Не се заблуждавайте. Предците им са били същите като тях. Култура създават не само велики хора, но често и незначителни - съвсем незначи­телни, та дори и хора с нечовешки облик. Не са били велики хората, съградили културата на Вавилон и Екбатана, на Арабия и Египет. Архизлодеят Каракала е изградил удивителни бани. Кървавата Семирамида - висящи градини. Нечовеци са изградили културата на погиналия Помпей, както и на Тир и Сидон - двата безбожни града, от които днес са останали две рибарски селища. Нечовеци са създали и културата на прочутия със своето зло Содом. Не са били кой знае какви и мексиканците, които са създатели на твърде изтънчена и славна култура. Капернаум също е бил считан за кул­турен град, но това не е попречило да бъде поставен редом със Содом. „И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш... на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе” (Мат. 11:23, 24). Нрав­ствеността и културата не винаги са вървели заедно. Както и човечността и културата, пример за което са венецианците. А също и героизмът и културата, пример за което са левантинците. По нивото на културата не може да се съди за ценността на отделна личност или народ. И както често в исто­рията се е случвало значими култури да израснат без наличието на силни характери, така понякога и силни характери са се развивали без наличието на висока култура; пример за последното са спартанците, а в най-ново вре­ме - албанците.

Накрая, позволете ми да Ви задам, като на славянка, един въпрос: на ба­зата на впечатленията Ви от културата и жителите на град Н. каква според Вас трябва да бъде главната цел на славянските народи - да градят култура или да възпитават достойни личности? Какво очаква светът от славяните -култура или човеци? И от какво днес има крещяща нужда човечеството - от култура или от добри хора?

Размислете върху този въпрос и отново ми пишете.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

„Няма покой на земята за онези, които търсят спасение“ – казва св. Ефрем Сирин. Борбата е непрестанна, било външна, било вътрешна. Веднъж врагът действа видимо чрез хората или чрез други предмети, веднъж невидимо, чрез помислите. Веднъж се представя открито, като неприятел, и действа сурово, веднъж като ласкав приятел лукаво ни мами. Онова, което се случва по време на война между две неприятелски войски, се случва и поотделно с всеки човек в борбата му с прелестите на този свят. Наистина, „няма покой на земята за онези, които търсят спасение“. А като дойде спасението, ще дойде и покоят.

БЕСЕДА за двата Адама – смъртоносния и Животодаващия  

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (I Коринт. 15: 22).

В Адам се сее в безчестие – в Христа се възкръсва в слава. От Адам е грехът, от Христос – праведноста. От Адам са безсилието и смъртта, от Христос – силата и живота. Подобно на Адам, всички ще умрем, подобно на Христос, всички ще оживеем. Онзи е земен човек, Този е духовен Човек. Онзи е плътски човек, Този е небесен Човек. Христос не е възкръснал заради Себе Си, както и не е умрял заради Себе Си, а заради нас. Ако Неговото Възкресение не означава и нашето възкресение, то Неговото Възкресение е горчилка, а не сладост. Къде ще е тогава Божията любов? И какъв ще е смисълът на нашето земно сиромашко съществуване? И къде ще е смисълът на Христовото пришествие на земята? Там, където Адам свършва, започва Христос. Адам свършва в гроба, Христос започва с Възкресението от гроба. Адамовото потомство е семе под земята, което гние и тлее, не вижда слънцето и не вярва, че може да излезе изпод земята и да се развие в зелено растение с листа, цветове и плод. Христовият род е пораснала нива, на която расте пшеница, зеленеят се листа и цветя, и принася много плод. А в Адама не означава само, че един ден ще умрем, а значи, че ще сме вечно мъртви – мъртви, всички до един. В Христа не означава само, че един ден ще оживеем, а значи, че ще сме вечно живи, т.е. семето е започнало да кълни и да се показва на слънчевата светлина. Но пълен израз на смъртта е гробът, а пълният израз на живота е в Царството Божие. Умът на Адамовите синове приема[1] смъртта, примирява се с тлението и все по-дълбоко потъва в земята. Умът на Христовите синове се бунтува против смъртта и тлението и все повече се стреми да изведе човека на светлина, на което и Божията благодат помага.

О, възкръснал Господи, отрезви ума на всички човешки синове, за да побягнат от тъмата и гибелта, и да се устремят към светлината и вечния живот, що са в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – съгласява се със (бел. прев.).