Поучение по словото от Патерика, че не бива да се излиза от храма по време на служба
Щом е добро и полезно нещо да се изпълняват чиито и да са и които и да са добри съвети и наставления, то толкова по-добре, необходимо и полезно е да се изпълняват добрите християнски родителски съвети, наставления и завети. Соломон казва: Слушай, синко, поуката на баща си (Притч. 1: 8). И на друго място: Слушай баща си: той те е родил (Притч. 23: 22). И апостолът учи: Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа (Ефес. 6: 1). За изпълняването на Божията заповед за почитането на родителите ние, съгласно с Господнето обещание, получаваме благословение и Божия милост – Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята (Изх. 20: 12). Верен на Своите обещания, Господ помага на децата, които са послушни на своите родители във всичко, и по време на опасности ги спасява – твоето благосъстояние ще се увеличи… В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе (Сирах. 3: 14–15).
Един благочестив човек имал единствен син. В страната, където те живеели, настанал глад, а те били бедни и ги заплашвала гладна смърт. Бащата казал на сина си: „Сине мой, виждаш, че стигнахме дотам да нямаме нищо. Съгласи се да те продам в робство. Така и ти ще останеш жив, а и ние, твоите родители, няма да умрем от глад“. Послушният син отговорил: „Отче, направи така, както ти е угодно“. Бащата го завел при един от велможите и го продал в робство. Като се прощавал с него, му казал: „Синко, ето какво ще ти заповядам – когато минаваш покрай църква и разбереш, че в нея има служба, не я подминавай, но влез вътре и непременно остани до края на службата“. Изрекъл това и се върнал в дома си. Послушният син служил на велможата, но и точно изпълнявал заръката на баща си.
Минала година. Всичко било наред. Но ето че веднъж младежът случайно узнал за едно беззаконно дело на своята господарка, в което съучастник бил друг роб – негов другар в службата. Не казал никому за това, а само се молел Богу за прошка на съгрешилите. Но злата господарка, узнала, че той знае за греха ѝ, решила да го погуби и казала на мъжа си: „Новият ти роб мисли как да те убие. Съветвам те да се избавиш завинаги от него, като го убиеш“. Мъжът се вслушал в злия съвет на жена си и като се срещнал с градоначалника, му казал: „Ще пратя при тебе робите поотделно. На този, който първи дойде при теб и носи кърпа, ти, чрез палача, отсечи главата, а на втория, който ще дойде след него, дай главата, та той да ми я донесе“. След това велможата се върнал в дома си, дал кърпа на оклеветения роб и го изпратил на смърт. Като не знаел какво го чака, благочестивият момък, минавайки покрай една църква, в която имало служба, и помнейки завета на баща си, се отбил в нея и зачакал да свърши службата. През това време злата господарка, като искала по-скоро да види отсечена главата на невинния, изпратила любимия си роб –съучастник в беззаконието ѝ, също при палача. Случило се, че и той влязъл в църквата, където бил невинният. Последният попитал другаря си: „Къде отиваш?“. Онзи отговорил: „Заповядано ми е да отида при палача“. Благочестивият младеж казал: „И аз отивам там да занеса една кърпа. Защо да ходим и двамата? Вземи кърпата, занеси я, а аз после ще отида“. Любимецът на господарката взел кърпата, занесъл я на палача, а той веднага му отсякъл главата и я завързал в кърпата. Благочестивият младеж, според родителската си заръка, останал в храма до края на службата, а след това отишъл при палача. Онзи му дал завързаната в кърпа глава и му казал: „Занеси я на господаря си“. Младежът я взел и я занесъл. Какво било изумлението на господаря и на жена му, като видели пратения на смърт жив и главата на онзи, който трябвало да се върне невредим! „Какво се случи?“ – попитали те. „Изпълнявайки заръката на баща ми – отговорил младежът, – се отбих в църквата и останах в нея до края на службата. Но дойде след мене и пратеният от вас роб. Помолих го да отиде преди мен при палача. Той отиде първи и умря, а след него аз се връщам жив“.
„И всички – завършва разказът – прославиха Бога, защото бе спасен от смърт младежът, изпълнил бащината заповед, а виновният умрял жестоко.“
Необходимо ли е след това да доказваме, че за послушанието към родителите децата получават добро, и поради това, заради собственото си щастие, те трябва благоговейно да внимават, да приемат и изпълняват искрено родителските съвети и напътствия, и за това да привлекат върху себе си Божието благословение?
Горепосоченият пример ни показва, че за изпълнението на родителската воля Бог спасява човека от смърт. А колко примери могат да се посочат за това, че заради послушанието към родителите Бог през целия живот не оставя без Своята помощ и милост не само послушните деца, но проявява Своето благоволение и към потомците им. Исаак се покорявал на своя баща Авраам, не се противил даже и тогава, когато Авраам, по Божия заповед, искал да го принесе в жертва. И Иаков се покорявал на своите родители във всичко. Над тях и над други почивало обилно Божие благословение. Иосиф бил също послушен на своя баща и то по време, когато за това попаднал под ненавистта на своите братя. Но затова пък Бог го възвеличил по Своята милост в Египет. Родоначалникът на аравийското племе Рехавовци им завещал да не пият вино во веки, да не строят домове, да не обработват градини, а да живеят в шатри. Те изпълнявали това завещание стриктно и Господ казал за тях: Задето послушахте завещанието на вашия баща Ионадава, и пазите всичките му заповеди и във всичко постъпвате, както ви е завещал, затова – тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев, – не ще липса от Ионадава, Рехавов син, мъж, който да предстои пред Мое лице във всички дни (Иеремия 35: 18–19).
Затова, чеда, по думите на апостола, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо (Ефес. 6: 1), а заедно с това, от себе си ще прибавим, полезно и спасително за вас. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/05-03-2026/
