Разсъждение

В една своя молитва св. Ефрем Сирин се обръща към Бога със следните думи: „В онзи страшен и ужасен ден, Господи, ще ни кажеш на нас грешниците: „Вие, хора, добре знаете какво съм претърпял за вас…, а какво сте претърпели вие за Мен?“. Какво ще отговоря аз, окаяният, лукавият, грешният, скверният? Мъчениците тогава ще покажат раните си, мъченията си, отсечените части на своите тела и своето търпение докрай. Подвижниците ще посочат своите подвизи, продължителния пост, бденията, безсребърничеството нестяжанието[1] си, сълзите си и своето търпение докрай. А аз, ленивият, грешният, беззаконният, какво да посоча?... Пощади, Господи! Пощади, милостиви! Пощади, човеколюбче!“.

БЕСЕДА за това как праведникът търпи безчестие заради словото Господне

Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех (Иерем. 20: 8).

Кой безчестил Божия пророк, носителя на словото Божие, носителя на сила и мъдрост? Безчестил го е неговият народ и му казвал: „Проповядваш ни стръмен път, макар и да е от Бога, ние не можем да вървим по него, защото за нас е твърде стръмен“. Кой безчести тръбача на Господния глас, когато той тръби тревога заради пожара, който дими в далечината и се приближава до града? Безчестят го народните старейшини и му казват: „Защо не затвориш уста, и на тебе ще ти е топло, а и за нас по-уютно. Това не е пожар, както ти се струва, а мъгла от планинска роса!“. Кой още безчести и се присмива на Божия човек, когато той е пратен от Бога и обявява Божията воля? Безчести го неговата жена и му се присмиват неговите братя, казвайки му: „Оставяш работата си, която те храни, и си тръгнал по чужди дела, които те унижават“. Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех. Това може да го каже пророкът, мъченикът, всеки ревнител за словото Господне и закона Господен. Но нито безчестието, нито присмехът са уплашили някого от тях, нито са го отказали от свидетелстването, нито пък са го отклонили от пътя. Отвън светът ги безчестил и издевателствал над тях, но вътрешно Господ ги укрепявал и развеселявал. Господ победил света; затова и Божиите светии победили своите подигравачи и присмехулници.

Господи всеблаги, подкрепи и нас, вътре в нашето сърце, та да не ни смути безчестието и да не се притесняваме от присмеха на света заради Твоето име. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Нес­тя­жа­ние (църковнославянски) – от­каз от придобиване на лично имущество. 

https://www.dailymotion.com/video/xbjmk7

АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com

Разсъждение

Всеки християнин може да приеме върху си мъченичество за вярата, както по време на гонение, така и в мирно време. Авва Атанасий казал: „Бидейки измъчван от съвестта, умри за греха, умъртви земните членове и ще бъдеш мъченик по собствено желание. Те са се борили с царе и князе – и ти имаш за цар греха, дявола и демонските князе. Някога имало кумири, капища и идоложертвеници. Сега пък мислено те са в душата ти. Който е роб на блудта, той се кланя на идола на Афродита. Който се гневи и изпада в ярост, се кланя на идола на Арес. Който е сребролюбив и безчувствен към мъките и бедите на съседа си, се кланя на идола на Хермес. Ако се въздържаш от всичко това и се пазиш от страстите, ти си победил кумирите, отрекъл си се от зловерието и си станал мъченик за вярата“. И тъй, човек не бива да мечтае за гонение и мъченичество. Всеки и по всяко време може да търпи мъченичество за Христа и Неговото Евангелие.

БЕСЕДА за проклятието върху човека, който се надява на човек

Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек, и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа (Иерем. 17: 5).

Когато човек отстъпи със сърцето си от Господа, обикновено той започва да се надява на хората и на себе си. Защото на кого другиго би могъл да се надява, като вече е отвързал своята лодка от Божия кораб? Отвързал вече своята лодка от Божия кораб, не му остава нищо друго, освен да се надява на своята лодка и на лодките на своите съседи. Слаба надежда, но друга няма! Плачевна надежда над бездънна пропаст, но друга няма. Но, о небе и земьо, защо човекът отвърза своята лодка от Божия кораб? Защо човекът бяга от своята сигурност? Прави ли сметка дали ще се чувства по-добре, като се окаже самичък сред бурните вълни, вместо в Божия дом, в скута Божий! С кого ще се съюзи, като е разкъсал съюза с Бога? С някой по-силен от Бога ли? Безумие! Безумие! Безумие! Проклет оня човек, който се надява на човек! Това Бог го е казал веднъж, а хората хиляди пъти. Разочаровани от своето упование на хората, хората хиляди пъти са проклинали онзи, който се е надявал на човек. Бог е казал само това, което хората твърде добре са изпитали и със своя опит са потвърдили, а именно, че наистина е проклет оня човек, който се надява на човек!                                                                                                        

Затова да се надяваме на Бога, братя мои, на Бога, Който има здрав кораб в бурята, и Който не изневерява. Да се надяваме само на Него, защото всяко друго упование е дяволска измама.

О, Господи, На Тебе нашата крепост и пристанище се надяваме. Ти ни привържи с упованието към Себе си, и не давай да се отвържем, ако ние по нашето безумие и проклятие опитаме да се отвържем от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски