Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 928443 Постинги: 2514 Коментари: 0
Постинги в блога от 09.04.2021 г.
  

 

http://blagovestnik.bg/10-04-2021/  

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 0
 ПРЕЗ ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Превъзходната азбука за всички, или за трите реда подвизи

 

Вече два или три пъти ви говорих за това, колко опасно е да падаме в такива грехове, за които вече сме се покаяли, и поради това колко по-сериозно трябва да се погрижим да не изпаднем в такова неразумие, което би ни причинило голяма беда. Мисля, че ония от вас, които са внимавали върху това и са имали доброто намерение да не отстъпват от даденото обещание, биха желали да знаят как е по-удобно да достигнат тая блага цел, а именно: как трябва да се устроят и външно, и вътрешно, за да избегнат нови падения, и какви правила трябва да се спазват, за да преодолеят всяко изкушение и да устоят в доброто. Аз искам да удовлетворя това ваше желание, и то не от мое име, а от името на свети Иоан Лествичник, чиято памет празнуваме днес.

Известно е на всички ви, че свети Иоан е автор на книгата духовна “Лествица”, от която носи и презимето си. В тази книга той подробно е изяснил как трябва да постъпва човек, който се е покаял, за да устои в доброто и да не падне отново в предишната нечистота. Ще използвам от нея главното, което засяга този въпрос.

Без труд, казва той, е трудно да преодолеем предишните лоши навици. Впрочем зная, че за Бога всичко е възможно, за Него няма нищо невъзможно (Иов. 42:2). Тъй че Бог всичко може и е готов всичко да направи за нас и у нас. Но и ние трябва не само да прибягваме към Него с молитва, а и сами да вложим усилия и трудове, съответно на нашето намерение. И това намерение и тези трудове трябва да предшестват Божията помощ и да я привлекат. Пълният успех зависи от нашето собствено желание и от нашите собствени усилия, подпомогнати от Божието съдействие. Обаче, ако първото, т.е. желанието и усилието, не предвари - не ще последва и второто, т.е. Божието съдействие.

Божието съдействие е несъмнено. Но ние самите къде трябва да насочим нашите усилия и трудове? В отговор на това свети Иоан Лествичник посочва толкова трудове и подвизи, колкото букви има в гръцката азбука, и нарича това азбука в тоя смисъл, че както учениците трябва да четат най-напред азбуката, така и ония, които искат да се освободят от греховете и да преуспеят в добродетелите, трябва най-напред да усвоят подвизите, които той изброява.

Ето, казва той, превъзходна азбука за всички: пост, покайни сълзи, мълчание, бдение, труд, търпение в страданията, съкрушение, отлагане на житейските грижи във време на молитва, смирение, безмълвие, опазване на сърцето, съсредоточаване на мислите, смиряване на плътта и пр. Не изброявам всички посочени подвизи, защото е трудно да се запомнят. А по-добре би било и изброените, и неизброените да разпределя на групи, та по-лесно да ги започнете и приложите на дело.

Първата група подвизи се отнасят към тялото. Да вземем нашето тяло в ръце, да му бъдем господари, а не роби. На всеки член да наложим подвиг и да го овладеем. Да приучим стомаха на въздържание и пост, ръцете на труд, да обуздаем езика с мълчание, да не даваме свобода на очите всичко да виждат и на ушите всичко да слушат, да избягваме свободни или неприлични движения, прекомерен сън и угаждане на плътта. Изобщо да се стараем да ограничаваме плътта и да я приучим на строг живот, без да я жалим, помнейки заповедта на Апостола - да не превръщаме грижите за плътта в похоти (Рим. 13:14), както и оная беда, която сполетя Израил поради плътоугодие, в което той надебеля, затлъстя и забрави Бога.

