Разсъждение

„Очаквам за себе си хиляди пъти да умра“ – това писал св. Атанасий Велики до своето паство в Египет по време на страшната арианска ерес. Тези думи може да каже за себе си всеки духовен човек, който е прогледал с духа си и е видял мрежата, в която се намира всяка човешка душа на този свят. Колкото един човек е по-духовен, толкова тази мрежа е по-гъста. Такава е волята Божия – най-духовните да се спасяват по най-трудния път. И сам псалмопевецът казва: Много са скърбите на праведника. Но в края на краищата победата и славата принадлежат на праведника. Само трябва да се въоръжи с вяра и търпение. Който вярва, той разбира своето страдание. Който се въоръжи[1] с търпение, той ще види победата и славата. За онзи, който обича Господа, и най-трудният път е достатъчно широк, и най-големите мъки – леко иго, и най-лютата смърт – сватбена радост.

БЕСЕДА за голямото Божие желание

[Бог] иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2: 4).

Бог иска всички човеци да се спасят –  затова Господ Иисус слязъл в ада, за да спаси и онези, които са живеели преди Неговото дохождане на земята. Защото, ако той не бе слязъл в ада, огромен брой праведни души биха погинали завинаги. И още – ако Той не бе слязъл в ада, главната квартира на злобата против Бога и човешкия род би останала неразрушена. Та две са причините, следователно, подбудили Христа Жизнодавеца с душата Си да се спусне в ада: първо – да разруши гнездото на адските сили, и второ – да изведе от ада в рая душите на праотците, пророците, праведниците [мъже и жени], които изпълнили ветхозаветния Божи закон, и с това угодили на Бога. Преди още сатаната много да се порадва, гледайки унижението и умъртвяването Му на Кръста, Христос се появил жив и всесилен, всред ада, в главната квартира на сатаната. Каква неочаквана и ужасна изненада[2] за сатаната! Три години на земята той сплитал примки против Христос, а ето, че за три дена Христос разрушил неговото царство и отнесъл пребогати трофеи във вид на рой праведни души.

Ти искаш да се спасят всички хора, о, Господи. Молим Ти се, спаси и нас. Защото няма спасение и Спасител освен Тебе. На Тебе Единствения се надяваме, и на Тебе Единствения се покланяме. На Тебе, на Отца, и на Светия Дух, сега и винаги. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски    

[1] В ориг. – бронира (бел. прев.).

[2] В ориг. – новост, новина (бел. прев.).

Свт. Игнатий Брянчанинов

Разсъждение

„По-добре да си незнаещ, а с любовта да се приближаваш към Бога, отколкото да си всезнайко и същевременно враг на Бога.“ Това са думи на свещеномъченик Ириней Лионски. Верността на тези думи се е доказвала през всички времена, доказва се и в наши дни. Към това може да се добави само едно, а именно, че обичащите Бога не са незнаещи, защото те познават Бога толкова, че могат да го обичат. От всички човешки познания това познание е най-важното и най-великото. И още може да се добави, че Божиите врагове не могат да бъдат многознаещи – макар и да смятат себе си за такива, защото тяхното познание неминуемо е хаотично, защото няма начало[1] и ред. Защото начало и ред на всяко знание е Бог. Някои от светиите, като св. Павел Препрости, не знаели ни да четат, ни да пишат, ала със силата на своя дух, с божествената си любов са превъзхождали целия свят. Който с любовта си се приближава към Бога, не е способен на злодеяние. А учеността без любов към Бога е вдъхновена от духа на злодеянията и войните. Св. Евтимий Велики учел: „Имайте любов, защото каквото е солта за храната, това е любовта за всяка добродетел“. Безвкусна и студена е всяка добродетел, ако не е посолена и затоплена с божествената любов.

БЕСЕДА за живия Бог и живите негови деца

Следователно, живеем ли или умираме – Господни сме (Рим. 14: 8).

Като живеем, чии сме? Господни. Като умираме, чии сме? Господни. Чии са праведниците? Господни. Господ обхваща всички – и живи, и мъртви, сегашни и минали, и бъдещи. Никой не е тъй всеобхватен като Господ Иисус. Кой от толкова благодетели на човечеството, от учителите, водачите и просветителите е опитал  да стори някаква добрина на умрелите? На това може да се отговори решително: „Никога и никой!“. И самата мисъл ще бъде смешна в очите на целия свят – да стори добро на мъртвите! Това е смешно в очите на онези, които мислят, че смъртта е по-мощна от Бога, и че тя поглъща и унищожава завинаги. Но грижите за мъртвите и правенето на добро на мъртвите са престанали да изглеждат смешни от времето на Откровението на Господ Иисус, Който ни е открил, че е Бог – Бог на ... на живи, което показал на дело, като слязъл в ада, за да освободи и спаси душите на починалите праведници – от Адама до Неговата смърт на Кръста.                                                                                                                                                  Всеобхватен е нашият преславен Господ както със Своята прозорлива мисъл, защото мисли за всички и вижда всички, родени от жена, и извън гробовете, и в гробовете; тъй и със Своята любов, защото прегръща душите на всички праведници, без значение кое място или време ги скрива; най-накрая и със Своите трудове, защото се труди за всички тях – да ги освободи, спаси, въведе в Царството, да ги прослави пред лицето на Своя Отец небесен, пред Животворящия Дух Свети и пред безчислените свети ангели.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – глава, т.е. отправна точка (бел. прев.).