Момчетата, които си наемал на работа в твоя магазин, едно след друго започвали да те крадат. Ти си ги уволнявал и си ги сменял с нови. Взимал си момчета с най-добри препоръки за честност и съвестност, но и те се оказвали крадливи. Това понякога те вбесявало, понякога те довеждало до отчаяние. Непрестанно си се оплаквал на своите приятели от чаршията, но никой  не могъл да ти даде съвет. Обикновено ти казвали: „Какво да се прави, такъв е светът днес." Накрая Бог ти изпратил истински съветник.

В града пристигнали руски монаси, събиращи помощи за своя манастир. Една сутрин влезли и в твоя магазин. Дълго си разговарял с тях. На­края си се оплакал от своите работници. Докато си се жалвал, един стар  монах те гледал внимателно право в лицето и мълчал. Когато си завършил жалостивата си тирада, старецът казал: „Има лек за това!" - Как? Къде? - „В самия теб - отговорил старецът. - Отсега нататък внимавай как сам ти от­мерваш стоката на своите клиенти. Препълвай мярката, винаги я препълвай! И кражбите ще престанат".

Гръм от ясно небе! Никой преди това дори не бил ти намеквал, че те крадат, защото и ти крадеш. Ти си крал от купувачите чрез неточната мярка, затова и наетите от теб продавачи са крали от теб. Веднага си започнал да правиш точно обратното. Препълвал си мярката на всекиго. Няколко бучки захар повече, няколко зърна кафе или ориз или някакви други продукти. Точно както постъпвали старите търговци. От този момент кражбите в твоя магазин престанали. Същите момчета, които по-рано те крадели, сега са при теб вече няколко години. Всички работят честно и никой не краде. Търговията ти потръгнала. От онзи момент, когато старият духовник ти  отворил очите, за да познаеш истината, ти просто чувстваш Божието благословение върху себе си. И сега като някакъв евангелски проповедник учиш цялата търговска улица. Вместо да търсиш съвети, сам съветваш другите. А на стената в твоята бакалница си поставил дъска, на която с едри букви написано: С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

Бог да те поживи и благослови!

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАРТ

Разсъждение

Спиритистите в наши дни приемат всяка поява от духовния свят като Божие послание и веднага се хвалят какво им се е „открило“. Аз познавах осемдесетгодишен монах, когото всички почитаха като велик духовник. На въпроса ми дали през живота си е видял някакво същество от духовния свят, той отговори: „Не, никога, слава на Божията милост!“.  Виждайки моето учудване, той каза: „Постоянно съм се молил Богу нищо да не ми се явява, та да не би случайно да падна в прелест[1] и да приема преструващия се дявол за ангел. И Бог досега е слушал молитвата ми“. Колко древните били скромни и предпазливи в това отношение, показва и този записан пример: На един брат се явил дяволът, облечен в ангелска светлина, и му казал: „Аз съм архангел Гавриил и съм пратен при тебе“. На което братът му отговорил: „Помисли си да не си пратен при другиго, защото аз не съм достоен да виждам ангели“. И дяволът веднага станал невидим и изчезнал.

БЕСЕДА за чудесното отваряне на гробовете

И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха (Мт. 27: 52).

О, какво велико знамение! И мъртвите тела на светите мъже и жени познали Онзи, Който издъхнал на кръста, а мъртвите души на еврейските първенци не го познали. Всяко творение се развълнувало, само злосторническите души на Ана, Каифа и Ирод не се развълнували. Мъртвите светии се оказали по-чувствителни от живите грешници. Но как биха могли мъртвите светии да останат равнодушни към своя Сътворител на Кръста, когато мъртвите скали не могли да останат равнодушни! Как при такова събитие, от което се тресяла земята и слънцето потъмняло, могли да лежат в гробовете телата на онези праведници, които изпълнили Неговия древен закон, които пророчествали за Него, и които с надежда в Него склопили очи? О, какво велико знамение! О, каква голяма утеха за нас, които се надяваме на възкресението! Защото по нашата немощ и маловерие бихме могли да кажем: „Наистина, Христос е възкръснал, но дали ще възкръснем ние? Христос е възкръснал със собствената Си сила, но как ще възкръснем ние? И кой знае дали Бог със Своята сила ще възкреси и нас?“. Ето утехата, ето доказателството – И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха! Но смъртта не е могла да унищожи и обикновените хора. Значи и онези, които са много по-малки от Христа, не са мъртви като камъни, а са живи като ангели. Значи, че един ден и нашите тела ще възкръснат от гробовете и ние ще оживеем. Всичко, което Господ е казал, се е случвало и е подкрепено от безброй доказателства. Познавайки нашата слаба вяра, Той доказал Своето пророчество за възкресението не само със собственото Си Възкресение, но и с възкресението на много тела от гробовете по време на Своята смърт. О, братя, никой от нас няма да има и най-малко извинение за неверието в живота след смъртта.

О, Господи премилостиви, вярващите утвърди във вярата и обърни невярващите към вярата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Прелест – Остар. Книж. Лъжа, измама; лъст (бел. ред.)