Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 962384 Постинги: 2564 Коментари: 0
Постинги в блога от 08.04.2021 г.
 

 

 

http://blagovestnik.bg/09-04-2021/  

Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
 ПРЕЗ ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Главното съдържание на „Лествица“-та и кратко набелязвяне на целия ни път към Господа, във вид на изкачване по лествицата

 

След поклонението на честния и животворящ Кръст, което стана миналата неделя и седмица, сега светата Църква ни напомня преподобния и богоносен отец Иоан Лествичник, все с една и съща цел - да ни поощри в подвига на самоизправлението и преуспяването в добродетелите. Знаете, че свети Иоан е написал една душеспасителна книга, наречена “Лествица” (Духовна стълбица), която води към небето. В нея се описва една непрекъсната верига от добродетели, или техните степени, в които, преминавайки от една в друга и същевременно, възкачвайки се от една степен в друга по-висока, накрая християнинът влиза в духовното небе, в което той става един дух с Господа. Навеждайки нашата мисъл на тоя последен предел на християнския живот, светата Църква желае да ни каже: не се страхувайте от кръста на саморазпъването и не бягайте от подвига на собственото кръстоносене. Гледайте накъде води той и се въодушевете. Има за какво да се потрудите.

Духовната стълба на свети Иоан именно е способна да влее във всяка душа тоя дух на мъжествено усърдие. Тя изяснява всичко: и началото на всяка добродетел, и нейното възрастване, и препятствията, и начините за тяхното преодоляване и чрез това така леко представя упражнението в тях, че читателят веднага иска да започне подвига, за да преуспее духовно. Поради това много бих желал всички да се запознаят с тая книга и да се ползват от нея за своето спасение. - Аз сам бих ви я преразказал, но как да сторя това? Цяла книга. Ще ви съобщя поне накратко нейното съдържание и ще опиша целия наш път към Господа под форма на възкачване по стълба.

Лествицата на свети Иоан има тридесет степени, според числото на годините на Господ Иисус Христос, след които той е излязъл на открито служение и да учи. Подобно на стълбата, видяна от патриарха Яков, тя с единия си край опира на земята, за да бъде достъпна за нас, земните, а с другия край опира до небето, сочейки крайния предел на нашето предназначение. По стълбата на Яков слизали и се качвали ангели, което значи, че християнските добродетели са ангелско дело и се извършват с помощта на светите Ангели. На върха на стълбата свети Яков вижда Господа: към Господа води и стълбата на християнските добродетели, чрез които всеки, възхождайки от сила в сила, достига до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство - достига онова съвършенство, към което ни призовава Господ: И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48), онова единение с Бога, за което се е молил Господ да бъдат всички едно: Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Иоан. 17:21).

Предвиждайки това неизказано благо, братя, нека мъжествено да пристъпим към тая стълба и бодро да принудим себе си към усърдие в нейното възкачване.

Мъжествено да пристъпим и бодро да принудим себе си да сложим добро начало за това възкачване. Ако навсякъде началото е добро, делото наполовина е извършено, толкова повече в духовния живот, за който то винаги е пълно предначертание. Защото вижте какво изисква тук първата стъпка? Изисква да оставим земята. Както в обикновения живот не можем да стъпим на стълбата, ако не вдигнем крак от земята, а след това и другия, за да стъпят двата на първото стъпало, така и в духовния живот първата степен на изкачването към християнско съвършенство е отделяне от земята - греха, т.е. отдалечаване от грешни дела и порочни чувства и разположения, което се постига чрез покаяние, когато, отхвърляйки всичко лошо, ние влагаме блага решимост да угаждаме на Бога. Който е стигнал до тая решимост, той е направил първата стъпка, изкачил се е на първата степен. Както за оногова, който е като че ли сраснал със земята, не е възможно да се изкачи по стълбата, така и този, който е обременен от грехове, не може и да мисли за възход към съвършенство. Отклони се по-напред от злото и ще започнеш да вършиш добро. Да се отклониш от злото, казва свети Лествичник, е начало на покаянието. Началото на покаянието е начало на спасението, а началото на спасението е благата решимост да угаждаме на Бога (степ. 26, гл. 63).

След като стъпим на стълбата, как се изкачваме нагоре? - Действайки с ръце и с крака, стъпвайки ту с десния, ту с левия крак и напрягайки всички части на тялото. Така и онзи, който се е покаял и е добил благата решимост да угажда на Бога, веднага започва работа, придружена с напрежение и на душевните, и на телесните сили и тяхното силно изнуряване. Защото той ще трябва да се противи на себе си в лошото и да се принуждава към добро, да внимава върху себе си и върху всички наоколо, от многото да избира по-доброто, да не избързва и да не изостава, да не пропуска без внимание и малките увреждания на греха, да отстранява препятствията, да отгатва начините в нападенията на демоните и да се бори с тях, без да слага оръжието. Всичко това съставя труда в борбата със страстите и в преуспяването в доброто, от които се обуславя самото възкачване към съвършенство. Защото, що е съвършенството, ако не изкореняване на страстта и насаждане вместо нея на добро разположение? Това е и нашият главен труд. И не една степен трябва да изкачим, докато го завършим. Не изведнъж се изкореняват всички страсти и не изведнъж се насаждат всички добродетели. И едното, и другото става постепенно. И намаляването на всяка страст има своите степени, също както и утвърждаването на всяко добро разположение. Поради това у свети Лествичник описването на този труд се завършва едва с 26-а степен (вж. “Лествицата”).

На какво ли не учи той тук, против коя ли страст не се въоръжава? Въоръжава се против гордостта и славолюбието, хитростта и лукавството, сребролюбието и користолюбието, чревоугодието и нецеломъдрието, многословието и злословието, гнева и злопаметството, лъжата и клеветата, леността и безделието, малодушието и боязливостта и пр. Научава на смирение, незлобие, мъжество, бдение и усърдие в молитвата, безкористие, целомъдрие, въздържание, кротост, благоразумно мълчание, послушание, помнене на смъртта, покаен плач, добросърдечие и пр. Изкореняването на всяка страст и насаждането на противоположната добродетел представлява особена степен, която трябва да преминем, за да пристъпим към следващата. Във всичко това има свой чин и порядък, впрочем за всекиго свой, но с който той наистина се съобразява. “Ония, които се опитват да се възнесат на небето с тялото си, казва Лествичник, наистина имат нужда от самопринуждение и самоизмъчване. Благата решимост да угаждаме на Бога ражда трудовете. Трудовете са упражнение в добродетелите, или постоянното ни обучение в тях. Плодът на това обучение е навикът в тях”. А от навика произлиза утвърждаването в доброто.

Това е пределът на трудовете във възхода по стълбата на добродетелите. Казват, че колкото по-високо се издигне човек от земята, толкова по-слабо е земното притегляне, и следователно по-лека е борбата със собственото тегло за оногова, който се издига нагоре. А има една граница, след която телата съвсем престават да тежнеят към земята, спират на едно място, т.е. изгубват своята тегловност. Така и в степените на духовното съвършенство, колкото по-високо някой се изкачи в него, толкова по-малко го привлича земното. С други думи, колкото по-здраво някой се утвърди в добродетелите чрез постоянния навик в тях, толкова по-слабо го смущават греховете и страстите. А има и такава висота на съвършенството, дето страстите почти съвсем замират и душата се наслаждава на покоя на пребъдването в доброто, в което тя действа безпрепятствено, свободно, непринудено, естествено, също така, както например е естествено дишането и кръвообращението. Тая степен се достига тогава, когато в душата се утвърди съвършено всяка добродетел и просияе безстрастието и чистотата. Това е духовното небе - връхната точка на стълбата. На достигналите този предел принадлежат обещаните от Господа блаженства и върхът на блаженствата - вселяване на Бога, видян от Якова на върха на стълбата. Съвършено безстрастен, казва свети Лествичник, се нарича и е онзи, чийто ум се е издигнал по-високо от всяка твар, а душата си е представил пред лицето на Бога. Безстрастието е сърдечното небе на ума, небесна палата на Небесния Цар. Плодът на безстрастието е пълнотата на любовта и съвършеното вселяване на Бога в ония, които са станали чрез това безстрастие чисти по сърце, за което е казано: защото те ще видят Бога (Мат. 5:8; степ. 29, гл. 2, 3, 14).

