Разсъждение

Говори се за Перикъл, че бил човек с почти съвършена човешка красота, но главата му била твърде продълговата и приличала на тиква, така че, където и да се появявал гологлав, предизвиквал смях. За да скрият този негов недостатък, гръцките скулптори винаги са изработвали [скулптурите му] на този велик син на своя народ с шлем[1] на главата. Щом някои от езичниците знаели да скриват недостатъците на своя ближен, колко повече сме, значи, длъжни, ние, християните да вършим това? Преваряйте се в почит един към други (Рим. 12: 10) – заповядва апостолът на онези, които обичат Христос. Но как ще кажем, че обичаме кроткия и пречист Христос, ако ежедневно тровим въздуха, разгласявайки чуждите грехове и недостатъци? Да скриваме своите добродетели и чуждите недостатъци – в това се състои висшата духовна мъдрост.

БЕСЕДА за необходимостта от смърт, за да има повече плод

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод (Иоан. 12: 24).

Защо сеячът хвърля пшеницата в земята? Дали затова – пшеницата да умре и да изгние? Не, а за да живее и принесе плод. Сеейки семето, сеячът не мисли за смъртта и гниенето на семето, а за живота и неговия плод. Наистина, сеячът с радост сее своето семе, без да мисли за смъртта на семето, а за живота и неговия плод. Сеячът е Христос Господ, а хората са Неговата пшеница. Той е благоволил да ни нарече пшеница. Много и различни семена има на земята, но никое не е по-скъпоценно от пшеницата. Защо Господ ни е посял на земята? Дали, за да умрем и изтлеем? Не, а за да живеем и принесем плод. Той мимоходом споменава за нашата смърт, споменава я само като условие за живота и за много плод. Целта на сеенето не е смъртта, а животът. Но семето първо трябва да умре и изтлее; и Той само споменава, защото знае, че ние знаем това твърде добре. Само между другото споменава за това, докато Неговото Евангелие всъщност проповядва за живота, за живота и плода. Затова Той ни говори много, защото знае, че ние не знаем за това, и се задушаваме от незнание и съмнение. И не само ни говори много за живота, ами ни и показва живота. Със Своето Възкресение, от слънце по-ясно ни показва живота и многото плод. Цялата история на Църквата е ясна карта на живота.

О, непобедими Господарю на живота, спаси ни от греховната смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – калпак. Но на запазените скулптури Перикъл е изобразяван с шлем (бел. прев.).

Синаксар за Неделя трета след Пасха – на светите мироносици

     В този ден, Неделя трета след Пасха, честваме светите мъже мироносци и светите жени мироносици. Мироносци се двама мъже – Йосиф от Ариматея, един от седемдесетте тайни ученици на Христос, и Никодим, един от първенците юдейски – оня същият, който една нощ бе дошъл при Иисус (Йоан. 3:1-21).

Жените мироносици бяха първите достоверни свидетели на Христовото възкресение, а тия двама достопочтени мъже снеха от кръста тялото на Господа, „обвиха Го в повивки с благовонията, както по обичая си юдеите погребват“ (Йоан. 19:40) и Го положиха в новия гроб. За тях се разказва, че първият, който бил виден член от еврейската Синагога, бил изключен от нея, защото открито проповядвал за възкресението на Иисус, а вторият бил удостоен да види Възкръсналия и също станал дръзновен Негов проповедник, поради което много пострадал от юдеите. Затова е наредено да се чества в този ден и тяхната памет заедно с тая на мироносиците. Тъй и подобаваше, щото тия, които бяха най-привързани към Господ Иисус по време на Неговото служение и Му засвидетелстваха голяма любов при страданията и погребението Му, да се удостоят първи до Го видят възкръснал и да изживеят радостта на Възкресението и първи да бъдат Негови проповедници. Някога първом жената съгреши, а после и мъжът; сега пък жената първа получава вестта за Възкресението. А наричат се тия жени „мироносици“, понеже според евангелското повествование, след като минала събота подир погребението, те купили аромати и благовонно миро и дошли да помажат тялото на Иисус съгласно тогавашния юдейски обичай. В ранното утро на първия ден на седмицата (неделя), те бързешком се запътили към гроба. Навярно са знаели, че гробът е заварден от стража, но тая мисъл не ги плашела. Любовта им към Лежащия в гроба сподавила у тях всеки страх. Защото в любовта няма страх (1Йоан. 4:18). Една мисъл само ги тревожела – кой ли ще им отвали камъка от вратата на гроба, понеже бил много голям. Но когато дошли до гроба, ето, виждат, че камъкът е отвален! И не само това, но видели нещо още по-достойно за удивление – ангел Господен седи върху камъка на вратата гробни, а вътре в самия гроб видели и други два ангела. Върхът на удивлението, на страха и радостта заедно, обаче, било явяването на Самия възкръснал Господ, Който ги поздравил с думите: „Радвайте се!“

Светите евангелисти ни споменават имената само на няколко от мироносиците. Мария Магдалина, от която Христос бе изгонил седем бяса. Тя първа бе дошла на гроба и първа бе видяла възкръсналия Христос. В своята голяма скръб отначало тя не Го познала и помислила, че е градинарят. Според едно древно църковно предание тя след възкресението се явила пред римския император Тиберий и му известила за станалото чудо. След това се установила в гр. Ефес, където и починала. Била погребана от св. Йоан Богослов. По-късно при император Лъв Мъдри светите ѝ мощи били пренесени в Цариград.

Втората от мироносиците била Саломия, дъщеря – както се смята – на праведния Йосиф (обручника на св. Дева Мария), жена на Зеведей и майка на Йоан, любимия Господен ученик.

Третата мироносица е Йоана, жената на Хуза, домакин на цар Ирод. Четвъртата била Мария Клеопова, петата – Сусана, шестата – другата Йоана. По всяка вероятност ще да са били още и Мария – майката на апостол и евангелист Марк, а също и двете сестри на Лазар – Марта и Мария. Всички тия, както се спомена, следвали Господ Иисус по време на проповедническото Му служение, подпомагайки Го материално. Те Му останали верни и предани до самата Му смърт и при погребението Му. Затова и св. Църква заслужено е посветила третата следпасхална неделя на тия богопредани жени – първи свидетелки на Възкресението. Тяхното дело на мироносици и проповеднички за Христовото възкресение е достойно за спомен и похвала. По молитвите на Твоите мироносци и мироносици, Христе Боже, помилуй и спаси нас! Амин!