Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764606 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 29.04.2021 г.
29.04.2021 06:21 - СИНАКСАР
 Велики четвъртък

 

В светия Велики четвъртък божествените Отци, които всичко добре са устроили, като са приели един след друг от светите Апостоли, са установили и са ни предали да спомним четири неща: свещеното омиване (на нозете), Тайната вечеря, сиреч установяването на тайнството св. Евхаристия, предаването на Господа и Неговия несправедлив съд.

Понеже еврейската Пасха трябваше да се извърши в петък, в който ден действително трябвало да бъде заклана и Нашата нова Пасха — Христос (1 Кор. 5:7), то според божествените Отци, трябвало Христос да предвари Своето заколение и затова отпразнувал Пасха заедно с учениците си един ден преди законната Пасха (Изх. 12:1—20). Тази вечер и нощ (четвъртък срещу петък) заедно с петъка у евреите се смята за един ден. Защото те не изчислявали времето както ние днес го изчисляваме -денонощие, а нощедневие, което и досега е запазено в църковната практи-ка - новият ден започва от вечерта.

Някога евреите празнували Пасха точно според предписанието на Закона - с препасани чресла, изправени (стоешком), с обути нозе, с тояга в ръка бързишком (Изх. 12:11) и без вино, докато по времето  на Христос те яли според тогавашния римски обичай и употребявали вино.

Христос извършил Пасха в дома на един иерусалимски жител чието име не се знае. Според св. Атанасий това бил Заведей, баща на апостолите Иаков и Иоан. Когато настъпила нощ, Христос седнал на трапезата заедно с учениците Си, за да извърши еврейска Пасха. Преди самата вечеря, за да даде пример на смирение, Господ Иисус снел връхната Си дреха, препасал кърпа и омил нозете на Своите ученици. По време на вечерята Иисус отправил поучение към учениците Си - да се обичат един друг и да не се стремят към големство. Същата тая вечер е станало и вероломното предателство от Иуда и учредяването на св. тайнство Евхаристия

Така след вечеря, Господ взел хляб, благословил го, преломил го и като подал на Своите ученици, казал: „Вземете, яжте - това е Моето тяло, за вас преломявано, за прощение на греховете." След това взел чашата, благодарил, подал я на учениците Си и казал:”Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за прощение на греховете." А след това добавил: „Това правете за Мой спомен." След като изпяли хвалебна песен, Иисус и учениците Му излезли от горницата и се отправили за Елеонската планина. Тук Спасителят по обичай често прекарвал нощем на молитва. Междувременно Той казал на учениците Си, че тая нощ всички те ще се съблазнят в Него. Апостол Петър обаче възразил на това, уверявайки Го, че той е готов да положи душата си за своя Учител, и че дори и всички да се съблазнят и да се отрекат от Него, той няма да се отрече. На това обаче Господ казал, че преди още петел да пропее, Петър три пъти ще се отрече от Него.

Като дошли до едно място, наречено Гетсимания, Господ поръчал на учениците Си да поседнат там, взел трима от тях - Петър, Иаков и Иоан, поръчал им да бъдат будни и да се молят, за да не паднат в изкушение, а Сам Той се поотдалечил, паднал на земята и започнал да се моли горещо на Своя небесен Отец, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а, както Ти!" Капки кървава пот падали на земята от божественото чело на Христос. На три пъти Той дохождал при тримата Си ученици и все ги заварвал да спят. Събуждал ги и отново отправял молитва към Отца - да Го отмине чашата на страданията. След третото моление дохожда пак при учениците Си и им казва: „Спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът! Ето, Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава." Докато Господ още говорел, ето Иуда дохожда с множество войници и слуги на първосвещеника, въоръжени с ножове и колове. Защото Иуда им беше дал знак: „Когото целуна, Той е. Хванете Го и водете зорко!" И като пристъпил към Иисуса, предателят казал: „Радвай се, Учителю!" и Го целунал. А Иисус кротко му казал: „Иудо, с целувка ли предаваш Учителя си?" Тогава хванали, вързали Иисус и Го отвели първо при първосвещеника Ана, а след това и при първосвещеник Каяфа. Апостол Петър се опитал да защити Христос, извадил нож, замахнал и отрязал ухото на един от слугите на първосвещеника. Христос обаче заповядал на Петър да вложи ножа в ножницата, защото всеки, който се залавя за нож, от нож ще умре.

