуйте какво казва за това св. апостол Иаков:  Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове (Иак. 5: 19–20). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/03-03-2026/