Измъчва Ви въпросът: как Пресветата Дева е могла да роди Син без баща? Това раждане не е плод на нейните собствени сили, а на силата на Все­могъщия. Така че Ви остава да се запитате: как Всемогъщият Бог е могъл да извърши такова чудо? Но този въпрос е противоречив сам по себе си и от­говорът е вече налице, щом произнесете думите „Бог Всемогъщ". Такива въ­проси изобщо не възникват в душата на онзи, който може поне малко да си представи страшното величие на Божията сила. Онзи, Който с всемогъщото си слово, без ничия помощ, е сътворил света - този чуден свят със звездите и морските бездни - несъмнено е могъл да направи така, че Пресветата Дева да зачене дете без ничие съдействие. Нима и децата, които се раждат по ес­тествен начин, не се раждат по Божи промисъл и воля? Във всяко раждане има нещо свръхестествено. Когато на остарялата Сара било известено, че ще зачене, тя недоверчиво се засмяла, „защото на Сара беше престанало обикновено­то у жените”. И Светата Дева, и Иоан Кръстител са родени от престарели и бездетни родители. Има ли нещо мъчно за Господа?Библията ни учи, че и раждащите, и безплодните зависят не толкова от волята на мъжа, колкото от Божията воля. Дори домашните животни се множат съобразно Божията воля, както се вижда от Светото Писание. Та дори и цветът и шарките на овцете и козите зависят от Бога, както четем в чудния разказ за Иаков, Лаван и тяхното стадо (вж. Бит. 30-31). Във всички природни събития е намесена тясно и една духовна и свръхестествена сила и воля. Ако Бог беше оставил природата сама да произвежда каквото желае и колкото желае, щяха да нас­тъпят хаос и безумие. Всяко раждане е изпълнено с небесна Тайна. Струва Ви се, че раждането на Христос от Пречистата е изключително велика тай­на, и това е така, защото и Самият Христос е изключително велика тайна. Това е почувствала и самата Божия Майка, заради което и попитала архан­гел Гавриил: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам”? На което Божият вестител ѝ отговорил - отговаря и на Вас - с думите: „У Бога няма да остане безсилна нито една дума”.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски