http://www.blagovestnik.bg/30-04-2022/
http://www.blagovestnik.bg/01-05-2022/
Синаксар за Неделя втора след Пасха – Томина – Благовестник (blagovestnik.bg)
НЕДЕЛЯ ВТОРА СЛЕД ПАСХА – Благовестник (blagovestnik.bg)
http://www.blagovestnik.bg/29-04-2022/
Синаксар за Светли петък – Живоприемен източник на Пресвета Богородица
В Петъка на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Майката Божия. Първоначално тая църква била издигната от великия император Лъв, наричан Макелий, през 454 г. от рождението на Господ Иисус. Преди още да възлезе на императорския трон, този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие, веднъж, разхождайки се по това място, видял един заблуден слепец да броди из гъсталака, хванал го за ръка и го завел до мястото на сегашния извор. Понеже слепецът бил зажаднял, помолил Лъв да утоли жаждата му. Лъв навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален. В това време обаче чул глас, който казал: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизко“. Лъв се върнал пак да търси вода, но пак не намерил. И отново чул глас: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“. Лъв направил както му заповядал гласът и след като помазал очите на слепеца, тоя веднага прогледал. Според предсказанието на Майката Божия не след много време Лъв наистина станал император. Наскоро след това той изградил на това място храм, който съществува и днес. И оттогава започнали да стават тук много чудеса на изцеление. Между тях нека споменем само няколко. Император Юстиниан Велики, който зле страдал от задръжка на урина, получил тук изцерение. В знак на благодарност той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива. Впоследствие църквата на няколко пъти пострадала от земетресения и императорите Василий Македонянин и синът му Лъв Мъдри отново я възстановили. В тяхно време станали много чудеса на изцерение от най-различни болести – безплодие, червени отоци, червен вятър, разни кръвоизливи, течения, огница, гнойни рани, циреи, „каркин“ (рак), разни други кожни болести и пр. Този живоприемен и животворен извор възкресявал дори и мъртви, какъвто е бил например случаят с един мъртвец от Тесалия. Този човек на път за извора починал на кораба. Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра от водата на извора. Моряците изпълнили молбата на умиращия и когато, преди да го спуснат в гроба, излели върху трупа му три ведра вода, мъртвият оживял. След години църквата при извора щяла да се срути, Майката Божия се явила и предупредила богомолците да напуснат храма. Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясъл. Благодарение на водата от живоприемния източник на св. Богородица мнозина обхванати от нечисти духове се очиствали и мнозина затворници бивали пускани на свобода. Да споменем още няколко случая на чудесно изцеление. Император Лъв Мъдри бил излекуван от камъни в бъбреците, жена му Теофана също се излекувала от мъчителна треска, а неговият брат Стефан се спасил от охтика. Патриарх Йоан Йерусалимски се излекувал от глухота. Патриарх Тарасий Цариградски също получил изцеление от тежка огница, баба му и неговият племенник Стилиян чрез чудотворното действие на този извор се излекували от бъбречни болести, император Роман намерил облекчение от тежка стомашна болест. Монасите Пеперин, Мелетий и Макарий и много още други знайни и незнайни през течение на вековете и до наши дни са получавали и получават изцеление на своите телесни и душевни болести чрез небесното застъпничество на Божията Майка, с чиито молитви, Господи Иисусе Христе, изцели и нашите немощи и ни спаси! Амин!
http://www.blagovestnik.bg/26-04-2022/
http://www.blagovestnik.bg/25-04-2022/
http://www.blagovestnik.bg/24-04-2022/
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – Благовестник (blagovestnik.bg)
Синаксар за Възкресение Христово – Пасха – Благовестник (blagovestnik.bg)
ПАСХА В ИЕРУСАЛИМ
Чакано-дочакано! Когато старият патриарх запя: „Христос воскресе", тежка плоча се смъкна от
душите ни. Почувствахме се като ангели, сякаш самите ние възкръснахме! Веднага забучаха
бурните възклицания на народи и племена, подобно на шума на много води - долу около Гроба,
горе на Голгота, по галериите, по колонадите, по прозорците: навсякъде, където имаше място
дори колкото за едно човешко стъпало, се тълпяха хора.
Тъй изразяват радостта си нашите африкански и азиатски братя: за нас европейците това е
необичайно, но такива са хората на Изток. Страдание до екстаз и радост до екстаз. През
Страстната седмица те ридаеха на глас до Гроба Господен, целуваха Гроба, притискаха лица и
ръце до него, биеха се в гърдите, нареждаха. А на сутринта - викове на буйна радост. Те са
като деца - искрени и невъздържани, но нима Господ не е обещал Небесното Царство именно
на децата? Веднъж един копт каза за европейците: „Знаят да се смеят, но не знаят да се
радват". Радостта на източните хора без смях е особено възвишена, духовна радост.
„Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му” - пее Патриархът. „Христос анести!" - пеят
гърците. Гробът се превърна в рай, мястото на мъченията - в извор на радост. Всички държим
свещи в ръцете си, но душите ни са по-светли от тях. „Христос воскресе!" - пеят руснаците.
Дивно, умилно и меко като коприна, както само руснаците умеят. Ала в този миг и на това място
и най-лошото пеене изглежда пленително, и най-грозното лице - прекрасно. В светлината и
радостта на Възкресението всичко се променя, всичко се преобразява: и гласовете, и лицата, и
предметите. Всичко около нас е прекрасно, всичко е чисто, свято, райско.
„Христос воскресе!" - пеят арабите, тропайки с крака и пляскайки с ръце. Сълзи текат по лицата
им и блестят в светлината на хилядите свещи и кандила. Сълзите, израз на скръб, изразяват
радост. Ах, колко велика е човешката душа в своята искреност! По-велик е само Бог и Неговите
Ангели!
„Христос воскресе!" - пеят сърби, копти, арменци, българи, етиопци, негри - всеки на своя език и
по своя си начин. Но всички пеят прекрасно.
Казвам ви, всички хора около нас изглеждат красиви и добри. Това е чудо, което само
възкръсналият Христос може да извърши. Това е и единствената истинска основа на
братството между хората - да виждаш всички красиви и добри!
След като всички народи изпяват пасхалния тропар, край Гроба Господен тръгва литийно
шествие. Азиатци с фесове, африканци с чалми пеят някаква своя песен, пляскайки в такт с
ръце и крака:
„Една е истинската вяра, православната вяра”!
Следват Канонът и Литургията. Но четенето и пеенето се заглушават от същата победна песен:
„Христос възкръсна от мъртвите!"
На разсъмване пасхалната служба в храма завършва, но продължава в душите ни. Започваме
да гледаме на всичко в светлината на Христовата възкръсна слава и всичко изглежда по-
различно от вчера, по-красиво, по-смислено, по-славно. Само в тази пасхална светлина
животът добива смисъл.
По пладне се служи Антипасха: величествено литийно шествие през Светия град и четене на
Евангелието на много езици. След това наблюдаваме как арабите танцуват с мечове и носят
патриарха на ръце.
Иска ни се да се спуснем до руската църква „Св. Магдалена" в Гетсимания. А и сме поканени от
милите руски сестри. И така, тръгваме отново по пътя на Страданието. Но виж ти: сега той е
съвсем друг - красив и светъл. Колко леко е станало в душата ни. Христовата победа погълна смъртта, а с нея и мъката и страданието. Тъй силен е блясъкът на възкресната светлина, че не
виждаме нищо освен нея.
Воистину, воистину воскресе!
Священство не делается оскверненным от недостойного человека: личные человеческие немощи не могут отнять благодати рукоположения (речь идёт о священниках, исполняющих своё служение законно). Священник является лишь орудием в руках Божиих, а все Таинства невидимо совершает Сам Христос.
Каким бы ни был священник, только через него можно получить разрешение от грехов. А за свои дела каждый сам отвечает перед Богом – и наставник, и повинующийся. Если видите согрешающего священника, помните слова Господа: «Все, что они велят вам соблюдать, соблюдайте и делайте; по делам же их не поступайте» (Мф.23:3).
ОТ ИЕРУСАЛИМ НА ВЕЛИКА СЪБОТА Ето ни в Иерусалим - най-голямото духовно бойно поле в историята на човешкия род. Това е Косово поле на човечеството. Тук са се водили много битки между войските на Небесното и земното царство. На това място Пълководецът на небесното войнство, нашият Спасител Иисус Христос е водил главната битка и е спечелил главната победа. Всички битки, които Неговата светоносна войска е водила след това, приличат на Неговата битка - както по мъките, така и по победите. Вече шест дни преживяваме мъките на нашия Господ. Обиколихме всички места, където Той е страдал, и напоихме всяко от тях със сълзите си. Душите ни са измъчени, но - чудно - физически се чувстваме добре. Спим малко, постим много, стоим на богослуженията с часове, по цял ден ходим нагоре и надолу из Светия град. И никой не е уморен, никой не е болен, никой не се оплаква. Но душите са притиснати сякаш от надгробна плоча и нищо на света освен възкресението на нашия измъчен Господ не може да свали тази плоча и да ни възкреси. Едва чакаме тази страшна събота да отмине и да посрещнем преславната неделя. Ех, къде са бачките съботяни - да дойдат в Иерусалим и да изпитат душевните страдания, които ние изпитахме през тези шест дни? Тогава и през ум не би им минало да празнуват съботата вместо неделята. Ето, съботата не ни донесе никакво облекчение. В този ден ние преживяваме в пълнота страданията на нашия Господ, събираме в едно всички Негови мъки и чакаме неделята като облекчение, почивка и избавление. - Какво се е случило днес с Господа? - попита един от поклонниците, Илия. - Слязъл е в ада, за да яви Себе Си и Своето Евангелие на онези, които са умрели преди Неговото идване и така да вземе под Своя власт всички човешки поколения - минали, сегашни и бъдещи. На всички да яви истината и на всички да предложи спасение. - Та нима съботяните празнуват слизането в ада, а не Възкресението на Господа? Днес неколкократно ходихме в храма на Гроба Господен. Искаше ни се да сме там непрестанно. Сякаш невидимият Домакин ни викаше при Себе Си на Голгота, за да изцери чрез Своите телесни рани раните на нашите души. Този храм се нарича и Храм на Възкресението. Свободно би могъл да бъде наречен и „Възкръсналият храм", защото наистина той е възкръсвал няколко пъти. Езическият цар Адриан го разрушил до основи и на негово място поставил римската мерзост - идолите на Юпитер и Венера. Юлиан Отстъпник, арабският халиф Омар и персиецът Хозрой са го плячкосвали и осквернявали един след друг. Но след смъртта на своите рушители храмът неизменно възкръсвал, и то в нова, по-голяма красота и слава. Не е ли това възкресение? Не е ли бил и Христовият кръст погребан под земята, а после възкръснал? О, велики Господи Христе, едничък непобедим и всемогъщ! И вещите, свързани с Твоето име, възкръсват, а какво остава за хората и народите! Какво остава за Теб, вечна Истино и вечни Животе! Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
http://www.blagovestnik.bg/22-04-2022/
