В този ден — Велики понеделник — правим възпоминание за Иосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, понеже са свързани със страданията на Христос — старозаветният Иосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започват изкупителните страдания на нашия Спасител.
Иосиф бил любим син на патриарх Иаков. В знак на особена родителска обич Иаков направил на Иосиф шарена дреха, поради което неговите братя му завидели. По-сетне завистта на братята към Иосиф се превърнала в омраза, особено когато Иосиф им разказал два свои съня. А ето и самите сънища: Иосиф и братята му връзвали снопи на нивата. Неговият сноп се изправил, а снопите на братята му го заобиколили и му се поклонили. Друг път Иосиф сънувал, че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили. Иосиф разказал тоя сън на баща си. Той обаче го смъмрал и казал: „Нима аз, майка ти и братята ти ще ти се поклоним?“ Когато веднъж Иаков изпратил Иосиф на полето да навести братята си, те като го видели отдалеч, рекли помежду си: „Ето, нашият съновидец идва!“ Тогава те се надумали да го убият и да кажат после на баща си, че лют звяр го бил разкъсал. Най-възрастният брат Рувим обаче увещавал братята си да не проливат братска кръв, но да хвърлят момчето в една яма. Рувим имал намерение после да го избави и върне при баща му. Не след много време по това място минали измаилитски търговци на път за Египет. Тогава Иуда предложил на братята си да продадат Иосиф на тези търговци. Братята го послушали. Иосиф бил продаден за 20 сребърника и откаран в Египет и тук бил продаден на царедвореца Потифар. Братята взели дрехата на Иосиф, заклали един козел и я напръскали с неговата кръв. След това занесли на баща си окървавената дреха и казали: „Виж, тая дреха, да не би да е на сина ти?“ Иков веднага познал дрехата и казал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял. Навярно Иосиф е разкъсан.“ Раздрал от скръб дрехите си и оплаквал любимото си чедо много дни.
Понеже Иосиф бил млад и много красив, жената на Потифар го харесала и искала да го склони да съгреши с нея. Но целомъдреният юноша решително отклонил нейното греховно предложение и избягал. Жената обаче успяла да задържи връхната му дреха и надала вик за помощ. Когато нейните слуги дошли, за да видят какво става, безчестната жена обвинила Иосиф, че бил искал да посегне върху честта и. Иосиф бил хвърлен в тъмница. Тук той изтълкувал сънищата на двама служители на фараона — хлебар и виночерпец. Съгласно тълкуванията на Иосиф, първият бил осъден на смърт, а вторият бил оправдан и върнат отново на по-раншната му служба. Преди обаче да бъде пуснат, Иосиф помолил виночерпеца да си спомни за него пред фараона. Но както често става, че бързо забравяме стореното ни добро, тъй и виночерпецът, след като излязъл от тъмницата, скоро забравил за Иосиф.
Минали две години. Случило се, че и сам фараонът сънувал два съня: седем тлъсти крави излезли из реката и пасели в тръсталака. Ето, че след тях излезли други седем мършави, които изяли тлъстите. Сънувал също, че седем пълни житни класа израснали на едно стъбло, а сред тях израснали и други празни, които погълнали пълните. Като се събудил фараонът бил смутен от тия сънища и повикал своите мъдреци да му ги разтълкуват, но никой не можал. Едва тогава виночерпецът си спомнил за Иосиф и обадил на фараона за него. Фараонът веднага пратил да повикат Иосиф, който с Божия помощ правилно разтълкувал сънищата. А те и двата имали един и същ смисъл: ще настанат седем плодородни години, а след тях и други седем неплодородни. По съвета на Иосиф фараонът трябвало да си постави човек, който в продължение на първите седем плодородни години да прибира и съхранява богатата реколта, за да може народът и добитъкът да преживеят през време на гладните години. Фараонът поставил Иосиф на тая тъй важна работа. Иосиф се прославил със своята мъдрост, бил възвеличен като спасител на народа и заел второ място след фараона над целия Египет.
Дошли неплодородните години. Настанал глад не само в Египет, но и в Палестина, гдето живеели родителите и братята на Иосиф. Принудени прочее от глада, те дошли в Египет. Когато Иосиф научил за това, наредил да дойдат при него. Те обаче не го познали. След няколко трогателни срещи, при които Иосиф не се откривал на братята си, най-сетне като не можал да задържи накипелите си братски чувства, за голяма тяхна изненада, той им се открил. След това Иаков заедно с цялата си челяд се преселил в Египет. Преди смъртта си той благословил дванадесетте си сина и склопил очи. Тук, в Египет починал после и Иосиф, като оставил завинаги светъл спомен на целомъдрие и духовна красота. Той се смята за предобраз на Христос, понеже и Христос бе пострадал поради завист от Своите сънародници-евреи, продаден бе от Своя ученик за 30 сребърника, хвърлен в мрачна тъмница, положен бе в гроб, възкръсна самовластно от него, възцари се над духовния Египет, т.е. победи греха и управлява света. В тайнствената пшеница Той ни дава Самия Себе Си за храна, бидейки хляб, слязъл от небето (Иоан 6:41).
Днес спомняме и изсъхването на безплодната смоковница. Евангелист Матей, след като говори за тържествения вход на Христос в Иерусалим, повествува: „А на утринта, връщайки се (от Витания) в града, (Иисус) огладня. И видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза и: Занапред да няма вече плод от тебе во веки! И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата!“
Някои под смоковницата в случая виждат еврейската Синагога, в която Христос не намерил достоен плод, а само сянката на Моисеевия закон. Христос обаче и това и отне, като я направи съвсем да изсъхне. Но, навярно някой би казал: „Защо ли бездушното дърво бе наказано, без да е съгрешило?“ Очевидно Господ е проклел безплодната смоковница, за да ни даде с това поука, че такава ще бъде и съдбата на всички, които се окажат като нея безплодни.
С молитвите на Прекрасния Иосиф, Христе Боже, помилуй нас! Амин!
Поучение по слово от Патерика
Един монах подвижник имал навика да чете килийното правило заедно с друг монах и по време на четенето често се просълзявал, поради което прекъсвал молитвата. Веднъж другият брат го попитал: „Кажи ми, каква мисъл те спохожда по време на четенето на правилото, че плачеш така горчиво?“. Монахът отговорил: „Брате, прости ми, винаги, когато чета правилото, виждам Съдията и си представям, че стоя безмълвен пред Съда, а Съдията сякаш ми казва: „Защо грешеше?“. И аз, като нямам какво да отговоря за свое оправдание, устата ми се затварят и затова плача и прекъсвам четенето. Прости ми, че с това може би те смущавам. Ако искаш, ще четем правилото поотделно“. Братът му отговорил: „Не, отче, аз, ако не плача, то поне вътрешно се съкрушавам за греховете си“. Господ, като видял смирението на последния, му пратил дар на благодатни сълзи.
О, братя, да би Господ дарил и нас с тези благодатни сълзи! Ето светиите, както виждате, казват за себе си, че нямат отговор пред Съда и плачат. А ние, обременени с беззакония и потънали в грехове, трябва да плачем денонощно! Как ще се явим на оня свят с нашите грехове? Какъв отговор ще дадем на Съда за тях пред безбройните ангели и човеци? Как ще се оправдаем? Уви, цялата ни правда е като разкъсана дреха пред Бога, т.е. парцал, който за нищо не става. Там всяка уста ще бъде затворена. Къде е светостта на мислите ни и чистотата на намеренията ни? Къде са християнската вяра и любов? Къде са плодовете на смирението, милосърдието и правдата? Къде са подвизите на самоотричането? Къде са добрите мисли и чувства? Няма такива. Поради нашата безотговорност ни остава само да плачем и да скърбим, да ридаем и да се съкрушаваме за греховете си. Ние, грешниците, само чрез сълзи и съкрушение можем да намерим прошка от Бога. Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Пс. 50: 19) – казва Давид. А апостолът учи: Скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение (II Кор. 7: 10). Сам Бог ни призовава към сълзи: Обърнете се към Мене – казва Той чрез пророк Иоил – от все сърце с пост, плач и ридание. Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог (Иоил 2: 12–13).
Наистина, щастлив е онзи, който, по примера на светиите, цял живот плаче за греховете си, който не сваля, така да се каже, печалната одежда от загубилата невинността си душа. Но дори и само известно време през живота си да прекараме в истинско съкрушение за греховете ни, то не ще е безплодно, защото даже и малкото време на покайни сълзи ще бъде записано със златни букви в книгата на живота и ще послужи за облекчаване на бъдещата ни задгробна участ. Затова, да не се срамуваме от сърдечните си сълзи, да не задържаме покайните въздишки в душите си, защото те са балсам за греховните ни рани. Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
8https://blagovestnik.bg/05-04-2026/
