За трите вида грешници, или кой е ключът от вратите на покаянието

Колко недели вече ние пеем: Жизнодавче, отвори ми вратата на покаянието? И всеки път получаваме от Господа утешителен и въодушевяващ към покаяние отговор - или в евангелските четива, или в събития, свързани с неделните дни. Делото на покаянието прилича на това, като някой глава на семейството (домовладика) се намира във вътрешните покои на своя дом, а други, желаейки да влязат при него, викат отвън: “отвори ни, отвори ни вратата!”.

Домовладиката отговаря отвътре на един: „влез, вратата е отворена”; на друг: “влез, вратата не е заключена, само е притворена, отвори и влез”; на трети: “ключът е отвън, намери го, отключи и влез!”. Различни хора, различни отговори и различни усилия при влизане в дома. Но всички, дошли пред вратата, смело влизат вътре, приближават се до Домовладиката, коленичат пред него - удостояват се с неговата отеческа прегръдка и остават при него - да се утешават от неговата всеоблажаваща близост. Разбирате ли тая притча? Домовладиката е Господ, Който приема каещите се хора и отново ги приближава до Себе Си. Кои са първите от тях, които намират вратата отворена? Това са ония, които след последната изповед и приемане на светото Причастие са запазили себе си чисти от всякакъв грях, не са осквернили своите мисли и чувства с никаква нечистота и са запазили огъня на ревността незагасен. Кои са вторите, които са намерили вратата притворена? Това са ония, които понякога са изоставали в ревността по богоугаждането, поддавали са се от време на време на безгрижие и леност, и макар да са се запазили от тежки грехове, невинаги са опазвали своите мисли и чувства чисти пред Господа. Кои са третите, за които вратата е била затворена и ключът поставен някъде, така че и него трябва да търсят? Това са падналите в тежки грехове, поробили себе си на страстите и греховните навици и поради това паднали в окаменено безчувствие, в безгрижие и заслепление.

Към коя от тия три групи принадлежим ние? Към коя ще се причислим самите ние? Към първата? Ще се намери ли такъв? Към втората? И те са рядкост. Остава да се причислим към третата група. Блажени са първите. Не съвсем зле са и вторите. Но не бива да се отчайваме и ние, обременените от грехове и овладени от страсти. Господ е готов и нас да приеме, Той и нас зове, ще ни приеме и ще ни допусне при Себе Си. Макар че вратата е заключена и не се знае къде е ключът: ще потърсим и ще го намерим, ще отключим вратата и ще влезем при Господа. Уверение за успеха е света Мария Египетска, чествана днес. За нея вратата е била заключена и непристъпна. Но Господ ѝ дарил мъдрост и тя влязла. Нека тръгнем по нейните стъпки и всичко ще постигнем.

Какво е станало с нея, та вратата, която по-рано била заключена, изведнъж се е отворила? Нали тя не е предприемала нищо особено. Застанала до вратата и стояла, без да се отрони нито звук от устата ѝ. А след миг тръгнала и намерила заключената врата отворена. Значи на минутата тя намерила ключа, отворила вратата и отстранила всички пречки. Именно върху тая минута нека се спрем по-внимателно и да разберем нейната сила. Какво е станало тогава?

Виждате, че тогава не се е случило нищо външно, а всичко се е извършило чрез вътрешна промяна на мислите и чувствата. Аз видях, казва тя, цялата бездна на греха и ме обхвана ужас от чувството за Божия гняв, готов да ме срази за моите грехове. Стана ми омразна моята страст, която ме погубваше. Отвратих се от нея от цялото си сърце и я намразих. И обещах на Господа - да не се обръщам към предишните мерзости, но да служа само на Него през целия си живот, предлагайки Му за поръчителка Пречистата Владичица, която Го е родила. Ето какво е станало! Вгледайте се и ще намерите тук и ключа, и отворената врата и онова, което ги е отворило.

Какво представлява ключът от вратата на покаянието? Това са болезнените покайни чувства: чувство за своята греховност и виновност, чувство за Божия гняв за греховете и страх от него, чувство на съкрушение и разкаяние за всички грехове.

В какво се състои завъртането на ключа, който отваря заключената врата? В погнусата от греха, в омразата към него, в отвръщане на сърцето от него и обръщането му към Бога и добрите дела.

В какво се състои отварянето на вратата на покаянието? В твърдото и непоколебимо решение да не се връщаме към миналите недостойни дела и в искрено обещание да служим на Господа през целия си живот. И така - да осъзнаем греховете си, да се разкаем и да скърбим заради тях, да се отвратим от тях и да се обърнем към Господа, обещавайки да не си играем със страстите и греховете - ето отворената врата.

