ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
/ продължение /
IV
КАИНЕ, ГДЕ Е БРАТ ТИ?
Първата човешка кръв, генерале, която е злодейски пролята на земята, е била кръв на брат. Това е символично за всички злодейства на човек над човека до края на историята. И последната човешка кръв, генерале, която ще бъде пролята на земята, ще бъде пак кръв на брат. Та чия ли пък би могла да бъде?
Но братята по кръв не са винаги братя по дух. В Каин и Авел кръвта е била една и съща, но не един и същ е бил духът, братска кръв, но не и братски дух. Защото, докато духът на Авел бил просветлен от Бога, то духът на Каин бил помрачен от завист. „Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи” ( Бит.4:5 ), тоест потъмня и лицето му от потъмнелия дух. „И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби. (Бит. 4: 8).
Всевидецът Бог видя какво направи Каин и го запита: Где е брат ти Авел? А кръвникът, както и всеки по-сетнешен кръвник, си послужи с лъжа и отговори: „не зная; нима съм пазач на брата си” (Бит.4:9).
С това се е открила историята на човешкия род на земята: с братоубийство. С братоубийство от завист! Същата оная сатанинска завист, която е охладила любовта на човешките прародители към Твореца, е охладила и любовта на техния пръв син към брат му. Това последно престъпление е дошло като последица на онова първото, а и като наказание за него - наказание на Адам и Ева. Виждайки тоя по-малък и по добър син умъртвен, бащата и майката трябвало да почувстват остра жалба за своя грях спрямо Бога в рая. Но това е било само началото, типично за цялото бъдеще на тяхното потомство. В какво е типичността на това начално злодеяние? В това, че грехът на човека спрямо човек се явява като последица от греха на човека спрямо Бога. Или с други думи - когато говорим за войната, че войната на човек срещу човек се явява като последица от войната на човека срещу Бога. Да не беше Всевишният Творец смекчавал със Своята милост пожара, подпален и разпалван от греха, човешкият род щеше да бъде унищожен още в първото историческо коляно. Но милостта на Твореца първо е попречила на отмъщението на братоубиеца Каин, а после дала утеха на нещастните родители чрез трети син - Сит. „Господ тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне” (Бит. 4:15). И живееше Каин дълго време на земята, като бягаше от място на място и се тресеше с цялото си тяло. А майката на убития Авел, като роди Сит, обясни си това като Божия милост, казвайки: „Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби” (Бит. 4:25).
И тъй, генерале, това първо начало на всички следващи войни в светлината на Свещеното Божие Писание се чете така:
1. съществува един неотменим закон на греха;
2. войната на човека против човек е последица от войната на човека против Бога;
3. войната на родителите против Бога продължават синовете с войната на едного против другиго;
4. милостта на Твореца смекчава закона на греха и с това прави възможно да се продължава човешкият род на земята.
/ СЛЕДВА /
ХРИСТОФОР
ИЛИ
КОРАБОКРУШЕНИЕТО И ИЗБАЛЕНИЕТО
От Леон Мелас
„Пригответе пътя на Господа,
прави правете пътеките Му".
(Мат. 3:3).
http://misioner.com/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE
ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
/ продължение /
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА БЪДЕЩАТА ВОИНА
Питате ме, генерале, какви могат да бъдат причините за бъдещата война.
Дали ме питате всъщност за истинските причини на тая война или за инцидента, с който ще се почне войната? Това са две различни неща. Причините могат още сега да се констатират, а инцидентът не може да се налучка.
Европейските политици и ултрапатриоти, които мислят, че миналата световна война е причинена от атентата в Сараево, ни най-малко нямат способността да ни обяснят причините за бъдещата война. Ако гражданите на един град са полели къщите си с петрол и се намери някое момченце, което за пакост или от немирство хвърли в града запален кибрит, кой ще бъде причинител на пожара? Съдете сами, колко късогледи са станали книжниците и фарисеите на нашето време! Те търсят причините, по които едно дете се е родило с недостатък, най-малко девет месеца преди неговото раждане, а причините на едно такова страшно наказание, каквото беше миналото клане на света, те са готови да намерят в един кървав инцидент, който се случи в Сараево само месец преди да се появи в света онова наказание! Когато хората желаят война, тогава инцидентите са готови веднага, за да послужат като увертю-ра към войната. Ако хората са готови за война, необходимо ли е дълго да се чака някакъв атентат, или изгаряне на нечие знаме, или оскърбление на някой консул, или убийство на някой мисионер.
Едва ли са в състояние да ни обяснят причините за бъдещата война и философите еволюционисти и икономисти. Кой може да слуша сериозно ония, които говорят за войната, като смятат че тя е естествена и нужна заради някакъв си уж прогрес на човешкия род? Ако е естествено онова безумно кръвопролитие, което нашите очи гледаха няколко години, тогава разумът и честта у хората са неестествени. Ако един организиран поток от злодеяния и само злодеяния, с всичките му разклонения, залива и опустошава света, унищожава милиони хора и превръща в пепел всичко, което е спечелено и изработено с дълъг труд през годините, все заради някакъв прогрес, тогава прогресът е най-нежеланото нещо на света и самата дума прогрес е най-опасната и най-проклетата дума в човешкия речник.
Какъв прогрес донесе на света миналата световна война? Нека отворят очи и погледнат поне ония, които още помнят хората и отношенията преди тая война. Нищо не е по-очевидно от това, че тая злокобна война направи хората по-лоши и по-проклети, физически и морално, а политическите, икономическите и финансовите отношения - по-злополучни. Навярно философите еволюционисти ще кажат, с обикновената си угодническа усмивка: това не може да се оцени сега; прогресът, който човечеството направи през миналата война, ще може да се изчисли едва след стотици и хиляди години! Така философите по тоя въпрос, както и по всички други, бягат в мрака на хиляди години, често и в още по-гъстия мрак на милиони години, било назад, било напред - в мрака, в който никаква теория не може да се провери.
Най-сетне и мислителите от типа на Макиавели и Ницше не дават ни най-малко обяснение на тайната на войната. Да обоготвориш известни хора и да им дадеш ключовете на войната и мира, без да гледаш каквито и да било морални скрупули, без да гледаш тяхното отношение към Бога и ближните, ще рече да теоретизираш напук не само на идеалите, но и на действителността и на вековния опит на човешкия род.
Вие ме питате, генерале, кой тогава би могъл да ни посочи и обясни причините за бъдещата война, или на войната изобщо. Никой друг освен Свещеното Божие Писание. Не съществува в света, извън Библията, нито една книга, в която да са описани толкова войни, с дадени праизворни обяснения. Тук е струпан огромният опит на човешкия род от трите континента във войни, в победи и поражения и всичко това е осветлено и показано в особена светлина. Не съществува нито една философия за войната, която би могла да даде задоволителни отговори за причините за войната и да предвиди победата или поражението на една воюваща страна. Такива отговори и такива предвиждания може да даде само Библията. Следователно и до днес никъде не съществува по-съвременна книга за войната, за причините за войната и за евентуалния и изход, от Библията или Свещеното Божие Писание.
Разбира се, че в Библията не са описани всички войни в човешката история, но ония, които са описани и обяснени в нея, са типични за всички войни в миналото и в бъдещето. Няма значение нито обхвата, нито техниката на войните. И локални, и световни войни се случват като последици от едни и същи причини, тъй че и едните, и другите, от каквато и величина да са и на което и да било бойно поле да се провеждат, еднакво лесно се поддават на разбиране чрез Библията. Впрочем и бъдещата война ще може да се разбере и обясни само чрез Библията, именно чрез типичните войни, дадени и обяснени в нея.
Затова, оставяйки за по-късно истинското обяснение за причината на бъдещата война, позволете в тоя тържествен и болезнен момент, като стоим между две войни, вчерашната и утрешната, още веднъж да прелистим старите листове на тази величествена книга, която ни учи не чрез теориите и мисленето на отделни хора, а чрез опита и събитията.
Веднага държа да ви кажа, че в светлината на Библията ние не трябва да се питаме какви ще бъдат причините, а какви са причините за бъдещата война. Защото тия причини вече съществуват. В светлината на Библията те са вече дадени и могат да се напипат. Гражданите в града усърдно поливат своите къщи с петрол. Няма значение кой пръв ще хвърли кибритената клечка в града.
/ СЛЕДВА /
ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА
/ продължение /
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
КАКВА ЩЕ БЪДЕ БЪДЕЩАТА ВОЙНА
- Трябва ли аз да Ви описвам това, генерале? Нито наяве, нито насън, нито по някакъв друг начин почтените и разумни хора не могат поне приблизително да си представят преужасния образ на предстоящата война, към която човешкият род крачи.
Това ще бъде война, напълно лишена от милост, почтеност и рицарство. Рицарската война между израилтяни и филистимци, в която двете войски наблюдават борбата между своите представители, Давид и Голиат, очаквайки от изхода на тая борба своята победа или поражение, е само овчарска идилия в сравнение с предстоящата война. И войната на Арджуна против Бхишма, описана в „Махабхарата" е само една идилия. Като идилия е и войната между сърби и турци в Косово. Та дори идилия е и войната на Наполеон против Москва. Какво казвам? Та всички войни в света, в които що-годе са блеснали лъчи на милост, почтеност и рицарство, всички войни, които са могли да дадат вдъхновение поне на един добър певец и на една добра песен - са идилия спрямо войната, която предстои на света. Защото с бъдещата война няма да се цели само победа над противника, а неговото изтребление. Пълно унищожение не само на бойците, а и на целия им тил, техните села и градове, стока и кошари, железници и пътища. Пламък, който не мисли и не прави разлика.
В миналата война бе стреляно над Рейнската катедрала. В новата война ще се смеят над развалините на много катедрали, много народни светини, вековни паметници и на всичко друго, което е мило и драгоценно на човешкото сърце по лицето на родната земя. Огън ще се хвърля безмилостно от земята, от водата и от въздуха върху всичко, което принадлежи на противника. Огън, куршуми и стомана ще падат като пороен дъжд, който всичко залива и предава на смърт. Отгоре на това ще дойдат и електрически мълнии, танкове, железни и бързоходни и бързометни машини, и Бог знае - по-право дявол знае - какви още адски машини за убиване, тровене и умъртвяване на хора, добитък, растения и животни. А като венец на всичко това ще дойде последната и върховна измислица на латино-тевтонската цивилизация - смрадта! Тоест отровните газове, хвърлени върху противника и неговия дом от най-различни оръдия и най-различни препарати. Всяка жива твар, която Всевишният Творец е надарил с орган за дишане, за да се наслаждава на неговия чист и животворен въздух, ще издъхва в гърчове от отровната смрад, с която би я поздравила западната цивилизация. Атила, Чингис хан и Камбиз биха се зачервили от срам пред такива безчовечни начини на воюване. Но ония, които са кръстени в името на Всемилостивия Син Божий - дали ще се засрамят?
Разрухата на бъдещата война ще надмине разрухата на всички останали войни в историята на човешкия род в очите на всички, освен в очите на пощадените. По време на самата война ще бъдат мобилизирани и децата от 12 години нагоре, и много жени и девойки. За нуждите на войната ще бъде реквизирано всичко, буквално всичко, каквото има в тила: и последният вол, и последният кон и всяка друга живина, що е за ядене или за товарене, и всичката храна, всички пари и скъпоценности на частните лица, всички капитали от банките и всички скъпоценности на църкви и манастири, облекло, съдове, всичко що е от желязо, мед, алуминий, гума - а за сребро и злато да не говорим - частните телефони, металните печки, бравите от врати и порти, металните кревати, металните рамки от портрети, икони и огледала, с една дума: всичко що, е от метал, кожа, платно, каучук или от какъв да е материал, който би послужил за войната или на ония, които воюват. Старци и сираци, с малките деца и недъгавите ще останат в празни и срутени къщи, с хамбар, плевня и обор изпразнени, без обуща, без ремък, без съдина, без плуг и мотика, без нож и лъжица, в къщи, където нищо не е оставено, гладни хора в опасност от гладни зверове. Ще късат по малко тревица, където може да е оцеляла от огъня на войната, ще ровят земята и ще обелват корите на дърветата. С това ще се хранят. Ще настанат такива студени дни, че човеците ще изгорят всички книги от библиотеките, публични и частни, и всички портрети и художествени предмети от музеите, само да се огрее народът, само да сгрее стара баба малко чай за внучето, което умира. От ужас мнозина ще станат като зверове, ще подивеят или ще полудеят. А други съвсем голи, разчорлени и дрипави ще тичат по друмове и улици, по гори и поля, ще вият като зверове и ще нападат когото срещнат или стигнат. А по-нататък във войната върховните командвания ще издадат заповед, всички ония бедни остатъци от човешкия род, за които борците от първите редове ще си спомнят като за свои родители, свои братя и сестри, и свои дечица, всички тези части и частички от човешкия род да се преселят по планински пещери поради опасността от задушливите отрови, с които неприятелят ще се опитва да затрие всичко, което диша в земята на противника. Тъй че, докато трае войната, никак не ще има народ в сегашните човешки селища, в сегашните градове и села, в къщите и колибите. Защото цялата земя ще бъде бойно поле. Господин генерале, цялата наша планета ще се обърне в бойно поле! От гражданството в тила никой никъде не ще може да се види. Всичко ще бъде в скривалищата, по планинските пещери и пропасти. Как бедният народ ще прекарва дните си в тия скривалища, това никой човек не ще може да изкаже. Когато свърши войната, след като е траяла дълго, тогава ще се видят всички тия пещери и планински пропасти, пълни с мъртвешки кости на изгнил народ.
Една особена характерна черта на бъдещата война ще бъде безидейността на участващите страни и взаимното недоверие между войниците под едно и също знаме. Защото тая война всъщност няма да се води нито за вяра, нито за свобода, нито за роден край и нация - макар това да се изтъква като девиз, - а главно само от омраза и за отмъщение, за присвояване и грабеж. Поради тази безидейност, която унищожава всяко живо същество, във всички войски ще има много предатели и подкупени шпиони. Следователно ще има много взаимно недоверие и ще бъдат разстрелвани цели войскови единици. Наред с виновниците от своите собствени власти ще изгинат и голям брой невинни. И още - поради отсъствието на каква да е голяма и истинска идея, за която би се съгласил някой драговолно да гине, ще има и пълно отсъствие на юначество и юнаци. При тежко положение хората ще се показват страхливци, а в леко -безсърдечни и мародери. Мъртвите военни машини ще представляват наистина главните и единствени юнаци на бъдещата война. Те ще изглеждат по-живи, по-разумни, помощни и по-храбри от човека, своя творец и господар. Човек ще бъде тъй нищожен сред своите машини, и жалък, и наплашен! Той ще аплодира своите военни машини тъй, както някога са аплодирали храбреци. Те ще ги отличават с ордени и ще ги кичат с лаврови венци. Мъртвите военни машини!
Един голям дял от всички описани ужаси на бъдещата война вече доживяхме и видяхме в миналата световна война. А бъдещите войни ще бъдат колко и къде по-страшни от миналите войни.
Но мъчно е, господин генерале, да се опише с човешки език оная буря и тъмна нощ, пълна със злодейство, ужас и хаос, в която Европа и Америка вървят и мъкнат със себе си целия останал свят. От всичко това е ясна поуката:
1. че цивилизованият свят ще постави в служба на предстоящата война целия си мозък, цялата си енергия и всичко, което има, безрезервно;
2. че ужасите на разорението в бъдещата война ще надминат всички ужаси на войните от миналите времена;
3. че бъдещата война ще се отличава с отсъствие на милост и храброст.
/ СЛЕДВА /
