Разсъждение

Разказвайки за един красив 20-годишен младеж на име Георги, който в разцвета на хубостта и младостта си, живеейки в суетния свят, познал пътя на спасението и просветил се с духовна мъдрост, свети Симеон Нови Богослов завършва с тези думи: „Разбирате ли, че нито младостта пречи, нито пък старостта ползва, ако човек няма разум и страх Божий?“. С какво е пречела младостта на апостол Иоан да повярва в Христос Господ, и какво е ползвала старостта еврейските старци, които били слепи по ум и в своята слепота осъдили Сина Божий на смърт? Нищо. Нищо не им пречи младостта на юношите и в наши дни да подарят вярата и любовта на Христа, Който ги е сътворил от любов. И нищо не ползва старците в днешно време тяхната старост, ако душата им е отровена от злоба към Христа. Младото и старото тяло не са нищо друго освен нова и стара одежда за душата. И едната, и другата дреха може да покриват и здрава, и болна душа. А нашата цел е здрава и чиста душа.

БЕСЕДА за ужаса на природата при смъртта на Господ

И земята се потресе, и скалите се разпукаха (Мат. 27: 51).

О, какъв страшен укор към хората! Мъртвата природа познала Онзи, Когото хората не могли да познаят. Всяко безсловесно създание се развълнувало и протестирало на своя си език. Нямата земя се разтресла – това е нейният език. Скалите  се разпукали – това е техният език. Слънцето потъмняло – това е неговият език. Всяко създание протестирало по свой начин. Защото всяко създание е покорно [на Господа], както някога Адам в рая. И всяко създание Го познава, както някога Адам в рая. Как така всички безсловесни създания Го познавали и са Му били послушни – това ние не знаем. Това е някакво вътрешно чувство в създанията, което им е вложено от Божието Слово, чрез Което са създадени. И това чувство на безсловесните създания е по-полезно от човешкия, помрачен от греха, разум. От всичко съществуващо, нищо не е по сляпо от човешкия, помрачен от греха, разум. Защото той не само не вижда онова, за което е сътворен да вижда, а вижда онова, което е противно на творението, противно на Бога, противно на истината. Това е прогресиращо развитие на слепотата, това са числа под нулата. Това е човек по-нищожен от тварите. Защото, докато свещениците в Иерусалим не познали своя Бог, бурите и ветровете Го познали, растенията и животните Го познали, моретата, реките, земята, скалите, звездите, слънцето, та чак и демоните, Го познали. О, какъв срам за хората! Земята се потресла, скалите се разпукали, а слънцето потъмняло колкото от гняв, толкова и от печал. Цялата природа се опечалила от мъките на Сина Божий, на чиито мъки иерусалимските свещеници се радвали. И протест, и печал, и страх. Уплашило се всяко създание от смъртта на Онзи, който гръмогласно го повикал от нищото да се радва на съществуването си. Като че искало да каже: „С кого сега ще останем и кой ще се грижи за нас, когато Вседържителят издъхна?“. О, братя, да се засрамим от този протест, от тази печал и от този страх на безсловесните създания! И с покаяние да викнем към Победителя Господ: „Прости ни, милосърдни Господи, прости ни, защото когато грешим и Те оскърбяваме, наистина не знаем какво вършим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски