Разсъждение

„Духовните началници трябва да се отличават както пастирите от овцете.“ Тъй говорил св. Теодор Пелсуетски (Тълкувание на I Посл. Тим.). Животът на свещеника винаги е бил пример за добро или лошо. Добрият живот на свещеника утвърждава Евангелието, а лошият го отрича. Никой в света не е в състояние да потвърждава истинността на Евангелието, нито така да я отрича, както свещеникът със своя живот. Добрият свещеник се различава по делата си от лошия свещеник не по-малко, отколкото пастира от вълка. Затова участта на добрите свещеници ще бъде със синовете Божии, а участта на лошите свещеници ще бъде със зверовете на тъмнината. Добрите пастири на Църквата до последното си издихание са се грижили за своето стадо, което оставяли след себе си. На смъртната постеля св. Иосиф Песнопевец[1] се молил на Бога: „Запази Твоето стадо, о, Сине Божий, всичко създадено от Твоята десница запази до свършека на времето. Бъди Помощник на възлюбените синове на Твоята Църква. Дарувай на Твоята Невеста (Светата Църква) вечен мир и безбурна тишина“. А св. Антипа, изгаряйки в нажежения меден вол, се молил Богу: „Не само мене, но и онези, които ще бъдат след мене, направи участници в Твоята милост“.

БЕСЕДА за търсенето на Живия между мъртвите

Защо търсите Живия между мъртвите (Лк. 24: 5)?

Като че ли учуден, Ангелът Божий пита жените мироносци: Защо търсите Живия между мъртвите? Тайновидецът Бог и Божиите сили като че ли искат да кажат: „Как сте могли и за миг да помислите, че Той е в плен на смъртта? Не знаете ли, че Той е началник на живота? Не знаете ли, че целият живот е от Него, и нито едно живо същество не може отникъде другаде да получи и нито една капка живот? Нима Той не ви показа достатъчно [убедително] на земята Своята власт над живота и смъртта? Кой даде живот на мъртвия Лазар? Кой лиши от живот безплодната смокиня? О, братя мои, да престанем да търсим Живия между мъртвите. Ако някой от нас още търси Христос между мъртвите, нека да престане с тези душегубни трудове. Това е напразен труд на евреите, на безбожниците и на нехристияните. Ние знаем, че Жизнодавецът Господ не е в гроба, а на Престола на славата, в небесата. Непомраченият от греховете дух гледа в небето и не вижда гроб; а помраченият от грехове дух гледа в гроба и не вижда небе. Грехът и добродетелта управляват духовното състояние на човека и те му откриват своите противоположни един на друг светове. Грехът приковава състоянието на духа към земята и му показва света на тлението; добродетелта издига състоянието на духа към небето и му открива безсмъртния свят и възкръсналия Христос като Цар в този свят.                                                                                                                                                        О, братя, да не искаме живот от творението, а от Сътворителя. И да не падаме в още по-тежкия грях, а именно, да търсим Сътворителя в гробището на сътворението, нито пък светоносния Безсмъртен, в тъмнината на смъртта.

Господи Иисусе, Победителю на смъртта, към Тебе викаме – от тлението и от смъртната тъмнина ни възкреси в живот вечен. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Възможно е правилното да е Песнописец, но го пиша според сръбския оригинал (бел. прев.).

       Стих: Ти плачеш, Иисусе, проявявайки човешката природа, а възкресяваш приятеля с божествената сила.

       В този ден празнуваме възкресението на светия и праведен Лазар Четиридневен, Христовия приятел. Той бил по рождение евреин, от сектата на фарисеите, син на фарисея Симон, родом от село Витания. Когато Господ наш Иисус Христос извършвал Своя земен път за спасението на човешкия род, Лазар станал Негов приятел по следния начин. Понеже често беседвал със Симон, който също очаквал възкресението на мъртвите и много пъти ходил в дома им, то Христос много обикнал Лазар, заедно с двете му сестри Марта и Мария.

       Наближавали спасителните страдания Христови, когато вече подобавало всички да се уверят в тайната на Възкресението. Иисус пребивавал отвъд Йордан, възкресявайки от мъртвите преди това дъщерята на Иаир и сина на Наинската вдовица. А неговият приятел Лазар заболял тежко и умрял. Иисус, макар да не бил там, казал на учениците Си: „Нашият приятел Лазар заспа”, и след малко отново рекъл: „Лазар умря!”. И повикан от сестрите му, той оставил Йордан и дошъл във Витания, близо до Йерусалим, на около петнайсет стадия. Посрещнали го Лазаревите сестри с думите: „Господи, ако ти беше тук, брат ни нямаше да умре. Но и сега, ако Ти е угодно можеш да го вдигнеш, защото всичко можеш!”. Иисус попитал хората: „Къде го положихте?”. Тогава всички отишли на гроба и когато отместили камъка, Марта казала: „Господи, мирише вече, защото от четири дни е вече в гроба.”. Като Се помолил и просълзил над лежащия в гроба, Иисус викнал със силен глас: „Лазаре, излез вън!”. И мъртвият веднага излязъл, разповили го и си отишъл у дома.

       Това велико чудо възбудило завистта на иудеите и те се сговорили против него, но Той отново напуснал пределите им. Първо свещениците замислили да убият и Лазар, защото мнозина, като го видели, повярвали в Христа. Но той, разбирайки за заговора им, избягал на остров Кипър и заживял там, а в последствие бил поставен от апостолите за епископ на град Китион. Като поживял свято и богоугодно, трийсет години след като оживял, отново умрял и бил погребан в Кипър, извършвайки при това много чудеса.

       Преданието казва, че след възкресението си свети Лазар почти не ядял, пазейки строго въздържание, а епископския омофор му подарила Пречистата Божия Майка, която го направила собственоръчно. Император Лъв Мъдри, след едно божествено видение, пренесъл светите му мощи от Кипър в Константинопол, в построения от него храм в чест на светеца и с почести ги положил в скъпоценна рака в дясно от входа, срещу светия олтар. Пребивавайки там светите му мощи източват неизказано благоухание.

       Светите и богоносни наши отци и по-скоро светите апостоли установили да празнуваме в днешния ден възкресението на Лазар след четиридесетдневния пост за очистване, преди свещенодействието по време на светите страдания на нашия Господ Иисус Христос. Тъй като те считали възкресяването на Лазар за първи и основен повод за злия заговор на иудеите против Христа, то затова те поставили тук празнуването на това чудо, описано само от евангелист Йоан и пропуснато от другите евангелисти, защото когато те пишели своите евангелия Лазар бил още жив и можел да бъде видян. А по времето, когато свети Йоан пишел своето евангелие било необходимо да се докаже, че Христос е Син Божи и Бог, че Той възкръснал и че ще има възкресение от мъртвите, за което най-силно доказателство бил Лазар. Казват, че и цялото Евангелие на Йоан е написано в доказателство за това, тъй като другите евангелисти съвсем не споменават за безначалното раждане на Христа.

       Лазар нищо не разказал за намиращите се в ада или защото не е видял какво е там или защото му е било заповядано да мълчи за видяното.

       Има обичай всеки човек, починал неотдавна, да се нарича Лазар и погребалната одежда се нарича „лазарома”, за да се напомня за първия Лазар. Защото както той по словото на Христа възкръсна и отново оживя, така и другите мъртъвци ще възкръснат при последната тръба, за да живеят вечно.

       Христе Боже, по молитвите на Твоя приятел Лазар помилуй ни. Амин.