Втората група подвизи се отнася към душата. Първо - да обърнем поглед към нашия вътрешен мир и да внимаваме върху себе си, да избягваме разсейване на мислите по различни работи и предмети. За да успеем в това, трябва да си спомняме часа на смъртта и последния съден ден, когато ще бъде изречено последното решение: “Елате, благословени, или - идете, проклети”. Когато съсредоточим вниманието си върху това, веднага ще отпаднат всички странични помисли и ние ще стоим сами пред лицето на Бога, молейки Го да бъде милостив към нас. За вярващия това е неотменим закон. Нито едно друго средство не ни отрезвява така, както чувството при спомена за смъртта и Божия съд. Как сме се подготвили да се явим пред Бога? Това ще ни даде най-вярната защита срещу греховните влечения и изкушения.

Третата група подвизи се отнасят до установяване на нов порядък на работите и заниманията в нашия живот. Както по-рано, когато работехме за греха, всичко в живота ни бе приспособено за удовлетворяване на нашите страсти, така и сега, когато се освободихме от греха, всичко трябва да приспособим за борба със страстите. Във всичко трябва да установим нов порядък - в нашите занимания и външни дела, в семейството, в отношенията ни с други лица. Всичко трябва добре да обмислим и решително да проведем, за да не се разстрои нашето добро намерение и да не се подхлъзнем отново към старото. И когато подреждаме нашия нов порядък на живота, трябва да помним две неща: да отстраняваме всички поводи и случаи, които биха възбудили страстта, от която страдаме, както и да не се страхуваме от това, какво ще кажат хората за промяната на нашия живот, която не можем да скрием. Нека повече се страхуваме от Господа, тъй като Той е казал: който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели (Марк. 8:38).

Ето и всичко! Да владеем плътта чрез строгия режим на въздържанието, а душата - чрез внимателно съсредоточаване, да поставим пред Божия съд всички промени в порядъка на нашия живот, без да се страхуваме и без да се срамуваме от никого. Нека направим това и ще се предпазим от падения. Ще изразя това по-определено: да бъдем строги към плътта, без да се смущаваме от мнението на другите, да имаме страх Божий, да помним смъртта и съдния ден, да внимаваме върху себе си. Когато така се устроим, врагът не ще има достъп до нас. Ние ще бъдем като в укрепен град. А ако сатаната дори ни нападне някога, той веднага ще бъде отблъснат и победен. Ако внимаваме върху себе си, ние ще почувстваме неговото нападение и като го му се противопоставим чрез строгост към себе си и без боязън спрямо хорското мнение, ще го победим чрез чувството на страх пред съда. Строгостта към себе си, свободата от осъждането на другите и страхът пред Божия съд са три меча с двойни остриета, против които не може да устои никакво вражеско изкушение. Докато у нас тези оръжия са здрави и силни, врагът не ще ни безпокои. Защото, ако ние сме ги приготвили и ги пазим, сатаната не ще ни изкушава с нищо, а ще употреби цялата си хитрост да ни ги отнеме, т.е. или да разсее нашето внимание, или да ни застави да отслабим строгостта към плътта и към човекоугодничеството, или ще премахне страха от съда и ще предизвика сърдечно охлаждане. Успее ли в това, ще започне да ни скланя и към грях, а не успее ли - ще отстъпи. Като знаем това, нека пазим повече от всичко нашите духовни оръжия, да помним винаги Божия съд, да избягваме угаждане на плътта и да пазим неизменно новия духовен порядък в живота си, макар това да ни струва труд и страдания. Така несъмнено ние ще устоим, при съдействието на Божията благодат.

Но при всичко това, говори свети Иоан Лествичник, винаги трябва да бъдем внимателни. Сатаната не дреме и ще употреби всякакви хитрини, за да ни излъже. Отначало той ще се оттегли напълно и ще престане да ни безпокои с изкушения, за да помислим, че вече сме се освободили от страстта, и като се предадем на безгрижие, да намалим нашата бдителност. Ако не забележим тая хитрост и отслабим нашето внимание, врагът ще ни въвлече в много помисли и преди да се опомним, ще свърже сърцето с порочните дела, така че ние сами на себе си ще причиним беда.

