ДО Н. Н.: ЗА НАРУШЕНИЯ ОБЕТ
С теб е станало нещо подобно на това, което се случило веднъж в апостолските времена. Детето ти се разболяло. В мъката си по него ти си дал обет Богу, че ще дариш на Църквата една нивичка, само то да оздравее. Църковното настоятелство много пъти искало да купи от теб тази нива, тъй като тя граничела с църковния двор, но ти си искал за нея твърде висока цена. И ето - намирайки се в неволя, обещал си да я дариш на Църквата. Детето наистина оздравяло. Ти обаче си изоставил своя обет. Твоята съпруга непрестанно ти напомняла, че трябва да го изпълниш, но на теб ти дожаляло за земята. Накрая си измислил лукав начин да изпълниш обещанието си само частично. Продал си нивата на някакъв човек, оставил си половината от парите за себе си, а другата половина си приготвил да отнесеш в църква. Обаче и тази половина не ти се откъсвала от сърцето. Взел си част и от нея, похарчил си я и едва остатъка си предал на Църквата, казвайки, че това е цената на нивата. Ала скоро след това детето ти отново се разболяло и умряло. Сега ми пишеш под бремето на непоносима скръб. Свързваш смъртта на детето с нарушения обет. Казваш, че те е обзел голям страх „от нещо тайнствено, което безмилостно наказва хората".
Прочети пета глава от Деяния на светите апостоли. Там е описан подобен случай. Запомни думите на апостол Петър, отправени към виновника: „Ти излъга не човеци, а Бога”
Знам за такъв случай и в наши дни. Намирайки се в беда, един човек обещал да даде на манастира вол. Когато бедата отминала, той решил, че това е твърде голям дар и че може да се откупи с нещо по-малко. Продал вола, купил за манастира едно мършаво теле, а остатъка от парите понесъл у дома. Но на връщане от пазара изгубил парите, а същата нощ телето било прободено от друг вол и умряло.
Не Провидението е немилостиво - ние сме немилостиви към душите си. На Бога не са му нужни нито ниви, нито волове, а искрени и честни души. Това, което Господарят на живота е сторил на твоя дом не е наказание, а милост. Той е взел невинното дете, за да го спаси от
теб - в Рая, а на теб е изпратил скръб, за да се покаеш, промениш, очистиш и накрая и сам да се удостоиш с Царството Небесно и със среща с милото ти чедо. Не тъгувай за детето, а скърби за греха, защото тази скръб е спасителна. Ако заради нарушения обет не ти се беше случило нищо, какво щеше да стане? Ти щеше още по-безгрижно отпреди да нижеш грях след грях; гледайки твоя пример, и детето ти щеше да свикне с греха и с течение на времето и двамата щяхте да изгубите душите си. А така Творецът е обърнал твоята неправда към спасение и на детето, и теб. Заради това не роптай срещу немилосърдието на Всевишния, а му благодари за Неговата милост.
Нека Бог те благослови и утеши!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 АПРИЛ
Разсъждение
Защо винаги толкова се говори за светите мъже и жени? Затова, защото към светиите се причисляват само победителите. А нима може някой да бъде победител без борба, без мъчнотии и страдания? И при обикновеното земно воюване никой се не счита за победител или юнак, ако не е участвал в борба, и ако не е понесъл много мъчнотии, и много пострадал. Още повече пък при духовното воюване, където истината се знае, и където самоизтъкването не само с нищо не помага, ами и пречи. Който няма никаква борба заради Христа нито със света, нито с дявола, нито пък със самия себе си, как ще може да се брои между Христовите войници? Или за съпобедител с Христа? За своята жестока борба св. Мария разказала на стареца Зосима следното: „Първите седемнадесет години прекарах в тази пустиня, борейки се с моите безумни похоти като с люти зверове. Исках да ям месо и риба, които имах в изобилие в Египет. Исках да пия вино, а тук нямах и вода. Исках да слушам блудни песни… Плачех и се удрях в гърдите. Молех се на Пречистата Богородица да отгони от мене тези помисли. След като дълго плаках и се бих в гърдите, видях светлина, която ме осия отвсякъде и ме изпълни някаква чудна тишина“.
БЕСЕДА за изпълнение на великото пророчество
Като овца биде Той заведен на клане (Ис. 53: 7).
Прозорливият пророк Исаия преди много векове видял страшната Жертва на Голгота. От отдалечеността [нa времето] той видял Господ Иисус, воден на заколение, тъй както се води агне. А агнето отива на заколение, тъй както отива и на паша: без съпротива, без да се тревожи, без злоба. Така и Господ Иисус отивал на заколение: без съпротива, без да се тревожи, без злоба. Не казал: „Защо постъпвате така с Мене, хора?“. Нито пък някого осъдил. Нито протестирал. Нито се разгневил. Нито пък пожелал зло на Своите съдии. Когато кръвта от трънения венец го обляла, Той мълчал. Когато лицето Му било омърсено от оплюване, Той мълчал. Когато носел тежкия Кръст по пътя, Той търпял. Когато изнемогвал от болките на Кръста, Той не се жалвал на хората, а на Отца. Когато издъхвал, той отправил Своя поглед и въздъхнал към небето, а не към земята. Защото изворът на Неговата сила е небето, а не земята. Изворът на Неговата утеха е в Бога, а не в хората. Истинският Негов дом е небесното Царство, а не земното. Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. Това било първото възклицание на Иоан Кръстител, когато видял Господа. И ето – сега на Голгота това пророчество се изпълнило; под тежестта на греховете на целия свят лежи Агнецът Божий – заклан и мъртъв! О, братя, това е скъпа Жертва и е за нашите грехове. Кръвта на Този незлобен и кротък Агнец е проляна[1] за всички времена и всички поколения – от първия до последния човек на земята. Христос е претърпял болките на Кръста и заради нашите грехове [извършени и вършени] в сегашно време. Той оплакал в Гетсиманската градина и нашата озлобеност, безсилие и порочност. Пролял Своята кръв и за нас. Да не презираме, братя, тази неизказана и скъпа цена, с Която сме изкупени. Заради тази Христова жертва ние всъщност имаме някаква стойност като човеци. Без тази Жертва – или ако отхвърлим тази Жертва – ползата за нас самите ще е равна на нула, ще е като дим без огън и огън[2] без светлина.
О, Господи, несравними и милостиви, помулуй ни! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски
[1] В ориг. – предназначена (бел. прев.).
[2] В текста, от който превеждам, е написано „облак“. Възможно е да е печатна грешка. Затова замених с „огън“ (бел. прев.).
