Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 962081 Постинги: 2562 Коментари: 0
Постинги в блога от 27.04.2021 г.
 

 

 

http://blagovestnik.bg/28-04-2021/

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
 ВЪВ ВТОРНИК НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

 

Като карате плътта да се труди, накарайте и душата си

 

“Господ, отивайки на доброволни страдания, казваше на Апостолите по пътя: Ето, възлизаме в Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие (Мат. 20:18). Врочем елате да Го придружаваме и да се разпънем за житейските удоволствия заради Него”. Така светата Църква ни кани да съпътстваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена за Неговите божествени страдания и смърт. Като послушни чеда, ние чухме тоя майчински призив и тръгнахме по указания от нея път на придружаване на Господа. И сега на мене ми предстои не да ви убеждавам в послушание, а утешавайки се с вашето послушание, да ви пожелая само по-пълно и по-съвършено да доведете докрай започнатото. И наистина, ако някой от вас запита: “Ето, Църквата ни зове да придружаваме Господа, Който отива на доброволни страдания, как да направим това” - то нищо не бих могъл да им отговоря, освен: “Каквото и да правите, правете го както трябва и ще придружавате Господа”.

Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. Постът до степен тялото да чувства лишението от пълното доволство в храна и питие, съсредоточеният молитвен труд, избягване на обикновените несериозни отношения с другите, принуждаване на себе си към душеспасителни занимания и други, свързани с изпълняване на говеенето, са първата стъпка в нашето придружаване на Господа към разпятието. Нужно е само да поемем тая тежест драговолно, без себежалене. Всеки човек обича живота. Малък недостиг в храната и лишаване от сън или по-голямо затруднение и умора и се раздава викът на плътта и на него се струва, че се извършва покушение срещу живота му. Който, без да обръща внимание на тоя вик, на тая като че ли раздяла с живота, не само не се подаде на себежаленето, а напротив, принуждава себе си към посочените трудове, той всеки път, когато върши това, прави крачка след Господа. И трябва да кажем, че само такъв Го и придружава. Това така ли е с нас? Ако е така, ние сме на правилен път. Ако не е така, нека се погрижим да прибавим към труда, който все пак извършваме, това строго отнасяне към изискванията на плътта, заради Господа. Така ние ще принесем на Господа в жертва нашето себеугаждане, или ще съразпънем с Него нашата плът, подражавайки, макар и слабо, на Неговия подвиг в Гетсиманската градина.   

Като започнем така, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. Искам да кажа: отрудвайки плътта, нека отрудим и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго. Нека ги приведем в съгласие с поетите вече от нас трудове. Като постим телесно, нека заставим и душата да пости: да отсичаме пожеланията, да потушаваме възникналите порочни движения - гняв, осъждане, гордост, корист, неотстъпчивост и пр. Отрудвайки тялото с молитва в храма или у дома, да се потрудим и духом благоговейно да стоим пред лицето на Господа в сърцето си, с внимание към онова, което се пее и чете. Като избягваме житейската мълва и се уединяваме телом, нека прибавим към това неразсеяност на ума и съсредоточаване в себе си. Като заставяме тялото да бодърства, да възбудим бодростта и на духа, или живото устремяване на усърдието ни към Господа. Като принуждаваме себе си към духовни занимания, да принудим и душата си да има желание към тях, защото тя винаги може да се хвали с тях. Когато направим това, с него ще обвържем душата. И тя, която е обикнала свободата в движенията и действията, като усети наложените ѝ ограничения, ще започне да страда като в неволя и да надава вик на недоволство. Въпреки това не бива да отслабваме самопринуждението. Така ние ще се оприличим на Господа, когато Го повели вързан на съд, и ще застанем още по-близо до Него в придружаването към доброволните страдания. Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак, и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.

Да пристъпим още по-близо. Да застанем пред съда, подобно на Господа. Вие вече сте намислили да сторите това. Разбирам вашето говеене с цел да се приобщите със светите Христови Тайни. Към най-достойно причастяване се приготвяваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да осъзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, да се изповядаме откровено за всичко, с твърдо намерение да не се поддаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каяфа, от там при Пилат, от Пилата при Ирод, от него пак при Пилат. Разликата е в това, че Господ Иисус съдили и поругавали несправедливо, а ние ще осъдим и съкрушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание чрез невинното осъждане на Господа.