Ако не успее в това, ще започне да пристъпя с тънки и мигновени помисли, за да ни измами да излезем от крепостта, та на открито да ни обезоръжи и плени. Ето как става това. Посред каквато и да е работа, като стрела прелита мисълта, че ние, както изглежда, доста сме успели. Ще прелети такава мисъл и като че ли изчезва. Но следата от нея остава в душата като цепнатина. И ако пропуснем това без внимание, веднага силите ще започнат да намаляват и в душата ще възникнат желания ту за снизходителност, ту за развлечение, ту за отлагане на строгостта в живота. Ако се подадем на последното, не сме далече от падението в грях.

Ако и това не се удаде на духовния враг, той ще започне да ни подбужда към излишни подвизи - или към строг пост, или към дълги молитви, или към уединение, или към нещо друго свръх мярката, която ние сме си определили в порядъка на нашия нов живот. Тези прекалености винаги разслабват силите, разстройват порядъка и причиняват смущение, в което на сатаната лесно се удава да ни победи.

Ако и тук няма успех, той ще започне към всяко наше добро да преплита свое зло, както бръшлянът се увива около стройните дървета. Ние се залавяме за назидателно богомислие, а той ще ни обърква с любопитство за тайните на Писанието и така ще ни охлажда и ще подхранва нашето самомнение. Ние искаме да бъдем внимателни да не оскърбим някого, а той ни подбужда към вредно човекоугодничество. Ние се страхуваме да осъждаме, а той бърза да ни внуши равнодушие и към доброто, и към злото. Така и в много други неща сатаната вплита своето, казва свети Иоан - към страннолюбието-чревоугодие, към разсъдителността суровост, към кротостта лицемерие, към радостта самомнение, към надеждата леност и пр.

Виждате ли колко насаждения, както опитните в духовния живот наричат тези опити на духовния враг. Виждате колко насаждения и затова трябва да удвоим нашето внимание и бдителност. В помощ на това, ето какво е нужно да направим: да си намерим опитен духовен ръководител, на когото като поверяваме всичко, да молим Господа да му внушава да ни казва винаги добро, за възрастване. Или, ако е възможно, да си намерим духовен единомислен брат и с него да поддържаме взаимна откровеност и взаимно вразумяване и укрепване. В душеспасителните книги също можем да намерим поука и разяснение на неясните случаи в нашите помисли, чувства и сърдечни изживявания. С тези средства, при искрено желание да избягваме лошото и с молитвен поглед към Бога, винаги ще бъдем силни да разплитаме хитрините на лукавия, да забележим злото, което ни се готви, и да го отблъснем с нашите духовни оръжия.

Ако спазим всичко това, ще се спасим от падения. Но трябва да помним, че тези трудове получават своя венец тогава, казва свети Иоан, когато в нашето светилище влезе Божият огън. Защото тогава вече не ще ни безпокоят по-рано вкоренилите се лоши склонности. Нашият Бог е огън, който изтребя (Евр. 12:29) всяко разпалване и бунт на страстта, всяка вкоренила се в нас склонност и всяко заслепление от греха. Тогава към нас не ще пристъпят безгрижието, безчувствието, неразсъдителността и слепотата - тези причинители на всяко падение в греха и на всяко греховно състояние. Амин.

 

6 март 1866 година

 

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 0
 ПРЕЗ ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

За стълбицата, която възвежда на Небето, и за нещаденето на плътта

 

Светата Църква употребява много и различни средства, за да поддържа бодро нашето разположение в трудовете на богоугаждането и усърдието за спасение на душата, особено в тези дни на покаяние и пост. Миналата неделя тя ни предложи да честваме и да се поклоним на светия Кръст Господен, за да ни каже: не се страхувайте от кръста на самоотвержението и саморазпъването. Сам Господ взе на плещите си цялата неизмерима тежина на Кръста, за нас остават само неговите утешителни плодове. Сега тя предлага на нашето внимание “Лествицата” (стълбицата), която възлиза до небето, дава ни пример на възход по нея в лицето на нейния автор свети Иоан и рисува самото блаженство в евангелското четиво за блаженствата. Сега тя говори на всеки от нас: не жалете трудовете, вижте какъв блажен край очаква трудолюбивите и се въодушевете, бързайте, постоянствайте, за да постигнете. Тя върши същото, което вършат организаторите на някое състезание. Както те раздават награди на ония, които спечелят, за да види всеки има ли за какво да се състезава, така постъпва и тя - сочи всестранното блаженство и говори на всеки: “Желаеш ли такова блаженство? Труди се. Без труд, и то усилен, нищо не ще постигнеш”.

Този урок ви предавам сега и аз. Като послушни чеда на Църквата, разбира се, вие ще го приемете. Но аз ще прибавя: приемете го с готовност, приемете го не само за сведение, но и за изпълнение. Считам за необходимо да направя тая прибавка, защото всички са готови да получат блаженство, но мнозина упорстват да понесат трудове за него. Мнозина си позволяват всякакви отстъпки, а същевременно всички очакват да наследят благата част заедно с другите. Наистина Господ е многомилостив и е готов всекиму да дари блаженство. Но ние не можем да изменим Божиите пътища и по свой вкус да си предписваме условия за получаване на блаженство, които обаче не са в наши ръце.

Ето, вижте как апостол Павел въодушевява себе си и другите към труд и предпазва от всякаква отстъпка или привилегия: Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат? (1 Кор. 9:24). При състезанията всички с големи усилия напрягат сили, за да изпреварят другите. За какво? За да получат тленен венец. С толкова по-голямо усърдие трябва да се състезаваме и ние, за да получим нетленен венец. Вижте, апостолът прибавя: тичайте и то така тичайте, за да постигнете целта.

Как трябва да тичаме, за да постигнем? Трябва да се въздържаме от всичко. Всеки, който се подвизава, т.е. тичащият, както при състезанията, от всичко се въздържа. Да се въздържаме от всичко или да имаме всестранно въздържание - мисля, че е ясно на всичко ви, какво значи това. То означава пост, бдение, уединение, смиряване на плътта с труд или както казват отците подвижници - да имаме въздържан и трезвен живот. Искаш ли да тичаш така, че да получиш нетленен венец, проведи строг и въздържан живот. За да не помисли никой да се освободи по някакъв начин от този труд, Апостолът поставя и себе си в числото на ония, които тичат. И аз, казва той, така тичам и аз така се подвизавам. Как именно? - Изнурявам и поробвам тялото си. Апостолът, съсъд на благодатта, изнурява и поробва своето тяло. Кой от нас би дръзнал да каже за себе си, че това не е необходимо? И не мислете, че у него това е плод на излишна ревност. Не. Без това, казва той, не може, опасно е, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана. Апостолът, строител на Царството Божие, ръководител на всички към спасение, се страхува да не се окаже негоден, ако няма власт над своето тяло. Кой от нас би считал, че е годен, ако не смирява тялото си с въздържание?

Аз нарочно се спрях повече на това място от посланията на свети апостол Павел, за да ви изясня, че почти общ недъг у всички ни е да жалим и да бъдем снизходителни към своята плът, нещо, което съвсем не подхожда на ония, които очакват Царството Божие. Искаш ли Царството, не жали плътта. Ако жалиш плътта, не ще получиш Царството. Ах, колко е тежка и неприятна тази строгост към плътта! И към какви ли не хитрости прибягваме, за да бъдем по-снизходителни. Ето, сега е пост, а кой пости както трябва? Някои съвсем и не познават поста, други така постят, че тялото не чувства строгия режим на въздържанието. Какво биха казали такива, за да се оправдаят? За ония, които нехаят за своето спасение, не бива и да говорим, те живеят само чрез плътта. Но и много ревнители на благочестието често са склонни да угаждат на тялото. Аз, казва някой, обичам богомислието, ще посещавам храма, ще чета душеспасителни книги, ще давам милостиня и каквото още е нужно, ще правя, но на тялото нека се даде нужният покой и задоволство - храна, сън, почивка, всички необходими удобства. И какво още говорят? Говорят, че изнуряването на плътта е телесно дело, а ние сме духовни. С духовни дела ще достигаме Небесното, невещественото царство.

На тези и подобни разсъждения ще кажа следното: апостол Павел в каква мярка е бил духовен? И кой може да се сравни с него в ясното разбиране на това, как трябва да постъпваме? А виждате ли какво е написал той? Посочил нетленен венец. И на всички, които желаят да го спечелят, предписал да изнуряват и поробват тялото. Нищо друго не е вмъкнал и никакво друго условие не е отбелязал. Тук имаме ограничение и смиряване на тялото, а там - нетленен венец. Желаем ли последното, нека се заемем с първото. Всички разсъждения настрана. Ако някой би изразил недоумение, ще му отговорим: защо да разсъждаваме? Ясно ли е какво значи нетленен венец? Разбира се, ясно е. Ясно ли е какво значи смиряване на плътта? Разбира се, ясно е и това. Ето, нека смиряваме плътта, за да получим нетленен венец. А ако постъпваме иначе, не само не ще получим обещания венец, но ще се окажем негодни, както светият апостол се страхува и за себе си, и за нас.

Ще прибавя и това, че ние не сме поставени да разсъждаваме и да спорим. А за какво сме поставени? - Да проповядваме словото. Проповядвай словото, заповядва свети апостол Павел на Тимотея (2 Тим. 4:2), а в негово лице на всички ни. Кое слово? Ето, аз ще събера това слово относно темата, върху която беседваме.

Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24). Чувате ли? Излиза, че който не разпъва своята плът, той не е Христов, не е християнин. Поради това нека живеем не по плът, а по дух (Рим. 8:4). И грижите за плътта да не превръщаме в похоти (13:14). Ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът (8:12). Защото, ако живеем по плът, ще умрем; но ако чрез духа умъртвяваме деянията на тялото, ще бъдем живи (8:13). Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят (8:5) и не могат да угодят Богу (8:8). Защото плътското мъдруване е смърт (8:6), вражда против Бога (8:7). И тъй, грехът да не царува в смъртното ни тяло (6:12). Нека представим телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу (12:1) и да умъртвим земните си членове, сиреч пороците (Кол. 3:5). Защото в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми (Рим. 7:23).

Ще се огранича с това. Виждате ли как? Ето, такова нещадене на плътта се проповядва и заповядва в цялото Свещено Писание! Не е нужно да разсъждаваме и да измисляме различни хитрости за щадене на плътта. Който иска да охранва и да угажда на своята плът, той не е възпитаник на Писанието и е чужд на неговия дух. Чужд е на духа, чужд е и на обещанията.

Ето, нека от тая страна да разгледаме цялата майчинска загриженост на светата Църква за нас в установяването на светите пости. И целият ни живот трябва да премине в строго ограничаване по отношение на задоволяването на желанията на плътта. В противен случай ще попаднем в числото на негодните. Именно затова светата Църква ни напомня за смиряване на плътта всяка седмица - в сряда и петък, а в течение на годината - в определени времена на пост, особено великия пост през светата Четиридесетница, та когато настъпи постът, ние да започнем дори и против волята си строгия режим на въздържанието и да влезем в попрището, което води към получаване на нетленния венец. Така, ако в друго време ние наистина си правим всякакви отстъпки, поне през поста да измъчим малко своята плът. И ако през другите дни в годината за нас всички празненства са за плътта, а през постите всички отстъпки също за плътта, не ще ли бъдат отнесени към нас следните изобличителни думи на апостола: Мнозина, казва той, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното (Фил. 3:18, 19).

Ето, половината на поста вече премина. Блажени са трудовете на ония, които са смирявали досега своята плът. Нека ги въодушевява занапред увереността в успеха на тия трудове. Но и ония, които са се лишавали от това благо, имат още време да го спечелят. Попрището е открито. На неговия край се вижда светлият венец. Нека започнем бодро нашия подвиг. Да възревнуваме с усърдие и ще успеем да изпреварим ония, които са далеч преди нас. Каквото е изгубено в продължително колебание, ще бъде възнаградено с въодушевено мобилизиране на силите и по този начин не с мечтателно очакване, а несъмнено и действително ще влезем в сонма на ония, които, според светия апостол така тичат, че наистина ще постигнат. Амин.

 

14 март 1865 година

 

Св. Теофан Затворник

 

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 928443
Постинги: 2514
Коментари: 0
Гласове: 779
Календар
«  Април, 2021  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930