Тая нощ над Христос се извършва неправеден съд от страна на еврейския Синедрион.

Сутринта Господ Иисус бил заведен в преторията и изправен на съд пред римския прокуратор Понтий Пилат.

По неизказаното Твое милосърдие, Христе Боже, помилуй нас!    Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 908 Коментари: 0 Гласове: 2
 НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

 

Господ е в нас! Да се погрижим да го задържим завинаги в себе си

 

Слава на Тебе, Господи! Какъв светъл ден е днес! Колко много причастници със Светите Христови Тайни! Радвайте се, блажени души! Господ е с вас! Господ е във вас! Защото Той Самият е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56). Да се радваме всички с обща радост. Мисля си, че няма семейство, в което да не е имало причастници. Следователно няма и дом, който да е бил лишен от особената Божия грижа. Така целият ни град стана жилище на Бога, и не само нашият, но и всеки друг град и селище, цяла Русия, целият православен свят. Сега при Господа има велика Вечеря. Той ликува с душите и е навсякъде всичко у всички (1 Кор. 15:28), и като Извор на блага, и като Владика на човешките сърца. Ето я същността на царството, което Той е основал на земята - като изпълва всички със Себе Си, им внушава подобаващи мисли и желание, като им дава сили и ги ободрява в трудовете им, всички и всичко да благоустроява. Да ни помогне Сам Господ никога да не се лишаваме от Неговото присъствие в нас! Тогава, насочвани от Него, всички ние ще вървим неотклонно по спасителния път, според Неговите промислителни предначертания за нас във вечността.

Ето за това, братя, трябва да бъде цялата ни грижа сега. Господ е в нас! Да се погрижим да го задържим завинаги в себе си. Самият Той желае с любов да пребивава в нас. Затова е дошъл в света, за да бъде във всички. И не би си тръгнал от нас, но какво да прави, ако ние в Негово присъствие започваме да се държим така, че Той повече не може да остане в нас?

През изминалите дни ние очиствахме и благоустроявахме храма на сърцето си, за да приемем Господа. Днес снизходи в нас този Пренебесен Гост и Посетител на душите ни. Да се погрижим да Му дадем покой, да Му доставим утешение, да Му благодарим, с делата си да Му дадем възможност да действа в нас както Му е угодно.

Да се погрижим да Му дадем покой. Напоследък се отдалечихме от житейската суета и развлеченията, и нека да не се връщаме към тях. Определена е вече една скромна мяра на удовлетворение на телесните нужди - и нека този печат на скромност и въздържание да остане завинаги върху неизбежните ни грижи и трудове за тленното. Включени са в обичайния ред на живота ни благочестиви занимания - и нека това да остане постоянен и неизменен закон на нашия живот. Да прибавим и още нещо: да се удържим от разхищаване на помислите, да не допуснем вълнение на желанията, да не се поддаваме на движението на страстите. Да застанем с цялото си внимание и с цялото си желание при входа на сърцето си, където е Господ, и по всякакъв начин да отблъскваме всичко, което може да наруши Неговия покой в нас - и Той ще намери упокоение в нас.

Да се погрижим да доставим на Господа утешение. Господ се утешава от всичко чисто, свято, истински добро. Защото Той Самият е чистота, святост, добро. Оградете Неговото жилище във вас с искрените си убеждения в Неговите истини, със светите си намерения, с чистите си подбуди, с готовността си за всяко добро, посочено ни в Неговите заповеди.

Да се погрижим да открием онези действия в нас, с които да Му благоугодим. Господ е вседействащ. Вседействащ е Той в нас не без нас. Той не насилва свободата ни, но чака ние сами да предадем себе си в ръцете Му или да Му дадем пълната власт над нас. Елате с всичките сили на духа си, и като паднете пред Него, поклонете Му се и се помолете Той да вземе вашите сили като оръдия, и да действа в тях, като насажда всичко благо и спасително, а лошото и пагубното като изтръгва и изтребва. Молитвата ви ще приведе Божията сила в цялото ви естество и ще Му даде възможност да действа във вас.

