ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
Страхът от Бога пропъжда всеки страх от хората. При всички велики иерарси на православната Църква ние виждаме чудесно съчетание на кротост и безстрашие. Св. Николай хванал ръката на палача и изтръгнал от нея меча, за да не посече невинни хора. Св. Златоуст изобличавал лошите дела на Евдоксия, без да гледа на всички неприятности и опасности, на които заради това излагал живота си. По този начин постъпвали и много други. Цар Валентиниан Старши, като изслушал строгите Амвросиеви изобличения, му казал: „Знам твоето безстрашие, затова и помогнах да бъдеш избран за епископ; поправяй нашите грешки, както учи божественият закон, и лекувай нашите неправди“. Когато Валентиниан Младши, подучен от своята майка, Иустина, арианка, наредил съборния храм в Милано да се отстъпи на еретиците, Амвросий се затворил в църквата с вярващия народ и три дена не искал да излезе, и известил на царя и царицата, че ако искат неговата смърт, той е готов всеки час „тук, в църквата, с меч или копие, да бъда прободен“. Като чули това, царят и царицата отменили своето нареждане. Когато станал един бунт в Солун, в който, по нареждане на цар Теодосий Велики, били посечени 7 000 души, Амвросий се разгневил на царя, и когато той посетил Милано и искал да влезе в църквата, светителят му забранил да влезе. Царят казал на Амвросий: „И Давид съгреши, но не се лиши от Божието милосърдие“, на което епископът му отговорил: „ Ако си подражавал на Давид в греха, подражавай му и в покаянието“. Царят се засрамил, върнал се и горчиво се покаял за греха си.
БЕСЕДА за Ной
Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога (Бит. 6: 9).
Да си праведник между праведниците е нещо велико и похвално. Но къде-къде повече похвално нещо е да си праведник между грешниците. А Ной, живял петстотин години между хора, изпълнени с неправда и злоба, останал праведен пред Бога. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога) (Бит. 6: 8). Най-висшият Съдия, който вижда всички човешки дела, и ги оценява без пристрастие и безпогрешно, е оценил труда Ноев, дето се запазил в правдата Божия между един покварен и опърничав род, и го наградил със Своята благодат. Без съмнение, Ной е претърпял много мъчнотии и огорчения от своите злобни съседи. Без съмнение, Ной не можел да има приятел между тях. Най-голямото удоволствие на грешника е да въвлече праведника в своята кална локва и с него да сподели своя грях. Но Ной не допуснал да бъде въвлечен, нито прелъстен. Той желаел повече да има Бога за приятел, нежели неправедните хора. За него по-скъпо било общуването с Бога без хората, нежели с хората без Бога. Страхът от Бога, Твореца и Съдията, го запазил от общата поквара. И не само, че бил праведен, а бил и съвършен в своя род. Т.е. той ни най-малко не допуснал да се зарази от общото зло, а стоял в Божията правда. Примамването към грях и насмешките все повече го отдалечавали от тях. И когато настанал общият потоп за целия човешки род, Бог не оставил верния Ной да загине с останалите, спасил го и го прославил, като го направил родоначалник на новия човешки род. Светлият Ноев пример, братя, ни учи, че всеки от нас, само ако желае, може да угоди на Бога и сред най-големите грешници около себе си.
О, Боже праведни и дълготърпеливи, подкрепяй ни по пътя на Твоята правда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ДО УПРАВИТЕЛЯ ПЕТЪР И.: ЗА ВЯРАТА В ПРИРОДАТА
Вие бихте искали някаква „нова вяра" и предлагате това да бъде вярата в природата и нейните закони. Ако познавахте добре миналото на нашия народ и на останалите европейски християнски народи, щеше да Ви е ясно колко отживяло времето си и неоснователно е искането Ви. Това, което предлагате, не е нещо ново и необичайно. Именно такава е била вярата на нашите езически предци, преди да приемат християнството. А християнската вяра, която сега изповядваме, е нова в сравнение с тази стара езическа вяра. Следователно, ако желаете „нова вяра", вече я имате. Ако ли пък искате вяра в природата и нейните стихии, то тогава искате не нова, а стара, прастара вяра. Чуйте как образно говори апостол Павел на галатяни, отговаряйки сякаш и на Вас: „Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света”; и укорително добавя: „А сега, като познахте Бога... как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите”(Гал. 4:3,9). Виждате ли накъде сте се запътили?
Хиляди години нашите предци са живели в тъмата на езичеството, робувайки на природните стихии. Едва са успели да се изтръгнат от челюстите на материята и да се издигнат до висините на духовното Божество, до синовната свобода на чедата на Живия и Единствен Бог, и Вие сега искате да се върнете далеч назад в онзи мрак и в онова робство! Какво е природата, ако не творение Божие? Какво е, ако не слаба тръстика в сравнение с Всемогъщия Бог? А вие искате да отвържете своя живот от Всемогъщия Бог и да го вържете към тази слаба тръстика! Кое е по-голямо - грънчарят или гърнето? А Вие цените гърнето повече от грънчаря! Това е поради късогледство и страх. Изплашили сте се от вселенския прах и от ветровете, които го разнасят, и в страха си искате да му се поклоните подобно на своите далечни предци идолопоклонци. Нима не виждате, че дори човешкият дух се показва по-силен от материалната природа, а камо ли Божият Дух? Защо тогава искате да хвърлите човешкия дух под нозете на материята? Нима може господарят да бъде роб на слугинята?
Оставете недостойните и незаслужаващи внимание мисли на славяните езичници. С тези мисли те са били и са останали диваци в продължение на хиляди години. Както пеперудата не става отново гъсеница и не се връща в какавидата, от която е излетяла, така и за нас вече няма връщане в изтлялата обвивка на древната езическа вяра.
Нека Христос Ви освети и просвети!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