Ако всичко това е направено, можем ли веднага да влезем? Още не, трябва да получим разрешение за влизане. Това разрешение се получава чрез изповед на греховете, а ни се връчва чрез разрешителната молитва на изповедника. Остава само да влезем, да се приближим до Домовладиката, Той ще ни прегърне и ще останем при Него. Това се извършва чрез тайнството Причастие.

Така света Мария Египетска ни показва какво представлява ключът от затворената врата на покаянието, как да го намерим, как да го завъртим, за да отключим, как да отворим вратата и накрая да влезем. Нека вървят по тези стъпки всички, на които е нужно това. А на кого не е нужно? Нека тръгнем всички. Никой да не се отказва, никой да не изостава от другите, никой да не се отчайва. Домовладиката вика и чака всички ни. Да тръгнем, като се принуждаваме взаимно и като се поощряваме взаимно. Нека казваме на изоставащите: Защо стоите на едно място? Нима искате да останете вън от Божия дом? Пристъпвайте бодро! Вие не пеете ли от сърце заедно с Църквата, или само с уста казвате: Жизнодавче, отвори ми вратата на покаянието? Защо стоите? Пристъпете към работа. Всичко имате подръка. Иска се съвсем малко труд, всичко ще намерите и ще имате успех. Ето и ключът. Вижте как трябва да се завърти, как ще отворите вратата и как ще влезете. Погледнете, когато вратата се отвори за друг, и ще видите отеческите обятия готови да ви прегърнат. Не се бавете повече, озъртайки се на всички страни и губейки безполезно краткото и скъпо време.

Да, братя, кратко е вече скъпото време! Скъпото време е времето на поста и покаянието. От него остава малко. Ако сме пропуснали, дали ще го дочакаме пак? Това казвам за всички, които още не са се примирили с Господа и се чувстват обременени от много грехове. Казвам го с цел да ги предпазя, да не би някой, отлагайки подвига на поста и покаянието седмица след седмица, да го отложи изобщо през този пост. И цяла година ще се измъчва под товара на греховете и Божия гняв за тях. Добре е, ако доживеем до следващото благоприятно време. Иначе ще си отидем оттук непомилвани. А там и без нас, разбира се, ще ни отворят вратата, но вече не на покаянието, ще ни тикнат вътре и ще заключат завинаги. Зад нея ще ни срещне не прегръдката на Отца, а неугасим огън и духовете на злобата, нашите врагове.

Като си спомним това, братя, нека побързаме да си отворим вратата на покаянието по примера на преподобната Мария Египетска, по чиито молитви Господ да ни вразуми в това толкова необходимо за нас дело. Амин.

 21 март 1865 година

     Св. Теофан Затворник

• Самая крепкая вера – вера, основанная на личном опыте. Если вера основана лишь на внешних чудесах, то она ненадёжна. Жизнь в общении с Богом – это и есть настоящая вера. У каждого верующего он есть – опыт непосредственного участия Бога в его жизни. У каждого была такая минута, когда он не мог не понять: это Господь. Когда приходит сомнение, нужно просто вспомнить эту минуту.
• Чтоб укрепилась вера, нужно по вере жить. Святых подвижников спрашивали: как обрести дар любви? И они отвечали: делай дела любви, и сердце твое обретет любовь. То же и с верой. Требуется искать Бога и стремиться исполнять Его заповеди. Подлинная вера – это дар благодати Божией. Грехи лишают нас благодати, поэтому вера и жизнь по вере – неразделимы.
• Внезапно веру потерять нельзя; к потере веры человек идет, так же, как и к обретению веры. И то, и другое – результат множества маленьких шагов, нравственных падений, которые мы совершаем. Потому важно вовремя понять, как опасны мелкие, незаметные, неосознаваемые шаги в сторону от Христа.
• Бывают такие случаи, когда человек считает, что теряет веру в Бога, но он её и не имел. Например, один мужчина рассказал, что он перестал верить в Бога, после того как сильно болела его дочка, он много молился, но спасти дочь так и не удалось. На самом деле этот мужчина потерял не веру в Бога. У него, как и у многих других людей, была точка зрения, что есть нечто, которое называется «богом». Этот мужчина был уверен, что, если у этого нечто сильно попросить, то обязательно получишь.
• Настоящую христианскую веру потерять нельзя. Когда человек по-настоящему поверит, то такому человеку уже не захочется расставаться с этим чудным даром веры. Конечно, у каждого могут появляться сомнения, но главное, чтобы они были честными и искренними. После внимательного разбирательства в своих сомнениях вера станет только крепче. Как и любовь.
• Нужно стараться услышать глас Божий, направляющий нас ко спасению в любых обстоятельствах жизни. Даже трудные обстоятельства, например, рождение тяжелобольного ребёнка, потеря близкого, потеря жилья – могут привести ко спасению, а могут восприниматься лишь как трагедия.