Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 928559 Постинги: 2514 Коментари: 0
Постинги в блога от 10.04.2021 г.
10.04 17:01 - !!!
 

 

 

 

Не бойся смерти, но готовься к ней, проводя святую жизнь. Если будешь готов к смерти – перестанешь бояться ее. Если возлюбишь всем сердцем Господа – сам пожелаешь смерти.

свт. Димитрий Ростовский

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
10.04 15:29 - СИНАКСАР
 НЕДЕЛЯ  ЧЕТВЪРТА  НА   ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

 

Богворецът на всичко - е поставил на човека определена крайна цел през време на земния му живот и е вложил в него есте­ствен и непреодолим стремеж за постигането на тая цел.

Коя е върховната и последна цел на човека според словото Божие? Кой е неговият непрестанен и непринуден стремеж? - Бог, достигане на Неговото съвършенство и святост. „Бъдете съвър­шени, казва Христос, както е съвършен и вашият небесен Отец" (Мат. 5:48). Съвършенството, за което става дума, се осъществява в пълно разкриване на духовните сили на човека, в стремежа към Бога. И понеже Бог е абсолютното съвършенство и абсолютното добро, то и нашият стремеж е насочен към постигане на Божието съвършенство и абсолютното добро. Това значи непрестанно да растем в доброто. Ако днес сме били добри, утре да бъдем още по­добри. Ако днес сме били на едно стъпало по-ниско на стълбицата на нравственото съвършенство, утре да бъдем с едно стъпало още по-високо, още по-близко до Бога. Пътят на нравственото усъвър­шенствуване, следователно, е непрестанно възлизане по стълбата, която води от земята към небето. Мнозина добродетелни хора през време на земния си живот са възхождали по тая стълбица и са до стигали възможното за човеците духовно-нравствено съвършен­ство. А някои са ни оставили и писмени трудове, в които въз основа на св. Писание и личния си опит са посочили конкретно пътя към нравственото съвършенство. Такъв е и твърде известният труд „Лествица" или „Райска стълба", чийто автор е днес чествуваният от св. Църква св. Иоан Лествичник.

Този Божи угодник е роден в 525 г. неизвестно где. На шестна­десетгодишна възраст постъпил в манастир. След като навлязъл и укрепнал в монашеския живот, се уединил в една килия, в която прекарал 19 години. Още по-късно усамотил се в една пещера в планината Синай. Тук прекарал 40 години. Когато станал на 75 години, настойчиво бил поканен от братята на Синайския манастир да им стане игумен. Като игумен прекарал няколко години. Оттук получил името „Синаит"". Бил много учен и затова бил наречен още „Схоластик". Последните години от живота си прекарал пак в отшелничество. Починал вероятно към 608 г. на повече от 80-годишна възраст.

Св. Иоан е известен най-вече като автор на „Лествицата". Затова още е наречен „Лествичник".

Св. Иоан прекарвал живота си във въздържание, молитва, под­визи, четене, писане, труд и духовни съзерцания. Той не бил    краен    аскет-постннк,    употребявал всякаква храна, позволена от устава, но се хранел скромно, без да угажда на плътта си. По тоя начин той угасявал плътските си възбуждения. Спял малко, колкото да се отмори от продължителните бдения. Горял от силна любов към Бога. Денем и нощем не можел да се насити от съзерца­нието на Божията слава, светлина и красота.

Иоан, игумен Раитски, отправил до Иоан Синайски (Лествичник) прелюбезно писмо с почтителна молба — да изложи писмено своите богомъдри поучения. На това св. Иоан Синаит отговорил с не по-малка учтивост, смирение и, проявявайки послушание, се заел да изпълни предложението. Така се появила известната „Лествица ".

Какво представлява „Лествщсипа" на св. Иоан? -Тя, соб­ствено, е ръководство за духовен живот на монасите, но представ­лява интерес и за всички други християни, които проявяват рев­ност към духовен живот.

Според св. Иоан Лествичник нашият земен живот трябва да представлява постоянно възхождане от земята към небето по „стълбицата" на духовното усъвършенствуване. „Лествицата" се състои от 30 слова, които са като стъпала към небето. Прехождането от една степен на друга не винаги се обуславя логически и психологически, пък и самите степени не винаги са ясно разгра­ничени. Целта на съчинението е повече дидактическа и практиче­ска — да се начертае пътят на нравственото усъвършенствуване. При написването на тоя труд св. Иоан е използувал преди всичко св. Писание, а след това и някои съчинения на известни до него подвижници, като Евагрий, Касиян, папа Григорий Велики, Георги Арсилат и др., както и своя богат личен духовен опит.

„Лествицата" си е спечелила голяма слава. Тя е била преве­дена отдавна на много езици. На български е излязла към 10—11 век. Тя не е риторическо съчинение. Изказаните в нея мисли имат характер повече на сентенции; с малко думи е казано много нещо. Обикновено във всяко слово се разглежда някоя християнска добро­детел или порок.

Разгледани са следните по-важни предмети: Отричането от свет­ските наслади и житейските попечения (1—3). Послушанието (4), Покаянието (5), Спомнянето на смъртта (6), Кротостта (8), Злословието и Клеветата (10), Многоглаголствуването и Мълчанието (11),Ленността(12), Унинието (13), Чревоугодието (14), Целомъд­рието (15), Сребролюбието и Нестяжанието (16—17), Гордостта (23), Смиреномъдрието (25), Блаженото безмълвие (27), Молит­вата (28), За земното небе или достигане на безстрастие още тук на земята преди Възкресението (29) и За Съюза на трите добродетели— вярата, надеждата и любовта (30).

Първото стъпало на стълбата, водеща към духовното съвършен­ство, е отричането от света -от суетата и светските удоволствия. Защото оня, който истински е възлюбил Бога, той трябва да презре всичко, що го свързва с тоя свят, и да прилепва душата си към Бога (Пс. 62:9). Оня, който е успял да победи стра­стите си, той вече е придобил способността лесно да различава и разпознава злото от доброто и да върши само доброто. Така той достига „Исихиа" -т. е. безмълвие, безметежие, блаженото спо­койствие и става способен, бидейки още тук в плът, да съзерцава небесното.

Така, отрекъл се от всичко примамливо на тоя свят, което от­клонява от пътя на спасението, човек, преминавайки едно след друго стъпалата на райската стълба — чрез покаянието, смире­нието, незлобието и другите упоменати по-горе добродетели, потъпкал и препобедил пороците, той достига най-сетне до най-гор­ното стъпало - съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта. Ето какво пише св. Иоан Лествичник за този божествен съюз.

„А сега, след всичко казано, остават тия три, които свързват и съдържат всичко: вяра, надежда и любов, а по-го­ляма от всички е любовта, защото с нея се именува Бог (1 Кор. 13:13). По мое разбиране — пише св. Йоан — вярата е подобна на лъча, надеждата на светлината, а любовта на кръга на слънцето. Но всички те заедно съставят едно сияние и една свет­лост."

„Блажен е оня, който има такава любов към, Бога, както стра­стно влюбеният към своята любима."

„Оня, който истински люби, винаги носи в себе си образа на. любимия и с наслада прегръща тоя образ в дущата си. Това въж­деление не му дава покой даже и на сън - и тогава сърцето му бе­седва с възлюбления. Така обикновено бива с телесната любов, така е и с духовната"". Който искрено обича Бога, той чезне по Бога и Неговите двори - св. Негов храм (Пс. 83:2). От всички телесни физиологически усещания най-чувствително е жаждата. Тя е по­служила и за сравнение на стремежа на човека към Бога. За нея Псалмопевецът казва: „Жадува душата ми за Бога крепки и силни” (Пс. 41:3).

Истинското и пълно познание е непосредственото — придобито от непосредствено общуване. Колкото повече дружим с един прия­тел, толкова по-добре го опознаваме. Най-добре се познават ония, които се обичат, защото те най-тясно общуват помежду си. Оня, който обича Бога, нему Бог се открива. ..Обичащият Бога преди това е възлюбил своя брат; защото второто служи за доказател­ство на първото".

„Надеждата е несъмнено владение на едно съкровище преди още да сме го получили," Тя е „залогът на бъдещите блага," „С  надежда са свързани нашите трудове; върху нея се изграждат под­визите; нея окръжава Божията милост."

Лествицата на св. Иоан завършва с възторжен призив към чи­тателите — да тръгнат усърдно към небесните висоти, към Господнята планина (Ис. 2:3), към достигане Богопознанието и съвър­шенство във вярата до пълната възраст на Христовото съвършен­ство (Ефес. 4:13).

„Лествицата" на св. Иоан Лествичник има отношение не само към монасите, но и към всички християни. Тя е стълба към небето, към рая, към духовното съвършенство, към Бога. То се знае, че не е възможно изведнъж да се изкачим на най-горното стъпало на стълбата, изведнъж да възлезем на върха на планината. Трябва да започнем от най-долното стъпало, като осъществяваме в живота си една след друга последователно християнските добродетели и побеждаваме едно след друго греховните влечения.

Да започнем да се изкачваме по стълбицата на духовното съвър­шенство, като започнем с отричането от всичко земно, което се явява за нас като пречка към небето. Да прегърнем смирението и потъпчем гордостта, за да се възвисим духовно. Чрез покаянието и постоянното богомислие да възлизаме стъпало по стъпало, по тая спасителна стълба, която да ни доведе до богопознанието и богообщението, до върховния идеал и крайна цел на нашия християн­ски живот — съвършенството в Бога, на Когото да бъде слава, чест и поклонение!   Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 928559
Постинги: 2514
Коментари: 0
Гласове: 779
Календар
«  Април, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930