Искате ли накрая да пристъпим при самия Иисус и да вървим с Него към Неговото доброволно страдание - като че ли стъпка по стъпка? Ето какво трябва да направим: да преминем с дълбоко размишление целия кръстен път на Господа, да възприемем Неговото страдание с чувство, доколкото това е по силите на нашето естество, и да Му състрадаваме сърдечно. Да започнем с молитвата на Господа в Гетсиманската градина, в скръб и изнемога до кървава пот, да вървим с вързания Христа по стръмнини и долове до двора на първосвещениците. Да останем с Него при несправедливите обвинения против Него, при подигравките и осмиванията на слугите, при отричането на апостол Петър. Да отидем след Него при Пилат, от Пилат при Ирод и обратно. Да чуем виковете на тълпата, яростта на съдиите и несправедливата присъда. Да понесем с Него кръста към Голгота - тежък до падане под него, при шума на заслепения народ и жлъчните разговори на тържествуващите старейшини. Да пренесем върху себе си приковаването към кръста, когато в живата плът са забивали гвоздеи, издигането на кръста, което е разпъвало раните и причинявало страдания, плача на приближените и сред тях съкрушената Майка на Господа, насмешките на неразумните, крайното изтощение до жажда и навеждането на главата с предаване на духа. Да преминем всичко това мислено и да го възпроизведем по-живо у себе си; да възбудим у себе си съчувствие към тия страдания и така искрено да ги изживеем, като че ли ние самите страдаме и сме наранявани. И ще се оприличим на жените, които, вървейки след Иисуса, понесъл кръста, плакали. Така, стъпка по стъпка, ще се приближаваме все по-близо и по-близо до Христа Господа, Който отива на доброволни страдания, и ще Го придружаваме. Започнали с телесни трудове, да преминем от тях към духовни подвизи. А заедно с едните и другите нека извършим самоизпитание, в покаяние да оплачем и да поправим лошото, за да се причастим достойно с Христовите Тайни. А накрая, с дълбоко размишление върху страданията на Господа Иисуса да Му съчувстваме и състрадаваме. Но само това ли? Не забелязвате ли, че с това пътят не може да бъде завършен? Така само придружихме Господа Иисуса, Който отива на смърт. Но трябва не само да Го придружим, а и да се съразпънем с Него. Как ще стане това? Когато тръгнем по пътя на истинския християнски живот и на дело започнем да изпълняваме Христовите заповеди, тогава ежеминутно ще разпъваме себе си заради Господа или спасително ще се съразпъваме с Христа Спасителя. Всичко посочено по-рано е само приготовление към това. В страданията на Христа Господа и в състраданието към Него ние имаме подбуда към християнски добродетелен живот, в душевно-телесните подвизи получаваме помощ за него, в покаянието и причастяването слагаме неговото начало и получаваме сили. Като сме извършили всичко, сега остава да започнем на дело да живеем наистина по християнски. А как и защо тоя живот е съразпятие с Господа Иисуса, ще разберете своевременно. Сами ще почувствате как, при изпълнение на християнските добродетели, ту ръцете и нозете се приковават, ту сърцето се поразява, ту главата се увенчава с трънен венец, ту цялото тяло на нашето естество се покрива с рани. Няма да пояснявам как става това. Вие сами знаете или ще узнаете. Ще завърша моето слово с искрено пожелание към вас: Господ да ви благослови, не само да Го придружавате, но и да се съразпънете с Него, защото няма друг път към спасение. Амин.

 

30 март 1865 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 1
27.04 07:29 - СИНАКСАР
        ВЕЛИКИ ВТОРНИК

 

 

 

 

В светия Велики вторник спомняме притчата за Десетте девици. За предмет на тая притча Господ Иисус взел един тогавашен местен обичай — младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Така младоженците тържествено са били въвеждани в брачния чертог и придружаващите ги са уча­ствували в сватбеното пиршество.

Господ Иисус е представен в притчата като жених на Църквата. Дошло времето, когато според Неговите пророчески думи, Жени­хът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение и смърт. А това са тъкмо дните на Страстната седмица. Затова очевидно е наредено тая притча да се чете тъкмо днес. По тая причина и бого­служението през първите три дни на Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха".

Основната мисъл на притчата е духовното бодърствуване, което се предпоставя от неизвестността на Второто Христово пришествие и на собствената наша смърт, а също и от необходимостта винаги да бъдем готови за посрещането на Гос­пода и за смъртния час. Тази е главната идея и на тропаря на утрената през първите три дни от Страстната седмица: „Ето Младо­женецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото Той намери буден. Недостоен пък е оня, когото намери заспал. Затуй, внима­вай, душо моя, да не те налегне безгрижен сън, та да не би да бъ­деш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Божието царство, но стресни се прочее и казвай: „Свят, свят, свят си Боже, чрез Богородица помилуй ни!"

Притчата за десетте девици разкрива и друга една мисъл: значението на милосърдието за влизането в брачния Хри­стов чертог — Небесното царство (Мат. 22:2). Петте неразумни девици са били също чисти и девствени както и другите техни пет подружки. Ценно, наистина, е девството, но само то не е доста­тъчно за нашето спасение. Нужна е преди всичко дейна и състра­дателна любов (Мат. 25:34—36). А тъкмо това е липсвало на петте неразумни девици, защото не им стигнал елей в светилниците. А думата „елей" на гръцки означава не само масло, но и милост. Неразумните, при това не проявили и духовна бодрост, поради което и били заспали. А това ще рече, че смъртта ги е намерила неподготвени. И когато среднощ се чул вик: „Ето Младоженецът иде! Излезте да го посрещнете!" — те се събудили и, като видели че маслото им се привършило и светилниците им почнали да гаснат, поискали от мъдрите да им дадат от своето масло. Те обаче им отказали, за да не би да не стигне и на тях и ги пратили при про­давачите да си купят, т. е. да идат при бедните и нуждаещите се и да проявят към тях милосърдие. Когато обаче те отишли да си ку­пят масло, ето Младоженецът пристигнал. Будните девици Го посрещнали и влезли заедно с Него в брачния чертог, и вратите след тях се затворили. След това дошли и другите девици, почнали да хлопат на вратите и да викат: „Господине, Господине, отвори ни!" В отговор на техния призив се чул отвътре глас: „Истина, истина ви казвам, не ви познавам!" И тъй бъдете будни — за­вършил притчата Си Господ —защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески" (Мат. 25:13)!

Поуката от притчата е ясна:, ние трябва да бъдем винаги готови да посрещнем Небесния Жених Господ Иисус Христос, при вто­рото Му славно пришествие, защото не знаем кога то ще стане. Трябва да бъдем също готови и за смъртния час, защото и той ненадейно ще дойде като нощен крадец. Особено пък трябва ду­ховно да бодърствуваме в тия дни на Господните страдания. Оня, който не полага грижи да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т. е оня, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.

Младоженецо Xриете, направи ни участници заедно с мъдрите деви в Твоето Небесно царство и ни причисли към избраното Твое стадо, защото си благ и човеколюбец! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

 

http://blagovestnik.bg/27-04-2021/

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 962081
Постинги: 2562
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Април, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930