Всеки, който предполага, че може да разбере Божиите Тайнства с помощта на научните теории, прилича на глупак, който иска с телескоп да види рая. Точно така е невъзможно да се съгласува Евангелието със „здравия“ човешки смисъл. В основата на „здравия“ смисъл е поставена изгодата. В основата на Евангелието – любовта.

Разсъждение

Притча от стареца Варлаам. Един човек имал трима приятели – двамата от тях обичал искрено, а третия с досада избягвал. Случило се царят да повика този човек да плати дълга си. Той се обърнал за помощ към първия си приятел, но онзи му отказал и си заминал. Обърнал се към втория, но и той не му помогнал. Със срам се обърнал към третия и той отишъл с него при царя. Тълкувание – първият приятел е богатството, вторият – роднините, а третият – добрите дела на човека в този свят. Царят е Бог, Който чрез смъртта праща известието и иска дълга. Човекът, като умира, търси помощ от своето богатство, но то се отрича [от него] и преминава в ръцете на друг господар. Тогава се обръща към роднините, но те го изпращат сам [в гроба ] и си  остават [на земята]. Накрая си спомня за добрите дела, които е вършил с досада, и те веднага тръгват с него на път към Царя и Съдията. Който има уши да слуша, нека слуша! Единствените придружители на душата за онзи свят са делата на човека – било добри, било лоши. Всичко, което е било мило и драго за човека, го оставя и се отрича от него; само неговите дела, всички до едно, отиват с него. Който има разум да разбира, нека да разбере.

БЕСЕДА за отрезвяването от греха

Свестете се, както трябва, и не грешете (I Коринт. 15: 34).

Тази заповед я дава апостолът във връзка с Христовото възкресение. Изброил много доказателства за Господнето възкресение, той решително заповядва на вярващите да се откажат [от греховете], както е редно, и повече да не грешат. Защо апостолът поставя нашето освестяване в зависимост от Господнето възкресение? Защото Христовото възкресение от мъртвите е главното противодействие на грешенето. И защото нас нищо в света не може да ни отклони от грешенето, както осъзнаването, че Господ е възкръснал от гроба и жив седи на престола на славата и ни очаква на Своя Съд. След осъзнаването на това продължаването да се греши е съвършено безумие. А прекратяването на грешенето след това осъзнаване е съвършено естествено и разумно. Свестете се, както трябва, и не грешете! Не половинчато, а напълно! Изтрийте от своя разум и мисълта за греха. Защото грехът е като бурен, който може да расте и в най-безводните места. Една капка влага и привидно изсъхналият бурен се раззеленява. И една мисъл за привидно отдавна умрелия грях го съживява и усилва. Езичниците, които нямали  примера на възкресението от мъртвите и грешили, ще имат някакво оправдание на Съда. Те ще кажат: „Не е имало нищо по-силно, което е можело да ни възпре от грешенето. Ние мислехме, че гробът е последното устие на реката на човешкия живот, ние нямахме доказателства за живот след смъртта“. Тъй ще рекат езичниците. Ала как ще се оправдаете вие, които сте чули толкова свидетелства за Възкресението и за Съда, и продължавате да грешите – как ще се оправдаете?              

Братя мои, свестете се, както трябва, и не грешете, защото Христос възкръсна от гроба.

О, възкръснал и жив Господи, помогни ни да спрем да грешим завинаги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

       В този ден – неделя Четвърта след Пасха – спомняме чудото с разслабения (парализирания), изцерен от Господ Иисус в Йерусалимската къпалня Витезда. Отредено е сега да правим този спомен, понеже чудото е станало по това време – наскоро след юдейския празник Пасха, предната година преди Христовите страдания.

       По това именно време Иисус възлязъл в Йерусалим и дошъл в къпянлнята, наречена по еврейски „Витезда“, което ще рече „Дом на милосърдието“. Според разказа на св. евангелист Йоан тук имало пет притвора, препълнени с болни от най-различни болести: слепи, хроми, изсъхнали. Всички те чакали да се раздвижи водата. Защото ангел Господен периодично слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И по свидетелство на евангелиста, който болен пръв успявал да влезе в къпалнята след раздвижването на водата, оздравявал, от каквато и болест да бил налегнат. Между многото болни тук имало и един човек, който бил парализиран от 38 години. Той чакал да се раздвижи водата, да влезе в нея и да получи изцеление, но при всеки случай, когато се раздвижвала водата, друг по-подвижен от него се хвърлял в къпалнята и се изцерявал. Минавайки прочее през тоя дом на човешкото страдание, но същевременно и „дом на милосърдието“, изпълненият с божествено състрадание Христос се спира пред разслабения и го запитва – дали иска да оздравее. Разслабеният потвърдил желанието си да оздравее, но се натъжил, че си няма човек, който да го хвърли в къпалнята, когато водата бъде раздвижена. Тогава Христос му казал да вземе одъра си и да ходи. Разслабеният веднага се почувствувал здрав, станал, взел си одъра и се отправил за дома си. Този ден обаче било събота. А според закона на Мойсея в събота не бивало да се върши никаква работа. Като видели изцереният да носи в съботен ден одъра си, юдеите го упрекнали, че нарушава закона, но оздравелият отговорил: „Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.“ Попитали го: „Кой е тоя човек?“ Изцереният обаче не можал да им каже, Кой го е излекувал, понеже не Го познавал, а Иисус вече се бил оттеглил. След това обаче Христос го срещнал в храма и му казал: „Ето ти оздравя. Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Някои смятат, че този човек е същият оня, който ударил плесница на Христос, когато бил изправен на съд пред Кайяфа. Предупреждението на Господ Иисус Христос към изцерения – да не греши вече, за да не му се случи нещо по-лошо – иде да подскаже, че причините на болестите не са само външни, физически, но и духовни, породени от някой грях.

       Когато юдеите узнали, че Христос е излекувал болния и му казал да вземе одъра си и да ходи, се изпълнили с ненавист към Господа и търсели случай да Го убият, загдето нарушавал съботната почивка. И при други случаи, когато Христос е бивал обвиняван в нарушение на закона относно съботата, Той е изтъквал истинския смисъл на закона, а именно, че съботата е за човека, а не човек за съботата, че в събота е позволено да се прави добро и че Син Човечески е господар на съботата.

       От историческата някогашна Витезда при Овчи порти в Йерусалим днес са останали само развалини. Днес вече не слиза тук ангел Господен, за да раздвижи водата. Няма тук и чакащи болни. Това обаче не ще рече, че днес изобщо няма болни или че няма и Витезда. И болни има, и Витезда има. Новата Витезда е светата Църква Христова с нейните благодатни свети тайнства, и по-особено – тайнството Покаяние.

       Спомняйки си днес евангелското събитие, станало някога при Витезда в Йерусалим, нека помним и предупредителните думи на Господ Иисус, отправени към излекувания разслабен: „Ето, ти оздравя. Гледай да не грешиш вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Ако ли обаче сгрешим, нека не се отчайваме, а да се хвърлим в благодатните изцелителни води на духовната Витезда, тайнството покаяние, за да получим изцеление. Божественият Лекар – милосърдният Господ Иисус и нам ще помогне, както някога помогна и на разслабения – ще ни изцери от нашите телесни и душевни болести и ще ни спаси. Нему слава во веки! А м и н!