Когато всичко това го има във вас, Господ - упокояван, утешаван и свободен да действа във вас - няма да си отиде от вас. В настоящия момент всички вие, разбира се, сте в такова разположение, че Господ няма причини да бъде недоволен от вас. Всичко в душата ви е тихо и мирно, и във вътрешните ви действия, и във външното ви поведение. Мислите само за добро; желаете само добро и молитвата наистина не слиза от устата ви. О, да можеше винаги да е така! А то какво ще стане след това? Ще дойде Светлият Празник, и почти веднага след него - приятното годишно време. И всичко ще забравим. Отначало ще си позволим леки развлечения и леко разсейване на мислите и желанията, нещо като отдих след великопостните трудове, след това незабелязано ще дадем свобода и на страстните движения; а по-нататък ще допуснем в себе си и съгласие с внушенията на страстите или съчетаване на сърцето с тях, скоро след което се връща и животът в угода на страстите. И после какво? После - пустота в мислите, смут в сърцето, в делата и начинанията - неустроеност; изчезва всичко, което е било придобито чрез трудовете на спасителното постничество. Господ е забравен и си отива. Имайте страх от всичко това! Имайте страх от бъдещи развлечения и увлечения. Станете бдителни стражи на себе си и на делата си, и през цялото време от едното Причастие до другото по никакъв начин не допускайте онова, което може да оскърби Господа и да ви лиши от Неговото благодатно присъствие, за да бъде всяко ваше ново Причастяване не начало на вселяването на Господа във вас, а все повече и повече - най-искрено общение на Него с вас и на вас с Него.

Искате ли да ви посоча най-простото и действено средство, за да успеете в това? Никога не забравяйте, че Господ е във вас. Както стопанинът при вида на високия гост, дошъл в дома му, по никакъв начин няма да допусне да се случи нещо неприятно за него, така и докато помним, че носим в себе си Господа, който е благоволил да се всели в нас, съвестта ни по никакъв начин няма да допусне нещо, което може да Го оскърби. Както никой от нас не би се решил на такива действия, каквито са си позволили мъчителите на Господа по време на Неговите страдания, така, докато ясно и твърдо помним, че Господ пребивава в нас, няма да отслабим бдителността и вниманието над себе си и няма да допуснем нещо, което би смутило Неговия покой. И така, ако ви дойдат лоши мисли, спомнете си, че Господ е във вас, и ги отхвърлете, защото допускането им във вас би приличало на присмеха на слугите, които са издевателствали над Господа. Ако се появи желание, което е противно на заповедите на Спасителя, спомнете си, че Господ е във вас и няма да допуснете да постъпите според желанието си, защото това би означавало все едно да преклоните колене и да казвате: Радвай се, Царю Иудейски (Мат. 27:29)! Ако ли пък се разпали някоя страст, спомнете си, че Господ е във вас, и ще намерите сили да угасите тази страст, защото иначе ще приличате на онези, които са викали: разпни Го, разпни (Лук. 23:21)! Така постъпвайте във всичко. И накрая паметта за това, че Господ е в нас, ще ни накара внимателно да отхвърляме всичко, което може да Го оскърби, и ще утвърди Неговото пребиваване в нас. За да не ни напуска тази памет, ходете колкото може по-често в Божиите храмове, особено на света Литургия, и там с всичките си сили събуждайте у себе си онези спасителни разположения, с които са се изпълвали душите ви през тези дни, и особено тази велика милост, с която се удостоихте днес. Като си спомняте на светата Литургия за светото Причастие, неволно ще си спомните и за благото състояние, в което сте се намирали и в което се намирате сега, и ще се утвърдите в желанието да удържате себе си винаги в него, за да имате винаги в себе си и Господа.

А когато Господ е в нас, то всичко е в нас: и светлината на знанието и разбирането - чиста и несмущавана нито от съмнения, нито от лъжа, и твърдостта във вършенето на добро - несъкрушима нито от вътрешни, нито от външни пречки, и изпълващият с блаженство Божий мир, при който блаженството не престава дори след мъченията. В сегашния момент кой от вас не чувства повече или по-малко тези блага? Позволете ми заради това ваше благо състояние да ви помоля да се постараете да го запазите. Сравнете това, което сте сега, с онова, което сте, когато се предавате на суетата и страстите - и изберете по-доброто. Кой сега стои по-високо от вас? Не унижавайте себе си. Кой е по-блажен от вас? Не въвличайте себе си в мъчителната горчивина на живота не по Христовия дух.

Но ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате (Срв.: Иоан. 13:17).Колко близо до нас е нашето благо и колко рядко успяваме да го постигнем и задържим. Нека да се помолим на Господа, на Пречистата Владичица Богородица и на всички светии да ни умъдрят така да устроим всичко, че Този, Който ни посети днес, да пребъде в нас, и като пребъдва, да отсича всеки грях, всяка страст и всяка умъртвяваща душата дума, дело и помисъл и така да ни направи достойни да бъдем винаги Негов дом, за слава на Неговото пресвято име. Амин.

 

5 април 1862 година

 

Св. Теофан Затворник

 

НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

 

Тялото и кръвта Господни са велик дар

 

Радвайте се, православни християни, че се удостоихте да се причастите със светите Христови Тайни. И още повече се радвайте, че се удостоихте с това днес, тъй като самото Тайнство е установено на днешния ден. На днешния ден Господ е причастил светите Апостоли и им поръчал да установят в светата Църква такова причастяване. Светите Апостоли учредили това. Ето, и ние се причастяваме с пречистото Тяло и с пречистата Кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото.

Радвайте се всички, които се удостоихте с тоя велик Божий дар. Но радвайте се със страх. Казвайте в себе си: Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Но не разсейвайте вашите мисли и чувства и внимателно пазете и душите, и телата си. Вие се готвехте за светото Причастие с благоговение, но не помисляйте, че всичко е свършено и няма за какво повече да се трудите. Вие се потрудихте, за да получите дара. Сега трябва да се трудите, за да го запазите и да се ползвате от него спасително.

Някои ще запитат защо е установено да се причастяваме и през страстната седмица? Между другото и затова, за да помнят причастниците страданията на Господа и всякак да се пазят да не Му причинят нови страдания, след като са Го приели в светите Тайни. Нали Господ и сега още продължава да страда. Само че тогава Той е страдал от неверните иудеи, а сега страда от християните, които след светото Причастие не се стараят да живеят по християнски. Когато се причастяваме, ние приемаме Господа у себе си. Нашето сърце става жилище на Господа. Чрез поста и покаянието това жилище е станало чисто и подредено и Господ в него е спокоен. Но ако след това някой започне да мисли за зло, желае злото и върши зло, с това той причинява страдание на Господа. Той ще се чувства стеснен в такова сърце и ще страда в него.

Ще ви поясня това с един пример. Представете си, че някой ви покани на гости и ви настани в такава стая, където няма на какво да се седне, през счупените прозорци духа вятър, от тавана тече, на пода е мокро, в стаята хвърчат и хапят комари. За всички ни би било истинско страдание да бъдем в такава стая. Така и Господ страда в причастниците, когато те след светото Причастие не пазят както трябва жилището на своята душа, когато в тях мислите, желанията и чувствата, делата и думите не са в ред. Защото, когато някой се разсейва и дава воля на своите мисли, това е все едно, че жилището на нашата душа е със счупени прозорци, през които вятърът духа и безпокои Господа. Когато някой мисли само за това - да яде, да пие и да се весели, това значи, че за Господа е мокро и кално в жилището на нашата душа. Когато някой завижда на друг, осъжда го, надсмива се над него, това е същото, като че ли той самият жили и уязвява Господа. Когато някой е непослушен, ленив и не се съобразява с установения ред, това е все едно, че Господ няма на какво да седне в жилището на неговата душа. Когато някой има зли мисли и желания, гордее се, иска да присвоява чуждото, тогава в неговата душа Господ е като в стая, където отвсякъде тече и Той не може да си намери място.

Ето виждате как и с какво можем да безпокоим Господа и да Му причиняваме мъка и страдание и след като сме Го приели у себе си чрез светото Причастие. Да се пазим от това! Нека бъдем смирени, кротки, миролюбиви, дружелюбни, състрадателни, без да се гордеем, и изобщо нека ревнуваме за всяка добродетел. Тогава Господ ще бъде спокоен и радостен в жилището на нашата душа. Затова и Той ще ни награди с радост и ще ни даде всяка утеха.

Тялото и Кръвта на Господа са велик дар. И трябва да почитаме тоя дар, като нещо велико, с любов, благоговение и всяко себепредпазване. Ще ви разкажа един много поучителен случай: преди години един разколник пристъпил към светите Тайни заедно с православни християни. Той получил частица от светите Дарове: но не я изял, а я увил в кърпа, и когато се върнал в дома си, кой знае защо, поставил частицата в кошера при пчелите. Той бил пчелар. Вижте какво са направили пчелите. Макар и неразумни твари, те в този случай се оказали по-умни от човека. Щом видели частицата от светите Дарове, веднага оставили своята обикновена работа, престанали да градят пити, и много грижливо и бързо започнали да строят прилично помещение за светото Тяло на Господа: устроили малък престол, после дискос и на него сложили светата частица и всичко оградили със свод, като че ли построили храм или олтар. След това застанали в кръг в пълен ред и бръмчали тихо, като че ли възнасяли хваление на Бога и се молели. Стопанинът, като забелязал, че пчелите престанали да летят, отишъл да види какво значи това. Отворил кошера и се ужасил, като видял как пчелите отдават благоговейна почит на тялото на Господа, което той пренебрегнал. Той веднага поръчал да повикат свещеника, разкаял се за своя грях, причастил се, станал завинаги благоговеен почитател на светите Христови Тайни и изоставил разколничеството.

Ето и ние сега приехме пречистото тяло и пречистата кръв на Господа. Нека се уподобим на ония пчели и да проявим достойно благоговение към приетия от нас дар. Да станем като мед и като пчели. Медът притежава благоухание - ние да придобием молитвено настроение. Медът има сладост - ние да придобием взаимна любов. Медът има приятен цвят - ние да имаме примерно поведение. Пчелите са трудолюбиви - нека и ние да възлюбим труда. Пчелите са чисти - и ние да възлюбим чистотата. Пчелите са послушни - и ние да станем такива. И както онези пчели прилично са се наредили около светата частица и тихо бръмчали, така и ние да застанем мислено около Господа и да Му се молим най-вече в днешния ден с молитва, каквато е на сърцето ни. И Господ ще приеме нашето сърдечно обръщане към Него и ще ни благослови.

Братя, аз ви казах с какво безпокоим Господа, Когото сме приели, и Го принуждаваме да страда и как можем да Го успокоим и насладим. Нека избягваме първото и да полагаме грижи за последното. Ако така зарадваме Господа, и Той ще ни зарадва и ще ни изпрати всеки дар и успех в нашите работи. Амин.

 

 

24 март 1866 година

 

Св. Теофан Затворник

 

 

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

 

Придобивай такова вътрешно състояние, че винаги да бъдеш такъв, сякаш току-що си се причастил

 

Като установил на днешния ден Тайнството на Тялото и Кръвта, Господ предал неговото извършване като закон на светите апостоли, а те на светата Църква, в Която Той пребивава и действа постоянно. Светата Църква призовава винаги всички към светото Причастие, особено във време на светия пост и най-вече през светата Четиридесетница, в която и всички служби и чинопоследования са нагодени към подготовка на вярващите за достойно приемане на тялото и кръвта Христови.

Аз имах случай да обясня колко полезно и спасително за вярващите е по-често да се причастяват със светите Христови Тайни, по-често да приемат у себе си Господа, за да се обновят и да имат духовен живот у себе си. В същото време светата Църква винаги е била снизходителна към нашите физически немощи и от никого не изисква да издържи чрез молитва и строг пост една подготовка за светото Причастие, която би превишила неговите физически сили. Телесният пост има своята основа и оправдание в духовния пост. Ако телесният пост е строг и продължителен, а не е придружен със съответно духовно въздържание и пост, той няма цена. И обратно, ако телесният пост е кратък, съзнателен, нелицемерен и при това свързан със съответен духовен пост - въздържание от лоши мисли, лоши думи, лошо поведение и лоши дела, такъв пост е неоспорим, полезен и спасителен.

Поради това нека считаме, че е достатъчен дори едноседмичен умерен, не крайно строг, телесен пост, но свързан с най-голямо внимание, грижа и усърдие за нашата душевна чистота, за да може достойно да се приемат светите Христови Тайни, и така в годината поне пет-шест пъти вярващите да пристъпят към светата Чаша. Послушните чеда на Църквата смирено се откликват на тоя неин призив и в това благоприятно време изпълняват своя християнски дълг неотклонно. Слава на Бога за това. И дай, Боже, между нас да няма такива, които самоволно биха лишавали себе си от тоя велик Божи дар. Ония от вярващите, които се лишават от него, се лишават от Господа, а какво сме ние без Господа?

Без Мене, казва Господ, не можете да вършите нищо. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод (Иоан. 15:4, 5). А кой пребъдва в Господа? Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56), казва сам Господ. Следователно въпросът за светото Причастяване е жизнен духовен въпрос. Да се причастяваме или да не се причастяваме, значи да бъдем или да не бъдем християни, да живеем или да не живеем в Христа. И затова Господ добавя: Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Иоан. 6:53).

Като си спомняме тези решителни думи на Господа, ние недоумяваме защо вярващите у нас така рядко се причастяват? Впрочем сега аз нямам намерение да ви убеждавам да се причастявате често, а ето какво. Както чухте, без Господа ние не можем да вършим нищо, и дори живот нямаме в себе си. Господ идва у нас чрез светото Причастие. Към светото Причастие мнозинството от нашите вярващи пристъпват веднъж в годината. Така, ако не искаме често да се причастяваме, не може ли поне да продължим силата на това единствено в годината причастяване за колкото е възможно по-дълго време - да пребъдем в състоянието на причастяването от едното причастяване до другото? Или, защо казвам: не може ли? Необходимо е да направим така. Трябва да сме в такова състояние както винаги се чувстваме в деня, в който току-що сме се причастили. Защото само това и ще значи, че ние сме в Господа и Господ е у нас, или че ние живеем християнски живот. А щом изгубим силата на причастяването, губим Господа, преставаме и живот да имаме у себе си.

Ето какво е нужно за това. Силата на причастяването е вкусването на Господа. Да бъдем винаги в състоянието на причастяването, значи постоянно да вкусваме Господа, или, с други думи, чрез духовни сетива да усещаме у нас Неговото пребиваване и сила. Пита се как ще постигнем това?

 Преди всичко не бива да принуждаваме Господа да отстъпва от нас. След това е необходимо да изострим духовните чувства към осезателно усещане на Неговото общение. Обещанието на Господа е истинно. Каквото Той е казал, така е. Понеже всички обещания Божии в Него са “да”, и в Него “амин” (2 Кор. 1:20). Той е казал, че Сам пребивава в този, който се е причастил с Неговото тяло и кръв - и това е така. Господ пребивава във всички достойни причастници. Радвайте се, причастници Божии. И не отричайте у себе си тоя велик дар поради лъжливо смирение или поради неясна представа за плодовете от светото Причастие. Може би не чувствате определено това, но Господ е у вас, докато не се лишите от Неговото пребиваване поради някакви смъртни грехове. Подобно на това, както в природата слънцето свети и проявява своята сила и в облачни дни, макар да е невидимо поради облаците, или както във време на топенето на леда термометърът не се повишава, макар наоколо да е много топло, или както при лечение понякога лекарството вече действа за оздравяване, а болният все още се чувства изтощен и слаб, така и тук - Господ е у вас, но Неговата светлина не се вижда поради мъглата на разнообразните помисли, макар тая мъгла да се разсейва вече от Господа. Господ е у вас, но Неговата топлота още не се усеща напълно поради хладността на улегналите в сърцето земни и житейски желания, макар те вече да се топят от огъня на Господа. Господ е у вас и вече ви лекува, но за ваше добро скрива от вас Своята лечебна сила под видими ваши немощи. С други думи: общението с Господа вече се е извършило и действа у вас, но поради неизправност на духовния вкус още не се чувства и не се различава явно.

И така, утвърдете се в мисълта, че Господ е у вас. Така ще почетете и Дарителя, и дара, и себе си. По силата на това, сами ще видите какво трябва да вършите. Особено трябва да проявите грижа да не се лишите някак от Господа, Който съкровено пребивава у вас и действа. Ще запитате как ще стане това? Не мислете, че се иска много труд. Не. Средството за това е твърде просто. Ето какво е нужно:

1. Да пазим своята съвест чиста по отношение на Бога, ближните, всеки предмет и всяка работа. За всичко, което вършим, трябва да имаме свидетелството на Словото Божие и да го вършим със смирение и усърдие, без каквото и да е своеволие и небрежност.

2. Да не допускаме нищо нито в думите си, нито в делата си, което не би се отнасяло към Божията слава и би нанесло някакъв ущърб на делото на нашето спасение.

3. Макар да бихме притежавали целия свят, така да се чувстваме в сърцето си, както се чувстват странниците - пришелци на земята, които нямат тук свой град, а бъдещия търсят. Това е всичко!

И тъй, три неща са нужни: да пазим нашата съвест чиста, да вършим всичко за слава Божия и за свое спасение и да се чувстваме странници на земята.

Няма да ви изяснявам подробно тези три неща. Ще кажа само, че в тях се съдържа всичко, както ще видите, когато ще започнете да действате според тях. Създайте такова настроение у себе си и проявете усърдие и ревност винаги да действате според това настроение. И Господ не само неотлъчно ще бъде у вас, но често ще Го чувствате осезателно у себе си. Това усещане особено ще изпълва вашето сърце всеки път, когато трябва да направите някакво самопринуждение в борбата със страстите. И вие ще направите това без самосъжаление, с пълна и усърдна покорност на Божията воля. С това Господ утешава и укрепва Своите, давайки им осезателно да знаят, че техният труд не е напразен и пътят им не е погрешен. И колкото повече у някого има ревност и труд, толкова повече духовни утешения има той, или осезателни вкусвания на Господа - тези духовни причастявания с Него. Тук става същото, както и в природата, когато слънцето ту се покаже, ту се скрие в облаците, отново се покаже и отново се скрие. И когато всички облаци се разпръснат, слънцето величествено шества по цялата небесна шир.

Желае ли някой по-бързо да влезе в състоянието на постоянно усещане или вкусване на Господа, трябва да употреби труд, насочен нарочно към обучение на нашите духовни сетива. Окото на ума да съзерцава тайните на Божественото Откровение, започвайки от Пресветата Троица, през сътворението и изкуплението до бъдещото възстановяване на всичко. Духовното ухо да се обучава да чува и да разбира Божиите внушения, запечатани непосредствено в сърцето, или съобщавани посредством Словото Божие и други външни указания. Духовният вкус да се упражнява да вкусва истинско святото и божественото. Да свиква да приема с духовното обоняние Христовото благоухание в духовната радост и веселие и да усеща съприкосновението на Неговия огън в топлотата, която сгрява цялото му същество - и духовно, и душевно, и телесно.

Обучението на духовните сетива завършва делото на труда във възкачването към непрестанно усещане на общението с Господа. Чрез тяхното обучение пада средостението, което ни разделя от Него. Както, когато очите са отворени и е светло, ние, разбира се, виждаме всичко наоколо. Когато има благоухание и нашето обоняние не е разстроено, ние усещаме благоуханието. Така, когато нашите духовни сетива са обучени и очистени, ние ще бъдем в състояние да приемаме чрез тях Господа в съответните Негови действия у нас, или ще се намираме в състояние на вкусване на Господа - в състояние на постоянно причастяване.

Братя, нека осветим по този начин Господа в сърцата си (1 Петр. 3:15). И Той, бидейки милостив, ще пребъде в нас и нас ще задържи в Себе Си и със Себе Си. Неговата благост да ни дари всичко това. Амин.

 

Св. Теофан Затворник

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764606
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Април, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930