Погребването на починалите в бедност е угодно на Бога дело
Поучение по разказа за Магистриян, който покрил с дрехата си един гол мъртвец
Едно от делата на милосърдието е да се погребват бедните мъртъвци или да се оказва според възможностите съдействие в това. Не зная как е при другите, но трябва да кажа, че ви прави чест, че това добро дело при вас винаги е намирало съчувствие. Когато в нашата енория умрат някои бедни или пък е намерен труп, вие винаги сте отивали при мъртъвците, молели сте се за тях и сте давали своята лепта за погребението им. Колкото и да са, повтарям, умрелите бедни, винаги е можело да се види около тях достатъчно количество пари и с тези пари, както сами знаете, за бездомните покойници се е организирало прилично погребение. Купувал се е ковчег, имало е за извършване на обрeдите, палели са свещи при ковчега и гробът е изкопаван без затруднения. Похвалвам ви за това и желая и занапред да бъдете така състрадателни към умрелите бедни ваши братя, такива, каквито сте се показали досега, защото погребението на бедните е Богоугодно дело и следователно никой, който го върши, не ще остане без награда.
Имало един човек на име Магистриян. Царят го пратил някъде по дела. Когато пътувал, видял на пътя да лежи мъртвец, който бил гол, и проявил състрадание към покойника. Магистриян изпратил слугата си напред, свалил от себе си горната си дреха и покрил с нея мъртвеца. Минало доста време от този случай и Магистриян трябвало отново, по поръчение от царя, да се отправи на път. Но този път с него се случило нещастие. Като излизал от града, паднал от коня, ударил се лошо и се върнал в дома си. Събрали се около него лекари и като видели, че кракът му е много зле, стигнали до заключението, че е необходимо да го ампутират, защото иначе ще умре. Решили така и казали на пострадалия: „Утре ще дойдем и ще те изцелим“. Когато излезли, Магистриян извикал слугата си и му казал: „Настигни лекарите и ги попитай какво мислят“. Слугата изпълнил заръката и лекарите му казали: „Трябва да се отреже кракът на господаря ти. Иначе ще умре. Утре ще му кажем това, а той, както реши“. Слугата предал тези думи на господаря си. Магистриян се опечалил, не можал да заспи и заплакал. През нощта останал сам. В стаята горяло кандило. В полунощ му се явил един непознат и го запитал: „Защо плачеш?“. „Как да не плача, господарю – отговорил Магистриян, – след като целият се натроших, лекарите решиха да отрежат крака ми.“ Непознатият казал: „Покажи ми крака си“. Магистриян му го показал. Явилият се му рекъл: „Сега стани и ходи“. „Не мога – отговорил болният, – защото кракът ми е счупен.“ Непознатият му наредил: „Облегни се на мен“. Магистриян го послушал и с усилие тръгнал. Явилият се го запитал: „Ти още ли куцаш?“ – след което разтрил болния крак и казал: „Сега легни и спи“, после добавил няколко думи за милостинята. Болният го запитал: „Ще останеш ли при мен?“. „Какво още ти трябва – отвърнал непознатият, – нали вече си здрав?!“ Магистриян настоял: „Заради Бога, който те прати при мен, кажи ми, кой си?“. Онзи отговорил: „Погледни ме и виж – това не е ли твоята дреха?“. Отговорът бил: „Да, господарю, моята е.“ Непознатият казал: „Аз съм този, когото ти видя гол да лежи мъртъв, и когото ти покри с дрехата си. За това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога.“ Като казал това, станал невидим. А Магистриян оздравял напълно и прославил Бога.
Затова, братя, и занапред не преставайте да оказвате милост към бедните умрели, а Господ не ще остави без Своята милост и вас. Та как да не помогнем на починалите бедни! Нали понякога сърцето се облива в кръв, като видим починал нещастен самотник или странник, или просто намерен на пътя мъртвец. Как да не са длъжни добрите хора да запалят свещ за него, да го изпратят до последното му обиталище, да пролеят гореща молитвена сълза върху самотния гроб?! Около такива покойници няма нито роднини, нито познати. Кой ще ги замести? Разбира се, ние, всички ние трябва да ги заместим. Защото Бог ни е заповядал да обичаме не само някои, а всички. Заповядал ни е всички да смятаме за свои братя. ВСИЧКИ! На всички, без изключения, да помагаме и състрадаваме. По този начин, според заповедите на Господ, нашата любов да е всеобладаваща, та да не забравяме и мъртвите. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/04-03-2026/
