От всички плачевни случаи на човешкото неверие в Бога, два са най-жалки и най-невероятни за [всяко] разумно същество в историята на света. Първият случай е във връзка с дървото на познанието, а втория, с дървото на живота. В първия случай, Бог предупредил райските жители за смъртната опасност от сатаната, а във втория случай, Бог е показал на смъртния Адамов род безсмъртния живот във възкръсналия Христос. Когато Бог казал на човеците да не посягат към смъртта – те посегнали. Когато Бог призовал човеците да пристъпят към Живота – те не пожелали.
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
СВ. ЮСТИН ПОПОВИЧ
https://www.dailymotion.com/video/xzmpsx#.UYd-fkpafbo
АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com
https://www.youtube.com/watch?v=tz6sZMCuwJ0
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АПРИЛ
Разсъждение
На ленивите ръце дяволът бързо дава работа, а на работливите – ангелът. В този свят на непрестанно движение и непрестанни промени човек ще, не ще, трябва да бъде зает – било с добри, било с лоши дела. Ленивият човек всъщност не е безработен; той е усърден труженик на дявола. Ленивото тяло и ленивата душа са най-подходящата нива за дяволската оран и сеитба. Антоний Велики казва: „Тялото трябва да се укротява и изнурява с продължителен труд“. А Ефрем Сирин учи: „Научи се да работиш, за да се не научиш да просиш!“. И всички останали свети отци, без изключение, говорят за необходимостта от труда за спасението на душата. А пример за непрестанен и напрегнат труд, духовен и телесен, ни дават апостолите и всички светии. Че ленивецът с леността не продължава своя живот, а го съкращава, ясно е доказано от дълголетието на много светии – най-големи труженици между тружениците в света.
БЕСЕДА за апостолското трудолюбие
Нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощи, за да не отегчим някого от вас (II Сол. 3: 8).
Първо изпълни, па тогава поучи. Това правило са спазвали всички Божии апостоли и всички светии. Тъй и апостол Павел, преди да изрече заповедта: Който не иска да се труди, не бива и да яде, съобщава за себе си и за своите помощници в проповедта, че не са яли ничий хляб напразно, а с труд и работа са заслужили своя хляб. Работехме с труд и мъка деня и нощя! Ето истински труженици! Ето медоносни Христови пчели! Денонощен труд – къде ти време за грях? Денонощен труд – къде ти място за порока? Денонощен труд – къде тук дяволът може да свие гнездо за страстите? Денонощен труд – къде ти повод за съблазън? В някои египетски и палестински манастири са живеели по десет хиляди монаси. И всички те живеели от труда на своите ръце: от плетене на тръвни, кошници, рогозки и други ръчни работи. Денонощен труд и денонощна молитва. Когато един монах продал в града тръвните по-скъпо от цената, определена от игумена, получил наказание за това. Защото подвижничеството не било за забогатяване, а само за най-необходимата прехрана и най-скромните дрехи. В това подвижниците са били и са истински последователи на великите апостоли. О, братя, да бягаме от леността като от пещера на зверове. И ако по някаква случайност сме попаднали в пещерата на зверовете, бързо да избягаме от нея, докато зверовете не са затворили изхода за нас. Пещерата е дом, в който ленивецът безделничи, а зверовете са злите духове, които в такъв дом се чувстват по-добре, отколкото около своя цар в ада.
О, Господи дивни, в Своите трудове за всички Свои творения, пробуди ни от леността и ни ободри за денонощен труд с бодрия Твой Дух Свети. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
