Какво ще принесем днес в дар на Преблагословената, Зарадвана от Бога Владичица, чрез Която радостта се изля върху целия ни род? Мисля си, какво по-добро можем да ѝ принесем от това - да усвоим на себе си духа на живота И, чрез което всички ние ще станем едно с Нея, като деца на една майка, и ще съставим от всички нас едно - духовно богоблагодатно семейство.

А в какво се състои духът на живота на Владичицата Богородица? В това, че покорява Своята воля на Божията воля. И преди в решителните минути от живота Си - при въвеждането И в храма и при сгодяването И с праведния Иосиф - Тя е проявявала пълно решително послушание; но най-високото съвършенство на тази добродетел се открило в Нея днес, когато Тя казала на Ангела: Нека Ми бъде по думата ти. Защото с тези думи Тя не само желанията Си, но всички сили на душата и тялото Си предала на Божието разпореждане и вседействие, така че оттогава вече не Тя действала, а действаща в Нея станала Божията сила. Затова е и удостоена Тя с такава висота, понеже е придобила такова вътрешно благонастроение.

В този дух на живота подобава да влязат и всички, които се стремят да достигнат мярата на съвършенството, предначертано на християнството от Христос Спасителя.

Какво означа това, което казва апостолът: Вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20)? Означава, че той вече няма свои желания и свой разум, а носи в себе си само Христовите желания и разум. Само силите на духа и тялото били на апостола, а действал в него Христос. Как станало това? - Като се отказал апостолът от волята си и се покорил напълно на Божията воля.

Какво означава също и това, което още преди е казал Господ: Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките (Иоан. 15:4, 5). Както клонката не живее със свой сок, а със соковете на дървото, така и ние, ако искаме да живеем истински, трябва да живеем не със свое, така да се каже движение, а с движенията, изхождащи от Христа Спасителя. Кога ще стане това? - когато Неговата свята воля стане закон на живота ни, изключващ всяко друго странично влияние, което се опитва да влезе в нас и да се превърне в господстващ и определящ закон в нас. Актът на решимост на такава покорност на Господнята воля е присаждането ни към Него като към дърво на живота. А пребиваването ни в тази покорност е пребиваване в това съединение с Него, в това приобщаване към живота Му, или в такова отношение към Него, според което всички Божествени сили, потребни за живот, се изливат безпрепятствено от Него в нас. Който се устрои така - ще придойдат в него твърдост и нравствена сила, благоустроеност и доброплодност на живота; и във всичко това така ще започне да се извършва, че той самият няма да си дава сметка кое откъде се взема у него: откъде са благоразумието и разпоредителността, откъде са изнамирането на средствата и умението им да ги приведе в действие в своето време, в своята мяра и на своето място. А тайната на този живот е една: когато се образува немъдруващата покорност на Божията воля, тогава Бог е, Който действа в нас и иска да действа според благата Си воля (срв.: Фил. 2:13). А където е Бог, там какво няма?

И така, искаш ли такова съвършенство и благо? Подреди живота си така, че всяка твоя крачка, всяко твое действие - и вътрешно, и външно - да бъде изпълняване на Божията воля, изпълняване съзнателно, но безпрекословно и неумуващо - и ще го получиш. А за това направи ето какво. Вникни добре в своето състояние и положение; след това разгърни Божието слово, избери оттам всички правила, които съответстват повече от другите на твоето състояние и положение, и по тях определи как следва да действаш и как трябва да бъдеш разположен във всички случаи на живота си. След като определиш това, започни и да действаш не другояче, а по твое начертание, без да мислиш за последствията, като дори поставиш предел на тази своя първа решимост: до полагане на живота, тоест макар и до смърт, но да не отстъпваш от осъзнатата Божия воля.

Вие, мъжът и жената, погледнете какви са предписанията за вас от Господа и имайте разположение да живеете така: мъжът да обича жена си, а жената да обича и да слуша във всичко мъжа си. Вие, майката и бащата; вижте как Божието Слово ви наставлява да действате, например да управлявате дома си добре, да възпитавате децата си в страх Божий - и започнете неотклонно да действате така, независимо от всичко. Вие, синът и дъщерята; изучете какво е написано за вас в Писанието, например, че трябва във всичко да слушате родителите си заради Господа - и започнете да правите така и ще ви бъде добре и ще бъдете благообразни девойки и юноши пред Бога и пред хората; а от примера на умножаващите се навсякъде еманципирани - разюздани млади момичета и младежи не се увличайте, като знаете, че това е богомерзък, богопротивен, проклет начин на живот и поведение. Ти, съдията, виж как е написано да се извършва съдът, така и съди. Ти, който продаваш и купуваш, погледни как е заповядано да се търгува, така и търгувай. Ти, слугата, виж какво е казано на слугите, според него и постъпвай. Прегледай и общите правила, например: да не се гневим, да не се обиждаме, да не се гордеем, да не вземаме чуждо, да не завиждаме, да живеем в мир с всички, да си помагаме един на друг, да бъдем трезви, да почитаме неделните дни и празниците и прочие. Така нека всеки подробно да изучи кои определения на Божията воля му подхождат и според тях да устрои и да очертае живота си, като на някаква картина, за да е ясно за него как да изпълни Божията воля.

След като определиш всичко така, започни след това да изпълняваш, без да умуваш, особено не разсъждавай за последствията. Това е отличителна черта на истинската покорност на Божията воля - да се върши посочената Божия воля без умуване. Казвай си всеки път в сърцето си: зная, че в този случай Божията воля е такава и ще я изпълня непременно, а какво ще стане след това, не е моя работа да умувам. Господ, Който е дал закона, всичко ще види и промисли за онова, което ще последва. И какъвто и да е случаят, по отношение на който ти знаеш точно определено Божията воля, винаги имай такова разположение. Защото, ако започнеш да размишляваш за последствията, непременно ще свърнеш от правия път и ще сгрешиш. Например, обидил те някой. Божията воля е известна: прости. И прости, без да разсъждаваш. Започнеш ли да размисляш какво ще последва от това - ще се объркаш. Ще се появят мисли, че всички ще започнат да те считат за безхарактерен, за човек без достойнство; и какво още? - че днес един те е обидил, утре друг ще те обиди, след това трети и така нататък - и няма да може да се живее. И ще си кажеш: не, не трябва да прощавам; трябва да отстоявам себе си, и ще започнеш да отстояваш и ще те обземе смущение; и заради какво? - Затова, че Божията воля е била нарушена. А защо е била нарушена тя? - Защото си започнал да размисляш за последствията. Така че кажи веднага: прощавам, Бог така е заповядал - и край на всички колебания. Та нали в целия свят домовладиката е един - Господ. Той всичко вижда, и строгият изпълнител на волята Му никога няма да бъде забравен от Него. вземете за пример светите мъченици! Предлагали им: или се отречи от Христа, или ето ги мъките. Те са знаели каква е в този случай волята на Господа: Който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели (Лук. 12:9) - и без да мислят за последствията, изповядвали: ние сме християни и от Христа няма да се отречем, и мъжествено понасяли всякакви мъки. Ако бяха започнали да разсъждават: ето какви страшни мъки! - не може да се изтърпят, аз само с езика си ще се отрека, а със сърцето си няма да се отрека, после ще се покая и други подобни, те със сигурност нямаше да устоят. Както действително е имало такива, които се отклонявали от правия път поради такива мисли. Ето и сега много родители са разпуснали децата си до разюзданост - и защо? Не защото не знаят Божията воля, че трябва да ги държат в страх Божий, а защото са започнали да разсъждават какво ще последва от това, за какви ще започнат да ги считат, че сега вече всички са така, че децата ще започнат да скучаят, ще залинеят и подобни нелепости. Започнали така да разсъждават - и разпуснали децата, и ги погубили. А ако веднага бяха отсекли, че по никакъв повод няма да позволят такава излишна снизходителност, ако бяха си казали: както е заповядал Господ да възпитаваме децата, така и ще правим, и на косъм няма да отстъпим от Божията воля, и децата ще наставляваме строго, за да не смеят и те да отстъпят в нещо от нашата воля, от реда на християнския живот - ако бяха постъпили така, нямаше да се появят у нас такива безобразия, за които се говори навсякъде и които скоро като притча и всесветовно осмиване ще обиколят земята. Също и децата защо са се отдали на разюзданост? Защото са започнали да разсъждават. Или не, тези за нищо не разсъждават, а правят така, защото в главите им духа вятър. Струва им се, че те изразяват висока мъдрост, а на дело повтарят историята на нашата прамайка, увлечена от предмета на всезнанието.

Не съжалявайте, че се спрях малко по-дълго от обичайното на тази тема и че нарушавам реда на словото си. Тези дни чух докъде стига своеволието на младежите и девойките в по-големите ни градове. И преди знаех това, но мислех, че го правят някакви там. А то не някакви, а с високи титли. Ето докъде се е стигнало. Мисля си, нека поне мимоходом да кажа, дано някой да чуе. И да ни избави Господ от такива порядки: родителите от разпускането, децата от злия дух на своеволието. На това ме наведе светлият лик на послушната и с готовност покорна Божия Майка. Ето на кого трябва да се подражава, и не само младите, но и всички хора от всички възрасти, звания и състояния. Както Тя казала на ангела: Нека бъде по думата ти

 (Лук. 1:38) - тази дума била Божията дума; така нека да казва всеки във всичите си дела: да ми бъде по Божията дума. Както е определил Господ, така и ще живея и ще действам; няма да слушам своята воля и няма да си позволя да се увличам от злия дух на времето. Нека говорят и мислят за мен каквото си искат. Само едно търся - да ходя неотклонно по Божията воля, и никога няма да я наруша съзнателно, макар и затова да ме заплашват скръбни последствия.

Такова разположение трябва днес да обнови в себе си всеки, който го е имал, или да го придобие, ако не го е имал - и това ще бъде най-приятен дар за Преблагословената Владичица, Която и ще го приеме радостно, и благословение за него и за онзи, на когото е дарът, ще измоли с ходатайствената Си молитва от щедро въздаващия Господ. Амин.

25 март 1856 г.

Св. Теофан Затворник

В какво се състоят правата на радост и как да встъпим в тях? Влез в Царството Христово през вратите на покаянието; като влезеш вътре, премини там попрището на правдата; като преминеш попрището, ще встъпиш в областта на мира, зад която и ще те посрещне несмущаваната от нищо и безкрайна радост.

Небесният благовестител Архангел Гавриил приветствал Пресвета Дева с радостно приветствие, като казал: Радвай се, Благодатна. Като приела с тези думи и самото дело на радостта, Богоизбраната пее след това: И духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой... В отговор на това и Светата Църква, като я нарича Съкровищница на радостта, ѝ възпява: Радвай се, Радосте наша!

От Владичицата Богородица, като наследство от майката за децата, радостта преминава във всички християни и станала тяхно неотменно достояние, което не може да им бъде отнето, до такава степен, че един апостол в числото на заповедите поставя: Винаги се радвайте (1 Сол. 5:16), а друг добавя към това още: Смятайте го за голяма радост, братя мои, даже тогава, кога паднете в разни изкушения (Иак. 1:2).

В днешния радостен ден моля да си изясним, братя, в какво се състоят правата ни на радост и как да встъпим в тях.

Християните не може да не се радват. На тях са им дарувани от милостивия Господ такива преимущества, с които нищо на земята не може да се сравни, само мисълта за които трябва да весели сърцето и плътта им. Има немалко неща, които радват хората. Но на християнина са дарувани несравнимо по-висши от всички тях блага, които несравнимо повече трябва да веселят душата му.

Радват се хората, които се избавят от някаква беда и опасност. Но какви беди могат да се сравнят с онези, от които християнството избавя християнина. Ние сме били в плен на врага - и ето, изкупени сме чрез честната кръв на Господа. Били сме в оковите и тъмницата на греха и страстите - и ето, изведени сме на свобода, за да вършим добри дела. Били сме в болезнена разслабеност на ума и сърцето - и ето, получаваме изцелението на здравомислието и сме обучени на всякакви добри чувства. Били сме под гнева Му, като престъпници - и ето, отново сме приети от милостта на нашия Отец Небесен за помилване. Хората се радват, когато имат под ръка всичко, с което могат да удовлетворят нуждите и желанията си. Но има ли в света някой толкова богат, колкото богат е християнинът с всичко, което му е необходимо за удовлетворяване на своите християнски потребности и стремежи?! Нужна му е светлината на знанието и разбирането - ето, той има истинното Божие слово, което може да умъдрява за всичко, има силата да го доведе и до приемането на небесното благодатно вътрешно просвещаване свише. Нужна му е непоколебимост на нравствените сили - всички Божествени сили, необходими за свят живот и благочестие, му се подават изобилно чрез Божествените Тайнства на Призовалия го. Нужно му е предпазващо и поучително ръководство - и то е приготвено за него в лоното на Светата Църква и, по-близо, от многостепенното и многочислено свещенство!

Хората се радват, когато им се създава благоприятна обстановка от страна на родителите, роднинството, другите взаимоотношения и на цялото развитие на делата им. Но кой в света има такъв родител, както християните? - Техният Отец е Бог, към Когото от дълбочината на движимото от духа сърце викат: Авва Отче! и от Когото те са приели благодатта да се наричат и да бъдат Божии чеда (Иоан. 3:1, 2). Кой има такова роднинство като християните! Сам нашият Господ и Спасител не се срамува да ги нарича Свои братя по човешко естество и прави за тях родствено цялото небе, като казва чрез апостола, че чрез вярата в Него те пристъпват към града на живия Бог, Небесния Иерусалим, и към десетки хиляди ангели... и църквата на първородните, които са написани на небесата, и... към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство (Евр. 12:22-23). На кого делата се извършват така благоприятно, както на християните, на които всичко съдействува към добро (Рим. 8:28), на които са провождани да служат за делата им духове служебни (срв. Евр. 1:14), на които и косъм от главата им не пада по волята на Небесния отец (Лук. 21:18), и чийто път, освен ако те самите не поискат, нищо в света не може да смути - ни смърт, нито живот... ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар (Рим. 8:38, 39). Хората се радват, когато без съмнение очакват, че скоро - тези дни, утре - ще получат нещо много ценно, скъпо за сърцето им. Но кои световни надежди и очаквания могат да се сравнят с надеждите и очакванията на християните? Вижте какво им е обещано? - Наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата (1 Петр. 1:4) за тях, такова наследство, за което грабнатият на третото небе и чулият там неизказани слова е свидетелствал, че око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Кор. 2:9), получаването на което обаче е така истинно и несъмнено, че то е сякаш вече в ръцете им: всичко е ваше, казва апостолът, било свят или живот, било сегашно или бъдно, - всичко е ваше; вие пък сте Христови, - Христос е Божий (1 Кор. 3:22, 23).

Като размишлява за всички тези извори на радост, така обилни, един свят отец [ авва Аполос] не можел да гледа у никого скръбно и печално лице и към всички такива веднага се обръщал с укорни думи: Не трябва, казвал той, по пътя на спасението да скърбят онези, които имат такива обещания. Нека да стенат езичниците, нека да плачат иудеите, нека да скърбят неверниците и еретиците, а вярващите по пътя на спасението трябва да се радват.

Ако мислещите за земното намират радост в земното, как ние, удостоените с толкова надежда, да не се радваме непрестанно, когато и апостолът ни подканя винаги да се радваме, непрестанно да се молим, за всичко да благодарим?!

Така и следва да бъде при всички нас, но не у всички е така. Кой не би искал сърцето и плътта му да се радват на живия Бог (Пс. 83:3). Но кой има силата да застави сърцето да се радва, когато то не чувства радост? - Радостта, както и всяко друго чувство, не зависи от волята на човека. Може ли да усещаш ситост, когато не си сит? Насити се - и ще чувстваш ситост. Така е и с радостта. Постави себе си в радостно състояние - и ще се радваш. Затова християнството така тясно и родствено е свързано с радостта, че непременно поставя всеки, който е верен на заповедите му, в радостно състояние, така че думата “радвай се” може да се замени с думите “постави себе си в радостно състояние”, а това последното - с думите “изпълни онова, което изисква християнството”.

А какво означава то? Ще ви го представя накратко. Спомнете си какво е донесъл Спасителят на земята? Той донесъл Царство - Приближи се царството (Мат. 3:2) - проповядвал Иоан Предтеча. Първите думи на Спасителя били: приближи се царството (Мат. 4:17), и на апостолите, когато ги изпратил сред народа, Той заповядал навсякъде да възвестяват: приближи се царството (Мат. 10:7).

Царството - това е нещо радостно, утешително, радостотворно. Но погледнете какво има в това Царство? - Ястие и питие ли? Не. Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17). Това е вътре. Как влизат в това Царство? - Само през вратата на покаянието. - Покайте се (Деян. 2:38), учили апостолите. И така, влез в Царството Христово (това е същото, както в християнството) през вратите на покаянието; като влезеш вътре, извърви там попрището на правдата; като преминеш това поприще, ще встъпиш в областта на мира, след което ще те посрещне и непоколебимата и непрестанна радост. Радостта е от мира, мирът е от правдата, правдата е от покаянието. Покаянието е семето и коренът, правдата е лозата, мирът е цветът, радостта е плодът. Ето го и цялото райско дърво на радостта, дървото, което трябва да бъде посято в земята на нашето сърце, да израсне и да принесе плод в духа ни. Ето ги и условията за достигането на радостта.

Какво изисква всичко това, мисля, че ви е известно, братя, знаете, че покаянието изисква да познаем греховете си, да ги оплачем, с твъдрото намерение повече да не грешим. Известно е, че правдата изисква всяко дело да се върши само по ясна заповед, със съзнанието, че има Божия воля за него, или като се има за свидетелство Божието слово, и покаялият се веднага пристъпва към него, твърдо решен да не греши, или, което е същото, да се отклонява от злото и да върши добро. Знаете, че трудът да се върви по пътя на правдата, трудът на вършене на добро според заповедите, убива бушуващите в сърцето страсти и донася дръзновение пред Бога, произтичащо от съзнанието, че нито едно задължително дело не е пропуснато и нито едно не е извършено небрежно, а, напротив, всичко е извършвано без пропуски, със страх и трепет. А това е същото, което изисква и с което се достига мирът, тоест вътрешното безметежно състояние, или безстрастието и спокойствието на съвестта, несмущавана от нищо, нито от отношенията ни към Бога, нито от отношенията ни към ближните. Знайте, че който достигне това, не може да не се радва. Трудещият се по този начин (работник) подобава да вкуси от плода, а този плод е радостта и блаженството. Защото в такъв е това, което е обещал Спасителят: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Той е от числото на онези, за които Господ е молил: Да бъдат всички в нас едно. А където е блаженият Бог, там са всяка радост и блаженство.

Ето началото на какъв път е положено от Светото Благовещение! Ето какво поприще ни приканва да преминем Апостолът, когато казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се (Фил. 4:4). Радостта се посочва в началото, макар в пълнота да се постига накрая, за да се събуждат с надеждата за нея силите и да се облекчават трудностите на пътя. И така, искате ли да се радвате - ето пътя на радостта! Покайте се, и след това изпълнете всяка правда; това ще ви доведе до Божия мир, превъзхождащ всеки разум; а от мира ще се роди радост неописана и неизказана! Всички други пътища са неистински и не водят към радост, а към призраци, които за момент увличат и омайват, а след това оставят само по-голяма мъка.

По молитвите на Пречистата наша Владичица Богородица, единият блажен Бог, на Когото се покланяме в Троица, да дарува всички вие да достигнете до тази истинска радост. Амин.

25 март 1865 г.

Св. Теофан Затворник

^[1] Лук. 1:28 - бел. прев.

^[2] Лук. 1:46 - бел. прев.

^[3] 2 Петр. 3:11 - бел. прев.

^[4] Вж.: Евр. 2:11

^[5] Авва Аполос Вж.: Паладий Лавсаик. Гл. 47

^[6] Вж.: 1 Сол. 5:16-18 - бел. прев.

^[7] Срв.: Иоан. 14:23.

Въплъщението на Сина Божий – начало на цялото домостроителство на нашето спасение. Великата тайна на благочестието се явява, предвечният промисъл се открива, премъдростта, скрита от векове и родове, се възвестява. Но тайната не престава да бъде тайна.

Днес е началото на нашето спасение! (Тропар на празника) - така Светата Църква определя значението на днешния празник. Тя нарича Светото Благовещение начало на нашето спасение, тоест негов извор, семе, корен. И това е заради извършилото се с него въплъщение на Бог Слово, заради това, че в него Синът Божий е станал Син на Девата. Въплъщението на Сина Божий наистина е начало на цялото домостроителство на нашето спасение. Негово следствие са вече след това раждането, обрезанието, сретението, възрастването в премъдрост и разум, кръщението, явяването на света с проповедта и чудесата Си, страданията и кръстната смърт, възкресението, възнесението на небето, изпращането на Светия Дух на апостолите, устройването от светите апостоли на цялата Божия Църква, обгърнала цялата вселена и достигнала до нас. Виждате сами как семето, положено в Благовещението, се е разраснало във велико спасително дърво, дърво, което покрива с клоните си всички страни на света. Ето ви обяснението на това защо днес е началото на нашето спасение! Но знайте, братя, че за всеки от нас лично домостроителството на спасението става спасително от минутата, когато ние ставаме причастници на неговата спасителност. Може ли в Светото Благовещение да виждаме началото на спасението ни и в това отношение? - Може. Именно в образа на Благовещението и в неговия дух ни се посочват онези главни разположения на сърцето, или онова главно разположение на духа, които свидетелстват за началото на спасението в нас и ни правят достойни за него. Как става това и в какво точно се състои, на това и искам да спра днес вниманието ви.

Представете си колкото може по-живо самото събитие на Благовещението. Благовещение - ето го! Пречистата Дева в смирено молитвено и покорно разположение, пред нея е небесният посланик архангел Гавриил, който благовести. Но невидимо над тях допълват тази картина Бог Отец, благоволил да ни дарува Сина си, Сина, дошъл да изпълни волята Му и Светия Дух, снизхождащ да осени Пречистата. Спрете вниманието си на тази картина и се поучете от нея!

Какво се извършва - великата тайна на благочестието се явява, предвечният замисъл се открива, премъдростта, скрита от векове и родове се възвестява. Настъпило е времето и се изпълнява определеното от сътворяването на света. При все това обаче тайната не престава да бъде тайна. Само Всевиждащият Триипостасен Бог виждал как и защо, по благоволението на Отца, Синът Божий е трябвало да стане Син Човечески и Светият Дух да слезе и да осени за зачатие неизпиталата брак. Ангелският и човешкият свят вижда ставащото, изпълнява заповяданото, но не проумяват извършващото се. Сами ангелите желаят да проникнат в тайната на Боговъплъщението. Но без да проникне в нея, архангелът долита от небесните висини, благовести, убеждава. Още повече не постига тази тайна Пречистата Дева. Независимо от това не само, че не противоречи, но и предава цялата себе си на Божието вседействие. И какво я е предразполагало към такава покорност? Несъмнената увереност, че така иска и така повелява Бог. И ето ви коренното начало, пораждащо спасението в нас! Не виждането на всичко, как е и как трябва да бъде, а само знанието, че така иска Бог, знание, съпроводено с безусловна покорност. Тайните на спасението и досега си остават тайни - и в догматите, и в много заповеди, и още повече в приобщаването с благодатните дарове. Старай се да проникнеш в тях, ако искаш, подражавайки на Ангелите, но преди това им се покори с вяра, въпреки неяснотата, защото не знанието спасява, а вярата. В Благовещението, което е положило началото на нашето спасение, всички само се покоряват, а не разсъждават - и Синът Божий, и Светият Дух и архангелът, и Пресветата Дева! Така да бъде и във всеки от нас!

Гледайте по-нататък как се извършва тази велика тайна на благочестието. С всецяло самоунижение. Единородният Син Божий, Който е сияние на славата и образ на ипостастта на Отца, идва да умали Себе Си, като приема образ на раб, слиза дълбоко, за да вдигне дълбоко падналия, и в унижение, скрито, да извърши благодатното устройване на спасението. Архангелът предвижда, че неизвестната на земята Дева, която непостижимо ще стане Майка на Бога, ще бъде по-почитана от херувимите, несравнимо по-славна от Серафимите; но независимо от това смирено благовести и благоговейно убеждава, и не си тръгва, докато не чува: Нека ми бъде по думата ти. Пречистата Дева като чула от ангела високите думи за Себе Си: Благодатна, благословена си ти между жените, се смутила, като си помислила: какъв ли е тоя поздрав. Тя невиждала в Себе Си съвършенства, макар душата и тялото ѝ да били украсени с тях, и не разбирала как могат да се отнасят за Нея такива похвали, дотолкова, че на небесния посланик му се наложило да приповдигне малко нейното самоунижение, но не с описание на личните И достойнства, а с посочване на Божието благоволение. Не се бой; защото си намерила благодат у Бога - сякаш казва: не поради Твоето достойнство е всичко, а от благодатта, която ще действа в Тебе... Така непостижимо е великото дело на въплъщението, силата на което се простира върху цялата вечност, обгърнато отвсякъде с дълбоко самоунижение и смирение и се извършило в смирения дом на дърводелеца, в град, от който никой не очаквал нищо добро. Със смирение, със самоунижение и в нас започва делото на спасението. Трябва да пристъпим към него с дълбокото съзнание за своята негодност, трябва дълбоко да чувстваме: не зная и нямам сили - по какъвто начин ти е угодно, спаси ме, Господи! А засега вътре в нас има един самонадеян глас: сам зная и сам мога - по това ще познаете, че делото на спасението още не е започнало във вас! Спасява Божията сила; но трябва да считаш за нищо своята сила, за да започне да действа вседействената Божия сила. Самонадеяността е въвела пагубата в света; тя и го държи в гибелно състояние. Трябва да се откажем от нея, за да стъпим на пътя на спасението.

Ето го второто разположение, което е условие за нашето спасение и което заедно с първото съставя следното правило: смири се с цялото си същество и безпрекословно се покори на Божията воля, която устройва нашето спасение. У когото това се осъществи, у него от тази минута започва трудът за извършването на спасението. Пита се, какво да търсим в този труд? - Чистота. И този отговор също ни го дава празнуванато днес Божествено събитие. Защото вижте: кой се въплъщава? - Единородният Божий Син, пречистото сияние на славата и образът на ипостасът на Отца. Кой благовести за това? - безплътният ангел - пречистият служител на съкровената тайна. От кого и как се приема благовестието? - От Девата, и то не другояче, а при условие да бъде запазено девството ѝ, не другояче, а след уверението, че Светият Дух ще слезе върху Нея и силата на Всевишния ще Я осени. Пречистата Дева е останала Дева не само в действието на въплъщението, но и в Рождеството и след Рождеството. Така всестранно е обгърнато от чистота началото на нашето спасение! И спасението ни, личното на всеки, започва с желанието за чистота, продължава с ревността за чистота и завършва с придобиването на чистота. Природата ни е излязла непорочна и чиста изпод ръцете на Твореца. Падението я е направило повредена и нечиста, и това е във всички части и сили на нашето естество. Когато с покорност истински се полага началото на спасението, започва очистването на нечистотите, които ни покриват. Това трябва да помнят ревнителите на спасението! Ревнувай да очистиш ума си от суетните помисли, от заблудите, съмненията и упоритото неверие, ревнувай да очистиш волята си от нечистите цели, порочните склонности, и навици, и греховните дела; ревнувай да очистиш сърцето си от страстните възмутителни движения на похотта, гнева, завистта, омразата, самомнението, гордостта, склонността към чувственост и прочие. Ревнувай за всичко това, докато не въздигнеш естеството си до онази девственост, с която то е било украсено, когато е излязло изпод ръцете на Твореца. Ето ги разположенията, които съставляват началото на спасението, действащо вече в нас, разположения, които ни посочва началото на спасението, положено чрез въплъщението на Бог Слово във Благовещението! Накратко може да се каже така: като отхвърлил всяка самонадеяност в самоунижение, смирено, без мъдруване, се покори на откриващата се Божия воля и действай според нея, като ревнуваш да очистиш себе си от всички нечистоти, с които си обременен чрез прародителското падение и извършените по своя воля грехове!

Ще каже някой: твърде общи са тези правила и наставления. - Отговарям: точно така, общи и всеобхватни, затова и са счетени за главни и основополагащи в делото на спасението. Но също затова те не витаят на някаква неопределена висота, а имат и трябва да имат приложение във всяко спасително действие, съставляват или трябва да съставляват неговата душа. Ще обясня с пример. - Заповядано е: покайте се. - Търсещият спасение трябва, като свали оръжията на ума (като остави всяко мъдруване), да се откаже от всички извъртания и самооправдания, и покорявайки се смирено на заповедта, да изпълни с чисто намерение, за слава Божия. Заповядано е да вършим милостиня. Трябва да се подчини, без да жали себе си и без да осквернява делата си с тщеславие и човекоугодие. Заповядано е да се молим. Трябва да изпълни, като счита себе си за нищо, като непритежаващ нищо и изнемогващ от нужди и страдания. Заповядано е да не се гневим. Трябва да потисне съзнанието за своите права и със самопринуда да се покори на заповедта. И така, което дело и да вземете, във всяко, като скрити пораждащи сили, трябва да бъдат самоотричането, самоуниженито, смирената и неумуваща покорност и безжалостната към себе си ревност за чистотата.

Като осъзнаем това, да започнем така и да действаме за слава на Въплътения Господ, в чест на Пречистата Дева и за своето собствено спасение, за да възпеем не само с езика си, но и с цялото си същество: Днес е началото на нашето спасение. Амин.

25 март 1861 г.

Св. Теофан Затворник

За радостта. Какво означава това, че светло празнуваното Благовещение почти винаги се извършва в пределите на светия пост – време на плач и скръб? Както Божият Син влиза в единение с нашето естество, което Той е нарекъл храм, така и ние трябва да встъпим в Църквата, която е Неговото Тяло.

Благовести, земъо, голямата радост, възхвалявайте Небеса, Божията слава.

(Стихира на празника)

Днес празнуваме, братя, Благовещение, което означава блага вест, възвестяване за радостта, празнуваме светло по зова на Църквата, която призовава всички към веселие - и небето, и земята, и ангелите, и човеците, цялата видима и невидима твар. Благовести, възпява тя, земьо, голямата радост, възхвалявайте, небеса, Божията слава - да се веселят небесата и да се радва земята... да се радва всяка твар, и да пее песнопения. След такава всеобща радост за какво е най-подобаващо да разсъждаваме, ако не за радостта?

Всички ние обичаме радостта, всички търсим радостта. За нас са тягостни веригите на скръбта; скръбта притиска гърдите, помрачава мислите, поразява душата, разстройва тялото. Богат ли е някой, готов е да даде цялото си богатство, само да му върнат радостта; славен ли е някой, отегчава се и от най-ласкателната слава, ако не му достига радост; почитан ли е някой, презира всички почести, когато сърцето му се измъчва в безрадостно съкрушение. Но при все че е така всеобщо желанието за радост, братя, можем да се радваме и за свое добро, и за свое зло, за похвала и за осъждане, да се радваме и да угаждаме на Бога, да се радваме и да Го оскърбяваме, в зависимост от предметите и обстоятелствата на нашата радост. Затова трябва да умеем да различаваме радост от радост, за да се радваме не за осъждане, а за спасение. Да се учим на това от нашата майка - Светата Църква, която днес прелива от радостни възгласи и за нас, и заради нас. Тук преди всичко много вразумително наставление ни дава обстоятелството време. Какво означава това, че светло празнуваното Благовещение почти винаги се извършва в границите на светия пост - време на плач и жалби? Не ни ли внушава ясно Бог с този уставен ред на Светата Църква, че ние не трябва да познаваме никакви радости, освен онези, които ни открива Благовещение? Действително е така. Ние не можем да се радваме без особено Божие позволение, без непосредствено от Негово лице разрешение за радост. Защото къде сме ние? - На земята - място на скърби и беди. Раят на сладостта е заключен от грехопадението, а и на падналите е казано - на мъжа: с мъка ще се храниш, - на жената: с болки ще раждаш (Бит. 3:17, 16). Не е дадена радост на нашия род: тя е под забрана. Както нашия праотец, като седял срещу рая, ридаел и удрял себе си в гърдите, така и нас, неговите синове, ни е наказал, за да се съкрушим и да живеем със скръбното съзнание за вината си: като чувстваме върху себе си Божия гняв, прилично ли е да се предаваме на радост и увеселения? Ако робът, докато се намира под наказание, се весели, не показва ли това, че той не се бои от своя господар, презира заплахите му, за нищо не счита наказанието от него? Няма ли да покажем същото и ние, осъдените, по отношение на Бога, като самоволно устройваме за себе си увеселения? И ние самите укоряваме онзи, който в скръбни дни се облича в светли дрехи, а колко повече (ще ни укори) Бог? В забрава за наказанието, като се предаваме на радости, ние не само лишаваме себе си от всяко милосърдие и състрадание, но си навличаме още по-голямо наказание за самоволието и невниманието си към Божествените разпореждания. Но когато Сам Бог ни открие и дарува някоя радост, то такава радост, независимо от мястото на изгнанието, е благословена, и трябва да се каже - единствено тя е благословена, защото, както Бог ни е наложил печал и скръб, така Той Единствен може да я отмени или може да я разтвори с радост и утешение. Божието благословение освобождава от всичко. В този случай вече не това е осъдително, че някой се радва, а че някой не се радва, още повече, ако не умее да се радва или даже не знае за радостта. Такава радост даже се счита за заслуга, защото означава съуслаждане с Божествения ред, готовност за участие на дело в него. Затова и човекът, който се бои от Бога, по никакъв начин няма да си позволи сам той да превръща скръбта в радост, самоволно да снема от себе си наложената върху всички дреха на скръбта. Действително той повече скърби, а ако се радва, то само с онази радост, с която Сам Бог е разрешил да се радва.

Такава разрешена от Бога радост вече наистина има. Тя ни е донесена днес от архангел Гавриил - на нас, изгнаниците от небето от лицето на Бога. Той (Архангел Гавриил) се явил пред Преблагословената Дева Мария и казал: Радвай се, Благодатна! (Лук. 1:28). И ето, че за онези, които са в страна на скръбта и смъртната сянка, възсиява за пръв път лъчът на радостта, в мрачната долина на плача за пръв път се чува: радвай се! Да обърнем внимание! - Радвай се, Благодатна! Господ е с тебе. Вдовстващата земя отново се обрича на Небето. Ние сме се отделили от Бога, но Бог не ни е оставил. Сам идва, търсейки нас, заблудилите се, повдига ни на раменете Си и ни донася при Себе Си. Не идва веднага, за да изкуси търпението ни и да събуди надежда за помощ, а междувременно да приготви, очисти и посочи избраното за Себе Си селение: Радуйся, Благодатная!... Благословена си ти между жените! Жената е представител на на човешкия род и в нея са наченките на благословението, изгубено от жената. Пречистата Дева придобива благодатта, от която ни е лишила нашата прамайка. Ти намери благодат у Бога. И ето ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус (Лук. 1:30, 31). От пети до глава не е имало у нас здраво място... рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей (Ис. 1:6): идва Иисус, Делителят на всички наши недъзи, и душевни, и телесни, идва не ангел, но Сам въплътилият се Господ. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край (Лук. 1:32, 33). Бог - нашият Цар - ни е отстъпил като свобода част от Своята безгранична власт над всички нас, за да можем, като принасяме свободно себе си в жертва на Него, да Му служим по най-съвършен начин; но ние въстанахме и превърнахме преимуществото на свободата в повод за своеволие; избягахме от Божието Царство, и то къде? - в плен и робство преди всичко на княза на този век, чрез него - на греха, а чрез греха - на смъртта и ада. Идва накрая Всемогъщият да върже силния (Мат. 12:29), да го свали (Лук. 10:18) от престола, да го изгони (Йоан. 12:31) вън и да го заключи в бездната, а на нас да върне отново свободата в истинското служене на Бога, да възстанови Божието господство, да въздигне в нас и чрез нас благодатното си Царство.

И ето ни, братя, радостта, благословена от Бога! Радвайте се, защото се е устроило Божието Царство. Сам Господ е дошъл в света, извършил е делото на нашето изкупление, основал е Светата Църква, и чрез нея спасява идващите чрез Него към Бога. Затова трябва да се радваме именно с тази радост - така да се радваме, че други радости като че не съществуват за нас, да не ги забелязваме, да не ги наричаме даже с името радост. Изгнаникът, когато по благоволението на Царя му възвестяват за завръщането в отечеството, единствено само тази радост има в сърцето си; затвореният в тъмница, като получи свобода, се радва единствено на тази свобода; болният, след като оздравее, целият, така да се каже, бива погълнат от радостното чувство на изцелението. Така трябва да постъпваме и ние: да се радваме само на това, че Бог, нашият Цар... извърши спасение сред земята (слав.) (срв. Пс. 73:12), да почувстваме тази радост и след това да я изповядаме на висок глас така, че да чуят всички. Ако някой ни попита: коя е нашата първа радост? - Ще му кажем: тази, че Единородният Божий Син е дошъл на земята. Коя е втората? Тази, че Той ни е избавил от всички язви, и душевни, и телесни. - Коя е третата? Тази, че е поразил нашите врагове - дявола, смъртта и ада. Коя е четвъртата? - Тази, че Той е основал на земята Царството Си - едната Свята Църква, чрез която, като довежда при Себе Си хората, ги преизпълва с всяко духовно благословение от небесата в Христа (Еф. 1:3).

Като изброяваме така, братя, всички блага, донесени на земята от Божия Син, ние няма да дочакаме кога най-накрая може да се споменат и другите, така наречени земни радости, даже онези, които се считат за невинни: може би за тях ще остане хилядното място, и то с големи ограничения. Така е, братя - Светата Църква, учредена от нашия Господ Иисус Христос, е град, който стои навръх планина и който не може да се укрие: всичко друго пред него е нищожно. Спомнете си, че цялата история на човешкия род се огражда от два чудни предела: отначало от кратковременния земен рай, а след свършека на вековете - от небесния рай и безкрайния ад; между тях е заключена непрестанната верига на промените, за които е написано: плач, охкане и тъга (Иез. 2:10). Радостното, светлото, чудното в тези предели на мрака е едно - делата на спасението, извършени от нашия Господ Иисус Христос: Неговото Свято Царство, Светата Църква, както е видял още пророк Исия от далечното минало в съкровеното бъдеще: в последните дни, казва той, планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете (Ис. 2:2), дома, преизпълнен със светлина и блаженство. Прилепи се, християнино, с цялото си внимание към тази планина и към този чуден дом, и пребивавай така безизходно, едновременно с мисъл и със сърце. Когато Даниил се намирал в плен у вавилонците, приел за себе си като закон по-често да се обръща към тази страна, където е Йерусалим, и да въздава поклонение на неговия храм - единствено истинския. Подражавай и ти на това свято дело. Когато станеш, спомни си, че има Божия Църква на земята, поклони се вътрешно и се зарадвай на Божията милост, явена ни в нея. Готвиш ли се за сън, спомни си, че има Божия църква, благодарение на която ти без опасение лягаш, заспиваш и ставаш. И сред обичайните си дела по-често си спомняй за чудните дела на Божественото домостроителство в Неговата Свята Църква, от която произтича благословението за всяко добро дело. Ако в някой град е издигнат паметник, то отначало само за него и разговарят, и мислят - вкъщи и навън, когато работят и през свободното време: общото внимание на всички е насочено към него. Но което правят за паметника в началото, това трябва да правим ние непрекъснато по отношение на Светата Църква: да помним винаги с внимание с ума и сърцето си, че на земята има дом на спасението, да се радваме преди всичко на това и да благодарим на Бога, издигнал този чуден паметник в нашия род.

Но, братя, тази наша радост няма да бъде пълна и даже искрена, ако не я направим своя, ако не превърнем общата радост същевременно и в частност радост за себе си. Ние считаме за щастлив не онзи, който само си представя царския пир, а този, който е удостоен да бъде на него и да се наслаждава на него; не облажаваме и болния, който само гледа как един, втори, трети получават изцеления, а той самият остава болен, нито онзи, който вижда как мнозина около него се ползват от милостивата царска благосклонност, а самият той остава сред презрение и невнимание. Какво утешително има в това само да гледаме и да се удивляваме на чудното Божие дело в нашия род, без да участваме в неговите плодове. Светата Църква не за това е въздигната на земята, за да бъде предмет на празно любопитство, а за да встъпим в нея, да станем причастници на нейните блага и да благославяме Бога. И светият пророк, като видял издигащата се планина и Божия дом на върха и, видял заедно с това и как всички народи единодушно викали: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му (Ис. 2:3). Припомнете си притчата за поканените на вечерята! Това, че те знаели за вечерята и даже били поканени, никак

не помогнало: било необходимо и участие, а те отказали, затова са и презрени като негодни. Велико благо е, че Божията Църква, като скиния, ни осенява, че я има в нашия род и облажава встъпващите в нея: същевременно да не забравяме, че това благо може да пребивава в него само чрез нас, само тогава, когато всеки в частност има живо участие в това благо. Когато се отказваме от участие в него, ние с това сякаш го умаляваме в целия ни род, и следователно от обикновено равнодушие стигаме до подриване на всеобщото благо, което е свойствено само на злобата.

Виждате ли сега какво още се иска за пълнотата на радостта ни? Иска се живо единение на всеки от нас с тялото на Христовата Църква, за да пренесем в себе си всички съдържащи се в нея блага. И архангелът не се е ограничил само с възвестяването за раждащия се Цар и Царството, но не прекратил благовестителното събеседване, докато не изрекъл: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, и не чул: ето рабинята Господня (Лук. 1:35,38). Тук е изобразено как Словото става плът, и заедно с това е скрито за нас наставление - с какво да допълним онова, което не достига на нашата радост, за да бъде тя съвършена. Тоест както Синът Божий влиза в общение с нашето естество, което после Той е нарекъл храм, така и ние трябва да встъпим в Църквата, която е Негово тяло. Когато Преблагословената Дева Мария попитала Архангела: Как ще бъде това? - тоест как ще се образува в нея плът, Архангелът отговорил: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени. Само Дух Светий може и нас да въведе в живо общение с Царството Христово, което се състои не в словото, а в силата, тоест в силата на Духа. Привлечи Духа, за да се положиш като жив камък (1 Петр. 2:5) някъде в духовното здание на Църквата Христова; направи себе си жилище на Духа, за да бъдеш включен в Божието жилище (Църквата) чрез Духа. А затова пристъпи към съсъдите на благодатта - Светите тайнства - и пий от тях жива вода, докато се утоли жаждата ти; само при това отвори уста с пълно предаване на себе си на Бога. И в Преблагословената Дева Светият Дух започнал да действа за единението на Бог Слово с плътта едва след като тя всецяло предала себе си на Неговото вседействие, с думите: Ето рабинята Господня (Лук. 1:38). Предай и ти себе си в Божията ръка, тогава при дълбокото мълчание на естествените движения на твоя дух и тяло ще се отпечатат в теб словото на Духа, въвеждащ те в тайнствено общение със Светата Църква, а чрез нея и със Самия Господ и Спасител. Тогава ще се зарадва сърцето ти е неизказана радост, защото Царството Божие... е правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17). И ето вторият предмет на истинската радост - ако ние вече сме изпитали благодатната Божия милост към себе си, приети сме в лоното на Светата Църква, приобщени сме към Божия народ, принадлежим към числото на синовете на Царството и ходим сред благата и обещанията му.

Тези две радости - тоест, че има на земята Свята Църква и че ние самите принадлежим към живите членове на тази една Свята Съборна и Апостолска Църква, трябва да ни занимават в продължение на целия ни живот, като изключим всички други, за които именно за това не трябва да имаме нито време, нито сърце. Изглежда така просто и така естествено да забележим тези предмети на радост и да им се радваме. Но като се обръщаме към себе си, ние не намираме това. Истинската ни радост е изгубена, а следователно - и всяка (радост). Наистина, като сме изгубили истинската радост, ние вече сме си избрали много странични радости, но що за радости са това? Почти няма нужда нито да споменаваме за нашето заблуждаване в този случай, нито да разкриваме заблудата: всеки от нас знае това сам по собствения си опит. Дайте на гладния камък вместо хляб - и веднага ще разбере, че това не е хляб; така ние сме изпитали всички измислени от нас блага и знаем, че те не са радостни: не е радостно богатството, не е радостна славата, не са радостни всички чувствени удоволствия - и на вкуса, и на обонянието, и на осезаването, и на слуха и на зрението, даже и онези, които са известни под името високи наслади. Празнотата в душата, смущението и сърдечната тъга ясно показват, че там се крият лъжа и измама. Но какво нещастно разслабване има у нас! Ясно съзнаваме, че живеем в лъжа, а нямаме твърдостта да се откажем от навика да живеем в лъжа, затова и с думи, и на дело се стремим към измамните удоволствия с увереността, че те за нас са крушение на духа. Измамните наслади не вкусваме, от истинските се отклоняваме и стоим по този начин в някаква безрадостно неопределена среда; кръжим и действаме по нечие внушение, като оръдия; оплакваме се един на друг от този род и все оставаме както преди в него. О, Господи! как най-накрая ще се избавим от заслеплението си! Соломон се отдавал на измамни удоволствия, когато в самия себе си носел извора на истинските наслади - даруваната му от Бога мъдрост; но след като познал от опит, че всичко на земята е само крушение на духа, веднага оставил всичко и пак се обърнал към истината. Да си позволим, братя, да се надяваме и за себе си, че в нас заслепяването е само отчасти, само за известно време. Милосърдният Господ няма да допусне да останем завинаги в този дим, в това зловоние и чувствено опиянение. Ще се пробудим, Бог ще даде, и отново ще познаем и ще изповядаме истинската радост и тогава вече радостта ни никой няма да отнеме (срв.: Йоан. 16:22). Само, братя, да скрепим засега тази надежда поне само с видимото дело на благочестието: да гледаме с благоговение на нашата Света Църква, честно да пазим нейните устави, неотклонно да живеем според нейните постановления. Тогава Бог, Който не забравя делото ни и труда на любовта (срв.: Евр. 6:10), и за това единствено (нещо) ще ни помилва и от външното чрез действието на Духа Си ще ни доведе до вътрешното. Нека престъпното и богопротивно лъжливо мъдруване изобретява свое служение без Църквата и нейния благообразен чин в светите пости, в празниците, в свещенослужението. По-добре да останем в смирената част от хора, предани на Църквата, без отстъпки и нечестиви мъдрувания, все още ще бъдем при това, макар и с част от себе си, на страната на истината, ще сме заключени вътре в апостолската мрежа. И нека да сме негодни; може би накрая Бог ще каже на някого от нас: заколи и яж (Деян. 10:13).

С тази надежда да се обръщаме по-често към Преблагословената - нашата Радост - с молитвата да ни посети и да положи в сърцата ни блага вест, която и на Нея първа и е донесена благата вест от Божия Престол. Амин.

1845 г.

     Св. Теофан Затворник