Ето къде извежда и с какво завършва духовната стълба. Тази именно картина Църквата иска да опише сега пред нас и, разбира се, не поради любопитство или празнословие, а за да ни даде подбуда и възможност да разгледаме добросъвестно сами себе си и да определим безпогрешно - къде стоим и на коя степен се намираме? Стъпили ли сме на стълбата и след като сме стъпили, далече ли сме отишли, дали сме се издигнали високо над земята и вижда ли се поне малко крайният предел на възкачването? Разбира се, може би трудно и дори невъзможно е да определим числено своята степен, но не е трудно да определим степените, които се отличават с резки черти. Например кой не би могъл да определи своята първа степен? Кой не би могъл да отговори, покаял ли се е и има ли твърдо намерение да се поправи? Също така, всеки е в състояние да каже, след разкаянието за греховете, встъпил ли е в борба със страстите, съпротивлява ли им се, или се предава? Какво ще кажем ние с вас, братя? Застанахме ли на стълбата? Направихме ли поне една крачка?

На тези въпроси нека отговори съвестта на всекиго. А аз ще кажа, че макар някой да е направил дори само една крачка, похвално е. Той е вече на стълбата, на добрия път. Макар да е нужно още много да се труди, докато се видят в него ясни признаци на съвършенство, все пак началото е сложено. Не бива да се колебаем и да се леним да се движим напред, доколкото силите ни позволяват. Нашето шествие ще бъде благословено. И ако то е постоянно и неотклонно, непременно ще се увенчае с успех. Макар само това да е сторено, добро е. Но лошо е, ако не е направена и първата стъпка, ако някой се е предал на страстите и не мисли да се отдели от тях, или и да мисли, но отлага от днес за утре, или, съжалявайки за своята любима страст, иска да я замени с нещо добро, но не се отказва от нея, или, нямайки силни страсти и порочни дела, живее спокойно и нехае за чистотата на своето сърце. Всички такива и подобни на тях не стоят на добрия път, още не са стъпили на стълбата, която води към Бога, на такива предстои да направят първата стъпка. Ето защо светата Църква ни напомня за “Лествицата” в средата на поста, та ако някой разбере нейния урок и намери, че той блуждае далеч от нея, да има време да дойде в себе си и да се покае. Ето това да побърза да направи всеки, на когото то предстои. А след това засилете вашето усърдие да се поправите и да утвърдите в себе си добри навици. Нали другите не стоят, а всички вървят. Защо ние да оставаме?

Всички ние, братя, така трябва да тичаме, за да постигнем, забравяйки онова, което е минало, да се стремим напред. Който се е спрял, той вече не върви. Който не върви напред, той неизбежно остава, нещо повече - движи се назад. В живота ние работим непрекъснато и нашите дела са или угодни, или неугодни на Бога. Защото ние сме личност и във всяко нещо влагаме свое намерение, според което делата ни се извършват или за слава Божия, или в угода на нашия егоизъм и поради това служат или за успеха на нашето шествие, или за препятствие на същото. Внимателният към себе си и към всичко наоколо не може и да се спре, а стъпка по стъпка върви все напред към своето съвършенство, от всичко събира с Господа и от всичко богатее. И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави (Еф. 5:15, 16).

 

29 март 1864 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ПРЕЗ ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Житието на свети Иоан Лествичник; как да станем съвършени подражатели на свети Иоан

 

Днешният неделен ден се посвещава на паметта на свети Иоан, автор на “Лествицата”. Не е нужно да се говори защо е наредено така в светата Църква. Светият пост е установен не само за наше очистване, но и за укрепването ни в доброто, не само за това, да сложим добро начало, но и да се придвижим напред по пътя към съвършенството. Така, за да не би някой, като се е потрудил малко в доброто, като е извършил няколко подвига, или е провел известно време строг духовен живот, да помисли, че той вече е извършил всичко, или е отишъл далече по пътя към съвършенството, на всеки от нас днес се напомня паметта на свети Иоан Лествичник, та спомняйки си за него, да си представим мислено и неговата света “Лествица” и като измерим чрез нея своите трудове, да определим по-вярно какво сме изминали и какво ни предстои да изминем. За да ви помогна в това спасително дело, би било по-добре от всичко съкратено да ви опиша светата Лествица на възхода към богоподобното съвършенство. Мисля, че това ще ни се удаде най-добре чрез описване на живота на свети Иоан Лествичник: защото не само със своята книга, но и с живота си той ни показва стълбата, по която е необходимо да се изкачва всеки, който желае да се усъвършенства в духовния живот. И тъй, слушайте.

Житието на свети Иоан Лествичник е кратко, но то в малкото съдържа много, или по-добре казано - всичко. Ето неговият живот:

Още от детските си години той възлюбил Господа и без да гледа на примамливите надежди, които са му давали естествените дарби и голямата ученост, той напуснал своето родно място и се отдалечил в Синай, за да се освободи от многото пречки към духовния живот. Сложил така добро начало, с постъпването си в светата обител той предал себе си изцяло на опитен ръководител и имал такова поведение, като че душата му нямала ни свой разум, нито своя воля. Като потискал у себе си по този начин своята самонадеяност и своеволие, той скоро се освободил от свойственото на даровитите хора високомерие, придобил небесна простота и достигнал съвършенство в трудовете и добродетелите на послушанието.

 Когато неговият духовен ръководител напуснал земния живот, свети Иоан, изгаряйки от любов към по-голямо съвършенство, бидейки вече укрепнал в добродетелите на монашеството - и външни и вътрешни, - излязъл на попрището на безмълвието. Като си избрал удобно място за този подвиг, той прекарал четиридесет години в уединение, строго въздържание и подвижничество, в непрестанна молитва и богомислие, а най-вече в сълзи, които са били за него храна ден и нощ.

Поради това той скоро възлязъл на най-високата степен на чистотата и станал съсъд на особени Божии дарования: прозорливост, дръзновение в молитвата и чудотворството. Когато е трябвало да избират духовен ръководител за светата обител, всички братя единодушно го поставили за свой игумен, като някакъв нов Моисей, а той, снизхождайки от духовната планина на богосъзерцанието, предложил на всички като богописани скрижали своята света “Лествица”, в която е представил образец на съвършен християнски живот, преминат от самия него и с Божията благодат начертан в сърцето му. Ръководейки така монашеското братство, той достигнал предела на видимия живот и отминал в горния Иерусалим.

Ето целия живот на свети Иоан. Аз не засегнах подробности, имайки предвид да покажа само ония степени, по които той се е изкачвал към съвършенството, за да се поучим. И за всекиго е лесно да забележи, че тези духовни степени са били главно три: напускане на света с всичките му надежди, трудове на послушанието по съветите на ръководителя и безмълвие, което го е направило достоен за особени Божии дарования и богомъдро ръководене на светата обител. Тези степени са общи за всички светии, просияли с християнско съвършенство на земята, в което сами можете да се уверите, като прочетете с внимание животоописанието на всекиго от тях. Тия степени трябва да преминем и ние, ако искаме да бъдем истински християни.

Някой би казал: това е живот на монах пустинник, а ние сме миряни, живеем в съжителство с хора, как ще приложим неговия начин на живот? Макар някой да би желал да подражава, той не би могъл да стори това, защото ние се намираме при съвсем други условия на живот. Но, братя, силата не е във формата. Ние не можем да преминем трите показани степени в тоя вид, както свети Иоан ги е преминал и както ги преминават всички монашестващи. Но можем да ги преминем така, както те могат да бъдат преминати в света и в съжителство с миряни, в друга форма, но в същата сила. Преди всичко нека им дадем съвременно название. Отричане от всичко или напускане на света, това ви е ясно. Послушание - това е живот в добри трудове, не по своя воля, но по съветите на други. Накрая, безмълвие - това е вътрешен стремеж да бъдем непрестанно в сърцето си с Бога и когато някой достигне това, той започва да проявява сила Божия, или особени дарования. Да видим сега как това може да бъде изпълнено от мирянина и даже се изпълнява от нас.

Така, което у свети Иоан е напускане на света и уединяване в светата обител Синай, у нас е напускане на греховния живот и обръщане на ума и сърцето към богоугаждане: защото светът е символ на греховния живот, а монашеската обител - символ на добродетелния живот. Който напуска греха и желае да живее свято, той прави същото, което прави онзи, който напуска света и постъпва в светата обител. Ако вие в този пост сте принесли искрено покаяние и сте обещали да не оскърбявате повече Бога с греховете си, вие сте истински подражатели на свети Иоан, когато той, напускайки света, се отдалечил в Синайския манастир. Но вие трябва да пребъдвате неотклонно в това си намерение и да спазвате неговите изисквания, за да станете негови подражатели и във втората степен на възхода му към съвършенство.

На втората степен, в светата обител, свети Иоан носил труда на послушанието под ръководството на своя духовен ръководител. В какво трябва да се състои това послушание в нашия житейски бит? - В изпълнение на изискванията, определени от начина на живот на всекиго от нас, като членове на семейството и обществото и като духовни чеда на Църквата. Върши това, което гласят тези изисквания, и ще бъдеш добър послушник. Слуга ли си, изпълнявай заповедите на служенето. Баща и майка ли си, изпълнявай родителските заповеди. Син ли си, изпълнявай заповедите на синовството. Съдия ли си, изпълнявай заповедите на правосъдието. Търговец ли си, търгувай, както е заповядано. Ако гражданското устройство иска нещо, изпълни го. И всичко, което светата Църква заповядва, изпълни от малкото до голямото. Всичко това е спасително послушание, когато се действа не по своя воля, а както е предписано. Свети Иоан е имал ръководител. Кой е вашият духовен ръководител? - Църковните пастири. Питай и се осведомявай винаги и постъпвай според техните указания. Те ще съобщават на всички не своята воля, а заповедите на Евангелието и установленията на светата Божия Църква. Ето как всеки от вас, оставяйки греховете, ще започне да живее в трудовете на доброто и в изпълняване на различните Божии заповеди под ръководството на законните пастири. Тогава ще бъде подражател на свети Иоан във втората степен на неговото съвършенство.

Накрая, как да му подражаваме в неговото безмълвие? Ето как. Помислете какво значи безмълвие? Външно - това е отдалечаване от всичко и пребиваване в самота, а вътрешно - това е отстраняване на всякакво разсейване на мислите и съсредоточаване в сърцето си, за да пребиваваме там неизменно, пред лицето на Всевишния Бог. Външното безмълвие не е по вашите сили и в житейския бит то може да се яви случайно, но вътрешното уединение е във ваши ръце. Върху него именно и внимавайте, като се грижите по всякакъв начин, колкото се може по-често да влизате вътре в себе си, във вашата вътрешна килия и там да прекарвате насаме с Бога. У дома ли сте, или на път, на работа или в храма, напрягайте се да не откъсвате вниманието си от сърцето и не отклонявайте окото на вашия ум от Божието лицезрение. И ще бъдете уединени и безмълвни. Потребността от вътрешно безмълвие се ражда в душата вследствие на добросъвестния труд за изпълнение на Божиите заповеди. Докато страстите и греховните навици владеят сърцето, не е възможно да имаме вътрешно безмълвие: това е така поради тяхното свойство. Трудът в доброто и изпълнението на Божиите заповеди изтръгва страстите и греховните навици от нашето естество. Тогава се ражда желание да бъдем само с Господа. И погледнете: ония, които са укрепнали в добрите дела и добро разположение на духа, често, или във време на молитва у дома и в храма, или във време на благочестиво размишление и четене, така силно се съсредоточават в себе си и потъват в такова безмълвие, че не забелязват как времето минава, и биха желали часът на молитвата у дома или четенето в храма да не свършва, за да бъдат по-дълго в това блажено състояние. Това е началото на вътрешното безмълвие, възможно и в семейния бит. Нужно е да се продължи животът в трудовете на доброто, с непрестанни грижи и молитва тези минути на вътрешно безмълвие да бъдат по-чести. И ще бъдат. Господ не ще пренебрегне труда на любовта. Необходимо е да се избягва във всекидневието на живота всичко, което разстройва това благонастроение и охлажда блажената топлота на вътрешното безмълвие.

Ето как всеки от нас може да стане пълен подражател на свети Иоан Лествичник. Но, братя, тичайте така, че да постигнете целта (1 Кор. 9:24). Възхождайте до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). Виждате прекрасен образец. Пред него стореното от нас е нищо. Но за това сега няма да говорим. Забравяйки онова, което е минало, нека се стремим напред, към почестите на небесното звание в Христа Иисуса. Амин.

 

2 април 1861 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 1
 


http://blagovestnik.bg/08-04-2021/  

Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 962384
Постинги: 2564
Коментари: 0
Гласове: 786
Календар
«  Април, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930