Не е първи онзи, който в човешките очи е най-възвишен, а онзи, който поради добротата  си е приет в най-много човешки сърца.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 МАРТ

 

Разсъждение

 

Ако унижението пред хората е необходимо за възвисяване пред Бога, и временният труд – заради безсмъртния живот, какво ще ти е, ако някой поклати глава и се присмее на твоето унижение? Иоан Безмълвник 10 години бил епископ в Аскалон, след което, като видял, че хорските почести му вредят, се престорил на прост монах и отишъл в манастира на св. Сава Освещени, където му дали да събира и сече дърва и да вари леща за работниците. Когато и тук бил познат, той се затворил в килия, където преживял 47 години, хранейки се само с плодове. Така древните избягвали човешките почести, за които мнозина в наши дни стремеглаво се борят, разсипвайки своите души в прах и пепел.

 

БЕСЕДА за разпознаването на Сина Божий сред общата тъмнина

 

 Наистина Божий Син е бил Тоя Човек (Мт. 27: 54).

 

Тези думи изрекъл стотникът, който като войник съвестно изпълнявал своите задължения. По нареждане на своите началници той трябвало да пази Христовото тяло на Голгота. Външно [той бил] като машина, а вътрешно – човек с будна душа. Той – римският войник, езичникът, идолопоклонникът – видял всичко, което се случило при смъртта на Христа Господа, и извикал: Наистина Божий Син е бил Тоя Човек! Не знаейки за Единствения Бог, не знаейки закона и пророците, той изведнъж разбрал онова, което свещениците на Единствения Бог и познавачите на закона и пророците, въобще не могли да разберат. Тъй, и в този случай се изпълнили Господните думи: За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. (Иоан 9: 39). Наистина, който бил духовно сляп, прогледнал, а онези, които мислели, че виждат, съвсем ослепели! Еврейските първенци не могли да видят потъмнялото слънце, не усетили земетресението, не видели как скалите се разпукали, не видели как се раздрала завесата в храма, не познали многото светии, които излезли от отворените гробове и се явили в Иерусалим. Видели те всичко това и за всичко се осведомили точно, но въпреки това духът им останал сляп и сърцето им окаменяло. Всички тези страшни и необикновени събития вероятно са обяснявали – както и днес правят невярващите – като случайни и привиждащи се. Появяването  на Божия пръст за наказание на хората, или за да ги упъти и нещо да им извести, безбожниците от всички времена обясняват със случайност или самоизмама.  А римският стотник Лонгин – така се казвал – погледнал без предразсъдък на всичко, което се случило под Кръста, и изповядал своята вяра в Сина Божий. Неговото възклицание от изплашеното му сърце не било случайно, то било неговото вероизповедание, за което той, по-късно, положил живота си, за да получи по-добър в Христовото Царство.                                                                                                                                    О, братя, колко велик е този римски стотник, който, като видял мъртвия Господ сред разбойниците, разпнат на бунището на Голгота, Го познал като Бог и Го изповядал като Бог. А колко са малки онези християни, които са познали Господа като възкръснал, като прославен, като Победител и Победоносец в хилядите Свои светии, и още държат в сърцето си съмнение, което като отровна змия през всичките им дни ги трови и погребва във вечна тъмнина живота им.                                                             

Разпнати и възкръснал, Господи, помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски